може да ловува из нашите земи, без да бъде заплаха за нас, нито ние за нея.
Сякаш всички се въодушевиха. Ако един народ има дракон за приятел, това е белег на силата му. Хората закрещяха радостно. Скарлет се включи във веселбата, като вдигна нагоре глава и изпрати в небето огромен пламък, от който всичко наоколо затрептя. Това въодушеви още повече хората.
Калан забеляза, че Ричард гледа някъде встрани. Тя проследи погледа му и видя малка група ловци, застанали близо един до друг. Никой от тях не се радваше. Калан разпозна водача им. Беше същият, който преди време обвини Ричард, че е докарал нещастие в селото им, обвини го за смъртта на онези, които Мрачният Рал уби.
Докато продължаваха радостните викове и крясъци, Ричард даде знак на Скарлет да се приближи към него. Тя наведе глава, той залепи лице в ухото й. Тя го изчака да свърши и дръпна главата си назад, като ги изгледа с огромното си жълто око. Накрая кимна.
Ричард свали костената свирка от врата си и я подаде на Пилето.
— Ти ми даде тази свирка като дар, но ми каза, че тя никога няма да ми е от полза, защото единственото, на което мога да се науча, е да викам едновременно всички птици. Струва ми се, че добрите духове са пожелали именно това. Твоят подарък ми помогна да спася всички от Мрачния Рал. Помогна ми да спася Калан. Благодаря ти.
Щом изслуша превода, Пилето се усмихна. Ричард прошепна на Калан, че ще се върне след малко, и се метна на гърба на Скарлет.
— Почитаеми старейшино, двамата със Скарлет бихме искали да ти направим един малък подарък. Предлагаме ти да дойдеш с нас в небето, за да видиш къде летят твоите обичани птици — Ричард протегна ръка на Пилето.
Старейшината изчака Калан да привърши с превода и погледна Скарлет. Червените люспи блестяха на превалящото следобедно слънце и се повдигаха и отпускаха в ритъма на дишането й. Опашката се простираше чак до тухлените къщи отвъд площада. Драконът разтвори криле и лениво ги протегна. Пилето погледна към Ричард, който все още стоеше с протегната ръка. Калан се засмя на момчешката усмивка, която изведнъж грейна по лицето на старейшината. Той пое подадената му ръка и скочи на гърба на Скарлет.
Докато драконът набираше височина, Савидлин се приближи до Калан. Хората нададоха одобрителни възгласи при вида на огромния дракон, на чийто гръб се бе възкачил уважаваният от всички старейшина. Но Калан не забелязваше Скарлет, тя виждаше единствено Ричард. Тя чу смеха на Пилето, когото драконът отнасяше високо в небето. Надяваше се той да продължи да се смее и след като направят завой.
Савидлин я погледна.
— Ричард Избухливият е рядко срещан човек.
Тя се усмихна и кимна. Погледът й се плъзна към мъжа, чието лице бе строго и сериозно.
— Савидлин, кой е този човек?
— Чандален. Той обвинява Ричард, задето Мрачният Рал дойде в селото и изби мнозина от Калните хора.
В съзнанието й моментално изплува Първото правило на магьосника: хората са готови да повярват на всичко.
— Ако не беше Ричард, сега Мрачният Рал щеше да властва над всички нас. Същият онзи Рал, който изби толкова много невинни хора.
Савидлин сви рамене.
— Не всеки, който има очи, вижда. Помниш ли старейшината, когото ти уби, Тофалар? Той бе негов чичо.
Тя му кимна разсеяно.
— Извини ме за малко.
Калан се запъти през площада, като същевременно освободи вързаната си на опашка коса. Тя все още бе заслепена от откритието, че Ричард я обича и че не може да бъде наранен от магията й. Беше й трудно да повярва, че тя, един Изповедник, е възможно да отпие от елексира на любовта. Това беше противно на всичко, на което винаги я бяха учили. Единственото, което й се искаше, бе двамата с Ричард да се скрият някъде и тя да го целува и прегръща, целува и прегръща, чак докато остареят. Не можеше по никакъв начин да позволи този мъж, Чандален, да причини нещо лошо на Ричард. Сега, когато тя и онзи, когото обича, можеха по някакъв магически начин да бъдат заедно, тя нямаше да позволи да се случи нищо, което би могло да разруши щастието й.
