първоначално не са били засегнати. И така постепенно се разплита самата структура на света на живота.
— Що се отнася до профетическия червей — намеси се Ричард, — може би подобно нещо съществува наистина, но в конкретния случай причината за изчезването на пасажи от пророческите текстове е лавинният огън. В хода на този процес човекът, активирал събитието, наред с това запълва и празнината в пророчеството, мястото, оставено от даден Пророк, за да бъде дописано от неговите потомци. Празнината се запълва с допълващо пророчество, в което е вложена формулата на лавинния огън. По този начин лавинният огън заразява и прояжда всички свързани пророчества по разклонението, като започва с най- пряко свързаното — било то по сюжет или хронологично. В този случай връзката е и по двете линии — Калан. И така тя също е заличена от пророчеството.
Натан се отпусна тежко на стола си.
— Добри духове!
Ан, пъхнала ръце в ръкавите си, не изглеждаше нито доволна, нито впечатлена.
— Живот и здраве, ще трябва да се запознаем подробно с тази книга и да видим дали това, което говориш, изобщо има някакъв смисъл. Но тази книга не е основният и непосредствен проблем, който стои пред нас. Трябваше да останеш с армията. Длъжен си да поведеш войниците ни в последната битка. Веднага трябва да се върнеш там. Пророчеството е красноречиво — провалиш ли се в тази мисия, светът ще падне под тъмна сянка.
Ричард изобщо не и обърна внимание, втренчил поглед в дядо си.
— Познай какво е противодействието на лавинния огън.
Зед сви рамене, явно озадачен от въпросите на Ричард.
— Откъде бих могъл да знам?
— Има само едно-единствено противодействие. Създадено специално за целта.
— И то е?
— Кутиите на Орден.
— Ричард, това е просто… — Зед зяпна, долната му челюст увисна безпомощно.
Ричард бръкна в джоба си и извади от него нещо. Стовари го на масата пред тримата. Зед облещи очи.
— Да му се не види, момче, това е змийска лоза.
— Може би си спомняш какво пишеше в „Книгата на преброените сенки“: „И когато трите кутии на Орден бъдат пуснати в действие, ще избуи змийската лоза.“
— Ама… виж, такова… — заекна Зед. — Нали кутиите на Орден са в Градината на живота в Народния дворец… под най-строга охрана.
— Не само това — обади се Натан, — аз лично оборудвах гвардейците от Първия отряд с оръжия, които са смъртоносни дори срещу човек, роден с дарбата. Никой не би могъл да припари в Градината на живота.
— Съгласен съм с теб — подкрепи го Зед. — Невъзможно е. Ричард се обърна и внимателно пое от ръцете на Кара предмета, който тя му подаде. Нежно положи статуята „Дух“ така, че да е с лице към Зед, Натан и Ан. Сякаш тя бе вдигнала гордо глава, за да се опълчи на опитите им да я превърнат в най- обикновена заблуда.
— Тази фигурка принадлежи на Калан. Тя я беше оставила в Градината на живота, на мястото на кутиите, с надеждата, че някой все пак ще забележи, че такъв човек съществува. Лавинният огън я е заличил от паметта на хората. Всеки, който я види, я забравя моментално, още преди образът и да се е регистрирал в съзнанието му.
Ан обиколи с ръка книгата, вейката от змийска лоза, статуйката.
— Въпреки всичко това са само откъслечни догадки, Ричард. Кой би имал полза да крои такива ужасяващи планове?
— Идеята е на Сестра Улиция — отговори вместо него Ничи. — С нея са Сесилия, Армина и Тови.
— Откъде знаеш? — намръщи се Ан.
— Тови си призна.
Ан я изгледа още по-слисана.
— Призна си!… Че защо ще го прави? Пък и въобще как си успяла да я заловиш?
— Опитваше се да избяга с една от кутиите на Орден — взе думата Ричард. — Била нападната от мъжа, на когото дадох Меча на истината. Той я пробол и откраднал кутията на Орден, която била у нея.
