- 1
- 2
— Значи и ти…
— Нищо не значи. Два дни ще можем да ги лъжем, а после — да става каквото ще.
— Ще можем да ги излъжем само за един ден. Утре ще ни върнат в бригадата.
— Няма. За един ден не ще могат да ни зачислят в дърводелската работилница. Нали ще трябва да се подадат сведения, списъци. После пък да ни отчисляват…
С общи усилия двамата едва успяха да открехнат замръзналата врата. По средата на работилницата бумтеше нажежена до червено печка и петима дърводелци работеха на тезгяхите си без ватенки и без шапки. Новодошлите коленичиха пред отворената вратичка на печката, пред божеството на огъня, един от първите богове на човечеството. Свалиха ръкавиците си, простряха ръце към топлината, пъхаха ги направо в пламъците. Многократно измръзвалите им пръсти, загубили чувствителността си, не усетиха веднага топлината. След минута двамата си свалиха шапките и разкопчаха ватенките си, без да се изправят.
— За какво сте дошли? — попита ги навъсено един от майсторите.
— Дърводелци сме. Ще работим тук — каза Григориев.
— По нареждане на Александър Евгениевич — побърза да прибави Поташников.
— Значи за вас ми каза техническият да ви дам брадви — рече Арнштрьом, възрастният склададжия, който дялаше в ъгъла дръжки за лопати.
— За нас, за нас…
— Вземете — рече им той, като ги огледа с недоверие. — Ето ви две брадви, трион и чапразило. После да ми го върнете. На ви моята брадва да си издялате две топоришки — Арнштрьом се усмихна. — Дневната норма е тридесет парчета — рече.
Григориев взе чуканчето от ръцете му и започна да го дялка. Чу се свирката за обяд. Арнштрьом не понечи да се облича, а мълчаливо го гледаше как работи.
— Сега ти — каза на Поташников.
Той постави чуканчето на дръвника, взе брадвата от Григориев и започна да дяла.
— Достатъчно — рече Арнштрьом.
Дърводелците вече бяха отишли да обядват и в работилницата нямаше никой освен тях тримата.
— Вземете две от моите топоришки и ги сложете на брадвите си. — Той ги подаде на Григориев. — Вземете да точите триона. Днес и утре се топлете край печката. Вдругиден се върнете там, откъдето сте дошли. Ето ви парче хляб за обяда.
Тези два дни те се топлиха до печката, а на третия температурата се качи до минус 30 градуса — зимата вече свършваше.
Информация за текста
© Варлам Шаламов
© 1994 Александър Талаков, превод от руски
Варлам Шаламов
Плотники,
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010
Издание:
Варлам Шаламов. Колимски разкази
Първо издание
Съставителство: Александър Талаков
Превод: Александър Талаков
Редактор: Иван Дойчинов
Технически редактор: Любица Златарева
Коректор: Красимира Петрова
ISBN 954-411-015-I (том I)
ISBN 954-411-016-X (том II)
Издателство „Факел“, София, 1994
Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989
Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16665]
Последна редакция: 2010-07-13 15:30:00
- 1
- 2