Заклинателят на змии

От тъмнината изникна „Машка“, бледо, красиво момче, апашорче на около осемнадесет години.

То свали от краката на Федечка износените жълти половинки, внимателно събу мръсните му, изпокъсани чорапи и започна да му чеше усмихнат петите, Федя се кискаше и потръпваше от гъдел.

— Разкарай се — рече изведнъж той. — Не те бива да чешеш. Не умееш.

— Ама аз, Федечка…

— Разкарай се, ти казвам. Стържеш, дращиш. Хич не си нежен.

Околните кимаха съчувствено.

— На Косой имах един чифутин — виж, той чешеше. Той, братлета, наистина чешеше. Беше инженер.

И Федя потъна в спомени за чифутина, който му беше чесал петите.

— Федя, чуй, Федя — ами този, новият? Не искаш ли да го изпробваш?

— Мани го — рече Федя. — Такива могат ли да чешат? Впрочем, дигнете го.

Изкараха Платонов на светло.

— Ей, ти, Иван Иванович, я зареди лампата. И през нощта ще подклаждаш печката. А сутринта ще изнесеш навън кофата с лайната. Дневалният ще ти покаже къде да я излееш…

Платонов мълчеше покорно.

— За това ще получиш паница чорба. Все едно не я ям. Върви да спиш.

Платонов легна на старото място. Почти всички спяха, сгушени по двама, по трима — така беше по- топло.

— Ама че скука, че и нощите дълги — каза Федя. — Поне да имаше кой да фрасне един роман. На Косой имах…

— Федя, а, Федя, ами този, новият — защо не опиташ?

— Бива — оживи се Федя. — Дигнете го.

Събудиха Платонов.

— Слушай — рече му Федя, усмихнат почти угоднически, — малко се бях поразпалил.

— Нищо — процеди през зъби Платонов.

— Кажи, можеш ли да фраскаш романи?

В мътните очи на Платонов пробляснаха пламъчета. Как да не може! Всички в килията на следствения затвор се заслушваха, когато преразказваше „Граф Дракула“. Но онези там бяха хора. А тук? Да стане като шута в двора на Миланския херцог, като шута, когото са хранели за добра шега и който е ядял бой за лоша? Но тук нещата имат и друга страна. Той ще ги запознае с истинската литература. Ще стане просветител. Ще събуди у тях интерес към художественото слово, и тук, на дъното на живота, ще върши своето дело, ще изпълнява своя дълг. По стар навик Платонов не искаше да си признае, че просто ще бъде нахранен, ще получава допълнително супа не защото е изнесъл кофата с изпражненията, а за друга, по-благородна работа. Благородна ли? Все пак беше по-близо до чесането на мръсните апашки пети, отколкото до просветителството. Но гладът, студът, побоите…

Федя се усмихваше напрегнато и чакаше.

— Ммога — изрече Платонов и за пръв път през този тежък ден се усмихна. — Мога да фрасна.

— Ах ти, миличкият ми — развесели се Федя. — Ела, качи се тук. Ето ти хлебец. Утре ще си хапнеш по- добре. Седни тук, на одеялото. Запали един тутун.

Платонов, който не беше пушил цяла седмица, смучеше фаса с болезнена наслада.

— Как те викат?

— Андрей — отвърна Платонов.

— Та, Андрей, дай, значи, нещо по така и по-дългичко. От сорта на граф Монте Кристо. За трактори не ща.

— Може би „Клетниците“? — предложи Платонов.

— Това за Жан Валжан ли беше? Фраскали са ми го на Косой.

— Тогава „Клубът на валетата купа“ или „Вампирът“?

— А така, а така. Карай за валетата. Ей, гадове, по-тихо…

Платонов се изкашля.

— В град Санкт Петербург през хиляда осемстотин деветдесет и трета година било извършено тайнствено престъпление…

Вече се разсъмваше, когато Платонов остана без сили.

— Така свършва първата част — каза той.

— Бива си го — рече Федя. — Я как я е подредил! Лягай при нас. Нямаш много време за сън — зазорява се. Ще поспиш, докато си на работа. Събирай сили за довечера…

Платонов вече спеше.

Изкараха ги на работа. Един висок селски момък, който беше проспал валетата, злобно сръга Платонов на вратата.

— Върви, гадино, не се офлянквай.

Веднага някой му зашепна нещо на ухото.

Вече се строяваха, когато високият момък се приближи до Платонов.

— Не казвай на Федя, че съм те ударил. Аз, братле, не знаех, че си романист.

— Няма да му кажа — отговори Платонов.

,

Информация за текста

© Варлам Шаламов

© 1994 Александър Талаков, превод от руски

Варлам Шаламов

Заклинатель змей,

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Варлам Шаламов. Колимски разкази

Първо издание

Съставителство: Александър Талаков

Превод: Александър Талаков

Редактор: Иван Дойчинов

Технически редактор: Любица Златарева

Коректор: Красимира Петрова

ISBN 954-411-015-I (том I)

ISBN 954-411-016-X (том II)

Издателство „Факел“, София, 1994

Варлам Шаламов. Колымские рассказы, Изд. „Молодая гвардия“, М. 1989

Варлам Шаламов. Левый берег, Изд. „Современник“, М. 1989

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16679]

Последна редакция: 2010-07-13 15:30:00