Думата за освобождаване

си тяло на пъстърва под арката на елшовия корен и зачака. Огромни сиви пръсти бръкнаха слепешком във вира и разбъркаха пясъка. В полумрака над водата нарастваха и изчезваха, и пак се появяваха неясни лица и безизразни очи. Мрежи и опипващи ръце. Те го пропуснаха веднъж, дваж, а след това го уловиха и вдигнаха, извиващ се, във въздуха. Той се силеше да приеме собствения си образ и не можеше, неговата собствена магия за връщане у дома го обвързваше. И като се задъхваше и давеше със сухия, ясен, ужасен въздух, се гърчеше в мрежата. Агонията не преставаше и той не у сещаше нищо друго. Измина много време и започна да осъзнава, че отново е в човешкия си образ; някаква остра, кисела течност беше налята насила в гърлото му. Времето се прекъсна отново и той се намери проснат ничком на усойния под на гробницата. Отново бе в ръцете на врага си. И макар че пак можеше да диша, не беше далеч от смъртта. Сега студът го бе обхванал целия, а троловете, слугите на Воул, изглежда бяха натрошили крехкото тяло на пъстървата, защото при движение болка пронизваше гръдния му кош и едната предмишница. Начупен и безсилен той лежеше на дъното на изградения от нощ кладенец. Нямаше вече мощ да промени формата си, нямаше начин да излезе, освен един-единствен. Докато лежеше неподвижно, почти извън властта на болката, Фестин си помисли: „Защо не ме уби? Защо ме държи жив тук?“ Защо никой не го беше виждал? С какви очи можеше да бъде видян, по каква земя върви? Той се бои от мен, въпреки че не ми останаха сили. Казват, че всички вълшебници и могъщи люде, които е победил, живеят запечатани в гробници като тази, живеят година след година, опитвайки се да се освободят… А ако някой избере да не живее? Така Фестин направи своя избор. Последната му мисъл беше: „Ако греша, хората ще си мислят, че съм бил страхливец.“ Но той не се задържа много на тая мисъл. Изви глава леко встрани, затвори очи, пое за последен път дълбоко дъх и прошепна думата за освобождаване, която се произнася само веднъж. Това не бе преобразяване. Той не се промени. Тялото, дългите крака и ръце, умелите пръсти, очите, които обичаха да гледат дървета и потоци, лежаха непроменени, но спокойни, съвършено спокойни и пълни със студ. Но стените изчезнаха. Изчезнаха изградените с магия сводове, стаите, кулите; горите и морето, и вечерното небе. Изчезнаха и Фестин слезе бавно по оттатъшния склон на хълма на живота, под нови звезди. Като жив той притежаваше велика мощ, така че тук не забрави нищо. Като пламък на свещ вървеше из мрака на обширната земя. И щом си спомни, изрече името на своя враг: „Воул!“ Призован, неспособен да се удържи, Воул идваше към него — плътна бледа сянка под звездната светлина. Фестин го доближи и другият се сви и изпищя като изгорен. Побягна, а Фестин го последва, последва го отблизо. Те изминаха дълъг път — над сухите потоци лава от големите угаснали вулкани, издигнали конуси към безименните звезди, през веригите от мълчаливи хълмове и долините с къса черна трева, край градовете или по неосветените им улици между къщите, от чиито прозорци не надничаше нито едно лице. Звездите висяха в небето — никои не залязваха, никои не изгряваха. Тук нищо не се променяше. Денят никога не идваше. Но те продължаваха — Фестин подкарваше другия пред себе си — докато стигнаха дотам, където много отдавна беше текла река, река от живата земя. На сухото дъно, между речните камъни, лежеше мъртвото тяло на старец — гол, с безжизнено вперени в невинните звезди очи. „Влез“ — рече Фестин. Воул-сянката прохленчи, но Фестин се приближи. Воул се отдръпна, наведе се и влезе в отворената уста на мъртвото си тяло. Тозчас трупът изчезна. Сухите камънаци блестяха чисти и неопетнени на звездната светлина. Фестин постоя малко и бавно седна между големите скали да почине. Да почине, не да спи; защото той трябва да пази тук, докато тялото на Воул, върнато в гроба му, се обърне на прах и цялата зла сила бъде разпръсната от вятъра и смита от дъжда в морето. Той трябва да стои на пост на това място, където веднъж смъртта беше намерила път към другата земя. Вече спокоен, безкрайно спокоен Фестин чакаше между скалите, където никога вече нямаше да тече река, в сърцето на страната, която нямаше крайбрежие. Звездите над него не помръдваха; и докато ги наблюдаваше, той бавно, много бавно започна да забравя гласа на ручеите и трополенето на дъжда по листата на горите на живота.

