Аварска приказка (Аварска приказка)

края оня мъдър старец с бялата брада. Седял си кротко на прага на колибата си.

— Къде отиваш? — попитал старецът.

Девойката разказала.

— Езензулхар отдавна превърна на камък твоя брат — казал старецът. — И не само твоя брат, а и всички смелчаги, които искаха да се оженят за нея… Но те може да се съживят. Трябва само Езензулхар за миг да се покаже от двореца си… Ти, като идеш на морския бряг, я повикай веднъж и дваж. Ако не излезе, третия път извикай така: „Нима ти си по-прекрасна от мен, златокъдрата, че толкова се гордееш?“ Тогава Езензулхар няма да изтрае и ще излезе от двореца си.

Девойката благодарила на стареца и тръгнала нататък. На морския бряг видяла вкаменения си брат и горчиво заплакала. След това си поела дъх и силно извикала:

— Хей, Езензулхар, излез!

Езензулхар не излязла и девойката се смръзнала до коленете.

— Излез, Езензулхар! — повикала отново тя.

Езензулхар не излязла и този път и девойката се смръзнала до сърцето.

— Нима си по-прекрасна от мен, златокъдрата, че толкова се гордееш? — извикала тогава девойката.

И в същия миг Езензулхар излязла.

— Коя е тази златокъдра? — попитала тя.

Вкаменените храбреци веднага оживели и всичките тези прославени юнаци нарекли момъка свой по- голям брат, а сестра му — своя по-малка сестричка. Езензулхар се качила на една златна лодка, изплавала на брега.

— Този момък е наш по-голям брат — казали й юнаците. — Той и сестра му ни върнаха живота. Омъжи се за него!

Езензулхар се съгласила и момъкът се оженил за нея. Цял месец не млъкнали тъпаните и зурните! А сетне момъкът откарал Езензулхар с неизчислимите й богатства в замъка си. Пътем се отбили при мъдрия старец, който толкова добре ги съветвал. Помолили го да им стане баща и го взели със себе си.

А всички съживени юнаци и смелчаги изпратили младоженците до дома им след това им пожелали щастие и всеки заминал за родния си край…

Момъкът започнал, както по-рано, да ходи всеки ден на лов, а сестра му и Езензулхар шетали в къщи и никога не скучаели.

Веднъж момъкът се връщал от лов и срещнал множество конници. Те объркали пътя и скитали из гората. Водел ги шахът. Бил на лов с придворните си.

Момъкът ги поканил в замъка си, направили пир, а на сутринта ги изпратил до края на гората, показал им пътя.

На другия ден шахът проводил бързоходец. Канел момъка и цялото му семейство в двореца си. С пищен празник искал да се отплати за гостоприемството.

Приготвили се да идат на гости, а когато тръгвали, мъдрият старец казал на момъка:

— Пред портата на двореца ще видиш една жена, облечена с магарешка кожа. Ще попиташ шаха: „Каква е вината й? Защо е подложена на такъв позор?“ Шахът ще ти отговори: „Защо искаш да знаеш? Наказал съм я заслужено!“ Но ти не оставяй шаха на мира, докато не ти разкаже всичко.

Пристигнали в града и пред портата на двореца видели една много красива жена, облечена с магарешка кожа.

— Каква е вината й? — попитал момъкът шаха. — Защо е наказана толкова жестоко?

— Защо искаш да знаеш? — недоволно отвърнал шахът. — Наказана е заслужено.

Но момъкът все питал, докато шахът му разказал всичко. Едва шахът завършил разказа си и мъдрият старец накарал момъка да покаже бисерните си зъби. А сетне свалил кърпата от главата на девойката, разпуснал златната й коса.

— Не са ли твои тези деца? — рекъл старецът на шаха. — Или те приличат на котка и куче? — И той разказал на шаха за съдбата на децата му.

Шахът и всичките му придворни онемели от смайване.

А когато шахът се опомнил, най-напред заповядал да окъпят седем пъти, да пременят с най-хубава рокля и да сложат на престола майката на наследниците му.

Сетне шахът заповядал да погубят двете балдъзи. Наказал и слугата, който хвърлил децата сред копривата в дълбокия дол, и вдовицата, която, за да угоди на злите сестри, ходила при девойката…

А после дал огромен пир по случай голямата радост. Зурната и тъпанът не млъквали сто дни, пехливаните и играчите забавлявали всички гости.

И аз бях на този пир. Заедно с тях пих домашна бира. Научих всичко и ви го разказах.

,

Информация за текста

© 1976 Иван Троянски, превод от руски

Сканиране: Boman, 2010

Редакция: Alegria, 2010

Издание:

Кавказки народни приказки

Издателство „Георги Бакалов“, Варна, 1976

Редактор: Панко Анчев

Художник: Иван Кенаров

Худ. редактор: Стоимен Стоилов

Техн. редактор: Георги Петров

Коректор: Маргарита Георгиева

Приказките са подбрани от следните издания:

Осетинские народные сказки, собрал Г. А. Дзагуров (Губади Дзагурти), Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литератуы, Москва, 1973

Золотой сундук, составление, перевод с татского и приложения Арманда Кукулу, Издательство „Наука“ — Главная редакция восточной литературы, Москва, 1974

Дагестанские народные сказки, перевод и обработка Натальи Копиевой, Издательство „Детская литература“, 1974

Грузинские народные сказки, Сто сказок, сборник составлен и переведен Г. А. Долидзе, Издательство „Мерани“, Тбилиси, 1971

И със съдействието на Съюзите на писателите на Арменската ССР и на Грузинската ССР.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/15484]

Последна редакция: 2010-02-14 13:00:00