отвратителната кутия пред нея. Напомни си, че както и в Народния дворец, всичко зависи от отделния човек.
В стаята нахлу гръмовна сила, която залости вратата. Никой не можеше да влезе. Ограничителните полета на прозорците бяха вече без значение.
Ничи призова по-могъща сила. В стаята настъпи мъртвешка тишина, обля я катраненочерна тъмнина. Тя получи видение, родено от силите, които беше призовала.
Изрече думите, написани на следващата страница, направи следващото заклинание, което отвори пътя за управляващите формули.
Използва тънко снопче Субстрактивна магия, за да се пореже на върха на пръста. С шурналата кръв започна да рисува нужните символи пред кутията на Орден.
Докато кръвта продължаваше да тече от отворената рана, очерта ограничителните полета около самата кутия. Беше нещо като полето в стаята, но доста по-наситено. Ако не бъде ограничена, тази сила, освободена от кутията на Ордена, можеше непреднамерено да прокъса воала към отвъдния свят, но така, че да убие само онзи, когото Ничи искаше да унищожи.
Почти без да се налага да се консултира с книгата, която имаше чувството, че е изучавала едва ли не през половината си живот, тя продължи с уравненията, които включваха времето от годината: първият ден на зимата. След като приключи и с това, тя нарисува с кръв двата противоположни символа и връзката на върха от правилната карта.
Това продължи, формула след формула, през целия следващ час, с изчисления, които доведоха до наслояването на магия, която щеше да й бъде нужна в следващия етап. Всяка пресечна точка в книгата изискваше да се приложи само подходящото ниво на сила. Ничи просто трябваше да я отпусне, без да се притеснява. Нямаше друг начин.
Със спускането на вечерта около кутията продължаваха да се затягат линиите на заклинанието — донякъде подобни на тези от верификационната мрежа на лавинния огън, които сияеха в зелено. Но имаше и чисто бели, и други, в които имаше и елементи от Субстрактивна магия и бяха по-черни от черното, сякаш празни ями в света, където бяха начертани линиите, като пролуки в отвъдния свят.
Когато Ничи привърши и последното заклинание, най-накрая чу шепота на самия Орден, в потвърждение на това, че е направила всичко правилно. Все пак не толкова гласът, колкото силата оформи идеята в съзнанието й. Силата е пусната, чу се шепот в тъмнината, все едно чупене на лед.
Аз призовавам сега това място, този свят да се преобърне с тази игра на кутиите на Орден.
Назови играч.
Ничи постави ръце върху мъртвата черна кутия пред нея.
— Играчът е Ричард Рал — каза тя. — Вслушай се във волята му. Изпълнявай желанията му, ако докаже, че е достоен, убий го, ако не успее, унищожи всички ни, ако той ни разочарова.
Направено е. От този момент нататък силата на Орден е задействана от Ричард Рал.
Пророчеството каза: „Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече стои на ръба на мрака, ще падне под ужасната сянка.“
Ничи стигна до извода, че ако Ричард трябва да победи, то той трябва да е този, който ще ги поведе в тази последна битка. Единственият начин да поведе, за него беше да задейства кутиите на Орден. Така той наистина щеше да изпълни пророчеството — фуер грисса ост драука, този, който носи смърт. Според пророчеството Ричард трябваше да ги поведе, но това беше повече от пророчество.
Пророчеството само доказа онова, което Ничи вече знаеше — че Ричард притежава ценностите, които поддържат живота.
Всъщност не те следваха пророчеството, а пророчеството следваше Ричард.
За последен път следваха Ричард — следваха го в това, което беше направил с кутиите на Орден, в това, което беше направил с живота и смъртта.
Това беше последният тест за това, какво представлява той, какво ще бъде, какво ще стане с него.
Ричард сам определи условията на схватката, когато разговаря с Д’Харанските войски: всичко или нищо.
Не може да бъде по друг начин.
Сега наистина опираше до всичко или нищо.
Улиция и нейните Сестри на мрака също отвориха вратата към силата на Орден. Борбата сега беше наистина балансирана. Ако Ничи беше права за Ричард, а тя знаеше, че е права, тогава в битката, от която зависеше всичко, се бяха включили две сили. Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече се намира на ръба на тъмнината, ще попадне под ужасната сянка. В тази борба те трябва да имат доверие на Ричард. Ето защо Ничи трябваше да пусне в действие кутиите на Орден от името на Ричард. Сестрите на мрака вече не притежаваха изключителните права над силата на Орден. Ничи се погрижи да вкара в играта Ричард, като му предостави възможността да спечели битката.
Без това, което току-що беше направила, той нямаше да може да спечели, камо ли да оживее. Ничи, изглежда, се бе отнесла в друг свят.
Когато накрая отвори очи, бурята беше отминала.
Първите лъчи на светлината току-що докоснаха прозорците. Беше утро. Първата зора на първия ден на зимата. Ричард разполагаше с една година да отвори точната кутия. Животът на всеки сега беше в неговите ръце. Ничи гарантираше за Ричард с живота си. Точно сега тя беше поверила на него живота на всички. Ако не можеше да има доверие на Ричард, тогава нямаше смисъл да се живее.
Информация за текста
© 2006 Тери Гудкайнд
© 2006 Невена Кръстева, превод от английски
Terry Goodkind
Phantom, 2006
Сканиране и разпознаване: eeka
Публикация:
Тери Гудкайнд, Призраци
първо издание, 2006
превод: Невена Кръстева
редактор: Марта Владова
художник на корицата: Буян Филчев
коректор: Станка Митрополитска
компютърен дизайн: Силвия Янева
печат: ИНВЕСТПРЕС АД
ИК „Прозорец“ ЕООД
© Terry Goodkind, 2006
© Невена Кръстева, превод
© Буян Филчев, художник на корицата
© ИК „Прозорец“ ЕООД,
всички права запазени
ISBN-10: 954-733-495-6
ISBN-13: 978-954-733-495-3
Terry Goodkind, Phantom
TOR
A TOM DOHERTY ASSOCIATES BOOK NEW YORK
