Матей, Яков Големи, Петър, Вартоломей, Андрей, Павел, Тома — ученици апостоли на Иисус Христос. Йосиф — старецът, за когото била сгодена Дева Мария.
Аарон — първият свещеник на евреите, брат на вожда на народа Мойсей според старозаветната книга на Библията Изход.
Сион — хълм в Ерусалим, на който бил построен храмът на Йехова, бога на евреите. Храмовата постройка била заобиколена с дворове за народа, обградени със стени.
Серафими, херувими, престоли, господства, сили, власти, начала, архангели и ангели — според апостол Павел (Послание до Колосяни, гл. 1, ст. 16) са деветте ангелски степени.
„Подмяна на обекта. Изразът се приема по думата, а не по предмета.“
Блегми — етиопско племе на границата с Египет; гърците и римляните в своята митология ги превърнали в митически същества, лишени напълно от глави.
Йехова — името на Бог у евреите, смятан за единствен и истински. Принасяли му жертви само в Ерусалимския храм на хълма Сион.
Циркумцелиони (лат. circum — наоколо, и caela — стая на роби, килия, т.е. скитащи около къщите бродяги) — презрително название на участниците в религиозно-социално движение от IV и V в. в Северна Африка, насочено срещу римската власт. Много от тях били привърженици на донатистката ерес.
Албигойци — еретици дуалисти в Южна Франция през XII-XIII в., от град Алби, един от главните центрове на ереста; известни са и с името катари. В религиозното и социалното си учение ереста е тясно свързана с богомилството и павликянството.
Ликург — митичен законодател на Спарта. Приписва му се създаването на най- старите закони (около 820 г. пр.н.е.).
„Беше направил език от цялото тяло.“
„Помилвай ме“ — означение на петдесетия псалом по началните му думи.
Фаларис (VII в. пр.н.е.) — тиранин на Агригент, град на остров Сицилия; славел се с неимоверната си жестокост. За него разказвали, че в нагорещен меден бик изпичал противниците си.
„След като се е изкачил по стълбата, той трябва веднага да я бутне“.
„Не в смута, не в смута е Господ“ (по Трета книга на царете, 19, II).
„Къде е сега Вавилонската слава?“
Танцът на Макабре — вид средновековни алегорични драми и процесии, в които главно действащо лице била смъртта. Етимологията е неясна: едни свързват името със седемте братя Макавеи (еврейски национални герои, загинали за свободата и независимостта на отечеството си през II в. пр.н.е.), а други — с възможно име на френски художник, нарисувал за пръв път картина с танца на смъртта.
„О, колко е целебно, колко е мило и приятно да седиш в усамотение и да мълчиш, и да разговаряш с Бога.“
„Някогашната роза остана само в името; ние запазваме само името.“
