Пермската аерогара.Някой досадно повтаря,може би контрольорът,по микрофона глъхнещс глас тенекиено — гъгнещ —кой ли не го е чул? —„Пътникът Никаноров,пътникът Никаноров,пътникът Никаноров,излитащ за Барнаул…“А Никаноров се крие,може би бира пие,хитро в тълпата скрит.Може би дъвче сандвичнейде в бюфета, сграбчилспътник с ошмулен вид,за половин Русиятой е развързал кесия —черпи наляво и дясно.Мутра не е, то е ясно,нито пък олигарх,ами е скитник — угарка,свойте чепици събул,свил се до някакви бали,дремещ край вехти чували,пътникът Никаноров,„излитащ за Барнаул?“Може да се е насвяткалс някой изпаднал дядкапътникът Никаноров,„излитащ за Барнаул?“Да е намерил отдушниктой, дезертьорът безкръстен,скрил се във женския нужникот униформени търсен?От трибунала по-страшени от окото на дулода е гласът безстрастен,идещ сега отгоре,сякаш гърдите издул:„Пътникът Никаноров,пътникът Никаноров,пътникът Никаноров,излитащ за Барнаул!!!“Като куршум смъртоносенболката в мен трепери:той в Барнаул какво лиискал е да намери?Ще се завърне ли скоров скучния роден разгулпътникът Никаноров,„излитащ за Барнаул?“Той се изплъзна, безспорно,сякаш извади фул,пътникът Никаноров,„излитащ за Барнаул!“Може мъртвешки — мрачен,на СССР герой,от гладни стачки прозрачен,да е забравен той?Може отчаян, отписанв някой потаен кътв примката да е увисналсвита от ремък твърд?Да е възлязъл нагоре,сякаш врата затваря.И като нож разпаряострият глас престоренглухите руски простори,истински вик за помощ,тъпанчетата пробол:
