достойни хора.
Но все пак не призрак, а човек беше убил професора!
Отидох в института. Там знаеха, че съм приятел на Астарджиев и поради това не се учудиха, че разпитвам за него. От портиера научих, че е излязъл 20 минути по-рано, нали празнувал имен ден. А шофьорът на служебната кола ми каза, че го завел до супермаркета, дето е близо до кръстовището на булеварда с улица „Чехов“.
Повиках такси и след петнадесетина минути влязох в супермаркета. Близо до входа има щанд, където продават електрически прибори и канцеларски материали. Там се спирахме често с професора, за да си купим някое тефтерче, химикалка или батерия за електрическо фенерче. А понякога просто зяпахме нещата, ей така. Щандистката ни познаваше и двамата. Тя беше научила вече за убийството и тревожно ме изгледа.
След обичайните приказки, които си разменят хората в такива случаи, аз я запитах какво си беше напазарувал професорът за своя имен ден.
— Нищо особено! — каза момичето. — Той си купи само един нож.
— Нож ли? — запитах с привидно безразличие. — Виж ти какво му хрумнало на моя приятел! Какъв нож!
— Нож среден между кухненски и ловджийски — каза момичето. — Удобен за рязане и на колбаси, в кожен калъф.
— Друго какво? — попитах.
— Четвърт маслини и четвърт кашкавал.
— Как пък сте запомнили! — рекох. — Той ли ви се похвали за ножа?
— Ох, оставете! Стана голям скандал.
— Скандал ли? Професорът да вдига скандал?
— И още как! И то за двадесет стотинки!
Имах добра представа за скъперническия характер на моя приятел и затова не се изненадах.
— Той държи много на точността! — рекох.
— Изпати си касиерът! — поклати глава момичето. — И друг път му се беше случвало на Милков да греши, но тоя път не му се размина леко. Управителят го отстрани от касата до края на работното време и го наказа после с последно предупреждение.
— Жалко! — рекох.
И тръгнах да се разходя из магазина.
Купих си пакетче бисквити, а когато ми дойде ред да плащам, подадох на касиера — той беше отскоро тук, не го познавах — една двадесетолевка. Той повдигна глава от касата и враждебно ме изгледа. Беше 25–26-годишен къдрокос хубавец, едроглав, с воднисто-синкави бистри очи.
— Нямате ли по-дребни? — попита ме той с дрезгав глас.
Поклатих глава.
— За 40 стотинки джиро двадесетлевова банкнота разваляй! — измърмори той, и в същия миг една страдалческа усмивка изкриви устата му. — После, ако стане грешка, пак аз ще съм виновен! Вас какво ви засяга!
Той ми върна рестото и дълбоко въздъхна.
Като излязох, наредих на Динков да проучи къде се е подвизавало това момче, след като е напуснало супермаркета на 7 срещу 8 вечерта, а после да отиде в службата и там да ме чака.
Наех такси и отидох в канцеларията, където оформяха протоколите от направените експертизи. На входа ме чакаше човек от моя отдел. Той ми даде препис от протокола и аз влязох в най-близката сладкарница, за да го прочета. Не обръщах никакво внимание на абзаците, където ставаше дума за следите, оставени от Кодов, Беровски и Басмаджиева. Но един абзац ме разтърси като електрически ток:
„? След стретоскопско изследване и прециптореакция установихме, че пробата, взета от грунда пред входа на апартамента, съдържа кръв от кръвната група на проф. Астарджиев АБ и че тя е смесена с кръв от птица?“
Изтичах до най-близкия телефонен пост и наредих на Динков да проучи в чие мазе на №80 е клана домашна птица на 7 срещу 8 януари и на кой етаж принадлежи това мазе. И веднага щом установи етажа, да вземе разрешение за обиск и всяко нещо, което носи следи от кръв, да изпрати за спешно изследване в дежурната лаборатория; а живеещите в етажа да разпита и да действува според обстоятелствата.
После отидох в службата и седнах пред телефона да чакам „добри“ известия.
6.
Не чаках дълго. В мазето, което принадлежи на медицинската сестра Калинка, вечерта на 7 срещу 8 беше заклана гъска. Динков запитал Калинка за името на човека, дето бил заклал гъската. Тя казала, че тази работа бил свършил приятелят й Иван Милков, който е касиер от супермаркета, решил да отпразнува именния си ден в нейната квартира. При обиска намерили кухненски нож, ловджийски тип, и мъжка риза с петно от кръв на десния маншет. Спешната експертиза доказала, че тази кръв е от група АБ — същата група, към която принадлежала и кръвта на убития професор.
Половин час по-късно Иван Милков бил арестуван.
7.
Какво признал Иван Милков още на първия разпит?
Разказал, че бил потресен до дън душа, задето професорът му бил вдигнал скандал за ония някакви си двадесет стотинки. Той познавал професора, защото го бил срещал на няколко пъти в кооперацията, където живеела любовницата му Калинка. Но професорът, човек „големец“, не му обърнал никакво внимание, не го запомнил. Ако го бил запомнил, кой знае дали щял да му вдигне скандал за тия идиотски двадесет стотинки. Тъй или иначе след скандала той бил още повече потресен, дето управителят го отстранил от касата, и съвсем смазан душевно от наказанието, което му наложили. И всичко туй да му се случи на неговия имен ден! Домъкнал се като пребит до аперитива, дето е близо до улица „Чехов“, и там изпил на крак около триста грама водка. После отишъл при Калинка и за разтуха изпил чаша вино. Сетне заспал. Калинка го оставила да спи до някое време, а сетне го разбудила да заколи гъската, тъй като времето минавало, а те не били още започнали. Слязъл Иван Милков в мазето, с кухненско-ловджийския нож заклал гъската, а като изкачвал стълбите, видял вратата на професора да зее полуотворена и самия професор да „дрънка“ по телефона. Тогава нещо засвяткало пред очите на Милков. Той оставил тепсията със закланата гъска на стълбите, бутнал вратата с крак и забил ножа си в гърба на професора. В това време дочул, че някой се изкачва по стълбите. Грабнал тепсията със закланата гъска и ножа и хукнал към мансардата на Калинка. На сутринта, преди да се измъкне, оставил на Калинка ризата си, като й обяснил, че я бил окървавил, когато клал проклетата гъска.
8.
Ето какво се случи на улица „Антон Павлович Чехов“ заради 20 стотинки! — усмихна се тъжно Авакум и посегна към шишето с коняка.
Информация за текста
© 1985 Андрей Гуляшки