Само при мисълта, че някой може да нарани Ричард, Кон Дар, Кървавата ярост, се надигаше в нея. До момента, в който я извика, мислейки си, че Ричард е убит, Калан не знаеше нищо за съществуването на Кон Дар, нямаше представа, че магията й може да го направи. Оттогава насам я бе приела като част от себе си, точно както през целия си живот бе чувствала магията си на Изповедник.
С ръце, кръстосани пред гърдите, Чандален гледаше как тя се приближава към него. Ловците му го бяха заобиколили, облегнати на забитите си в земята копия. Явно току-що се бяха прибрали от лов; мускулестите им тела все още бяха покрити с лепкава кал. Лицата им изглеждаха спокойни, но очите им бяха нащрек. През раменете им се виждаха преметнати лъкове, от едната страна на коланите им висяха колчаните със стрели, а от другата — дългите им ножове. Някои бяха опръскани в кръв. По раменете и главите си бяха втъкнали трева, за да не се отличават от заобикалящия ги тревист пейзаж. Калан се спря пред Чандален и се вгледа в тъмните му очи.
Поздрави го с плесница.
— Сила за Чандален!
Той отвърна поглед от нея и без да сваля скръстените си ръце, изви глава встрани и се изплю. След това свирепите му очи отново се вгледаха в нейните.
— Какво желаеш, Изповеднико?
По покритите с кал лица на ловците се прокраднаха мънички злобни усмивчици. Земята на Калните вероятно бе единственото място, където се считаше за обида да не ти ударят плесница при поздрав.
— Ричард Избухливият пожертва много повече, отколкото изобщо би могъл да си представиш, за да спаси народа ни от Мрачния Рал. Защо го мразиш?
— Вие двамата донесохте много нещастия на моя народ. И ще продължавате.
— Нашият народ — поправи го тя. Разкопча ръкава на ризата си и го нави до рамото. След това я пъхна пред очите му. — Тофалар ме намушка с ножа си. Този белег ми остана от него, когато се опита да ме убие. Направи го, преди аз да го убия. Не след това. Сам причини смъртта си, като ме нападна. Не аз се нахвърлих върху него.
Чандален премести безстрастния си поглед към очите й.
— Чичо никога не е бил добър с ножа. Жалко.
Калан стисна зъби. Вече нямаше връщане назад.
Тя целуна върховете на пръстите си, като не сваляше погледа си от очите му. Протегна напред ръка и допря пръстите, които бе целунала, до бузата му — там, където преди това го бе ударила. Ловците започнаха гневно да си шушукат и да изваждат копията си от земята. Лицето на Чандален се сгърчи в яростна гримаса. Това беше най-тежката обида за един ловец. Чандален й бе показал неуважението си, като не отговори на поздрава й с плесница. Това обаче не означаваше, че не уважава силата й изобщо, а само че няма желание да го показва. Като долепи целувката си до мястото, където по-рано го бе плеснала в знак на уважение, Калан му даде да разбере, че взима назад предишните си чувства. Целувката означаваше, тя че повече не изпитва уважение към силата му и че го поставя на едно ниво с някое глупаво дете. С други думи, тя бе равностойна на публично поругаване на честта му.
Това беше безспорно твърде опасна постъпка, но още по-опасно според традициите на Калните бе да покажеш слабостта си пред врага. Това беше покана към него да дойде нощем в къщата ти и да те убие, докато спиш. Защото покажеш ли слабостта си пред врага, повече нямаш право да се биеш открито с него. Представата за чест изискваше открито предизвикателство на силата. И тъй като тя го бе обидила пред другите, честта изискваше от него да й отвърне по същия начин.
— Отсега нататък — каза тя, — ако искаш уважението ми, ще трябва да го заслужиш.
Здраво стиснатият юмрук на Чандален се стрелна назад към ухото му, засилвайки се за удар.
Калан вирна брадичката си нагоре.