,

Информация за текста

© 1964 Урсула Ле Гуин

© 1997 Кънчо Кожухаров, превод от английски

Ursula K. Le Guin

The Word of Unbinding, 1964

Източник: http://sfbg.us

Публикация:

[[http://bgf.zavinagi.org/index.php/Поредица_SF_трилър|МЕЧЪТ НА ОСМОГЛАВИЯ (МАЙСТОРСКА ФАНТАСТИКА)]]. 1997. Изд. Неохрон, Пловдив; Изд. Орфия, София. Алманах за остросюжетна литература SF Трилър, No.28 Алманах Съставител: Красномир КРАЧУНОВ, Веселин РУНЕВ. Превод: Христо ПОЩАКОВ, Кънчо КОЖУХАРОВ, Вихра МАНОВА, д-р Юлиян СТОЙНОВ, Красномир КРАЧУНОВ. Предпечатна подготовка: А. ДУЛЕВА. Формат: 110?165. Страници: 192. Цена: 35.00 лв [стара цена: 1 100.00 лв.].

Съдържание:

Майсторска фантастика (въведение) — с.3;

SF Трилър се завърна — с.4;

[[521|Топката]], Крис КРИСТОФЪРСЪН / пр. Кънчо КОЖУХАРОВ [указан като превод, всъщност той е автор на този разказ] — с.5;

(въведение), Урсула ЛЕ ГУИН — с.19;

[[1666|Думата за освобождаване]], Урсула ЛЕ ГУИН / пр. Кънчо КОЖУХАРОВ — с.19;

[[1665|Правилото за имената]], Урсула ЛЕ ГУИН / пр. Кънчо КОЖУХАРОВ — с.30;

[[165|Отново у дома]], Рикард ДЕ ЛА КАСА / пр. от исп. Христо ПОЩАКОВ — с.48;

Компютрите не спорят, Гордън ДИКСЪН / пр. от англ. Вихра МАНОВА — с.85;

[[1001|Легло №12]], Дийн КУНЦ / пр. от англ. Христо ПОЩАКОВ — с.104;

Планетата на сините птици, Робърт Ф. ЙЪНГ / пр. от англ. д-р Юлиян СТОЙНОВ — с.126;

[[1360|Чужд разум]], Филип К. ДИК / пр. от англ. д-р Юлиян СТОЙНОВ — с.149;

[[330|Последната битка]], Хари ХАРИСЪН / пр. от англ. д-р Юлиян СТОЙНОВ — с.154;

[[437|Едно старомодно момиче]], Джоана РЪС / пр. от англ. д-р Юлиян СТОЙНОВ — с.157;

Горещата сделка, Алън НУРС / пр. не е указан — с.164;

[[916|От чисто човешка гледна точка]], Уилям ТЕН / пр. не е указан — с.173;

„SF Made in Bulgaria“: Последният ден на XX век [31.12.1899 г.], Иван ВАЗОВ — с.181;

Ако сте пропуснали — с.187;

Конкурс — с.189;

Абанамент — с.191.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1666]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:46