Зед само вдигна ръка на челото си, загубил ума и дума, после се строполи в стола.
— Наред с другото Тови ми каза — продължи Ничи, — че са били тук, в Ейдиндрил, и са поставили онзи труп в гроба на Майката Изповедник като допълнителна презастраховка, че никой няма да повярва на Ричард, в случай че той реши да разкопае гроба и да ги убеди, че говори истината за Калан. Роклята са взели от Двореца на Изповедниците. Искали са да е сто процента сигурно, че всички ще вземат Ричард за обладан от маниакална идея.
Във връзка с това смятам, че е редно да знаете още и че пътувахме до руините на град на име Каска в южните покрайнини на Д’Хара. Там заварихме съгледвачески отряди на Императорския орден. Проведох експеримент с един от войниците. Използвах субстрактивното заклинание, което вие ме убеждавахте, че трябва да приложа върху Ричард, за да го „излекувам“ от предполагаемите заблуди.
— И? — не успя да сдържи любопитството си Ан.
— Живя две-три секунди.
Зед, пребледнял като платно, зарови лицето си в шепи.
— Убедена съм, че това би могло да се окаже доста… полезно — забръщолеви объркана Ан. — Чудесно е, че си си направила труда да опиташ. Но както вече казах, нищо не променя факта, че би трябвало да си при армията ни, Ричард. Нали ти показахме онова жизненоважно пророчество: „Ако фуер грисса ост драука не поведе тази последна битка, тогава светът, който вече стои на ръба на мрака, ще падне под ужасната сянка.“ Всички останали неща, които излагаш на вниманието ни, са важни несъмнено, но въпреки всичко това пророчество си остава нашата най-важна мисия. Нямаме право на грешки, иначе светът ще бъде закрит от страшна сянка.
Ричард притисна слепоочията си между палеца и показалеца на едната си ръка и сведе глава, явно опитвайки се да запази самообладание. Напомни си за пореден път, че тези хора просто се опитват да направят това, което им се струва редно.
Вдигна глава и обиколи лицата им с поглед.
— Нима не разбирате? — Посочи змийската лоза на масата. — Ето това е последната битка. Сестрите на мрака задействаха кутиите на Орден. Възнамеряват да освободят Пазителя на мъртвите и да го пуснат в света на живите. Възнамеряват да предадат живота на смъртта, за да облагодетелстват себе си с безсмъртие. Светът е на прага на тъмна ера.
Защо не можете да го проумеете? Ако вие тримата бяхте осъществили намеренията си и бяхте успели да наложите това пророчество, ако бяхте направили онова, което смятате за предопределено, нямаше да оцелея след вашето „лечение“. Досега да съм мъртъв. Като се опитвахте да осъществите пророчеството, вие всъщност работехте за успеха на Сестрите на мрака, за унищожаването на живота. Светът на живите за малко да бъде унищожен — заради вас.
Единствено свободната воля — свободната воля на Ничи и моята свободна воля — предотврати онова, което вие тримата се опитахте да стоварите върху човечеството, следвайки сляпата си вяра в пророчеството.
Ан, която бе последната, задържала се права, също се отпусна на стола.
— Добри духове! Той е прав — отрони Зед едва чуто. — Търсачът току-що спаси трима одъртели глупаци от самите тях.
— Не, вие не сте глупаци — продължи Ричард. — Всички ние понякога не мислим и вършим глупости. Важното е да разберем, че сме сбъркали, и да не повтаряме грешките си. Да се учим от тях. Не си позволявайте подобно нещо следващия път. Не съм дошъл да ви казвам какви глупаци сте, понеже съм убеден, че не сте такива. Тук съм, защото се нуждая от помощта ви. Искам да започнете да мислите с главата си. Сам по себе си, всеки от трима ви е уникален и гениален. И тримата притежавате знание, с каквото почти никой жив човек не би могъл да се похвали.
