— Нищо особено, в сравнение с онова, което съвсем наскоро ще сполети целия свят благодарение на теб!
— Доктор Йейтс — обърна се към него полковник Завас, — славата ви не е преувеличена. Вие ни отведохте до светилището на Първото Слънце!
— Съмнявам се, че ще ви бъде от кой знае каква полза.
— Позволете ми аз да преценя! — отбеляза Завас. После вдигна скиптъра на Озирис пред хората си. Не последваха обаче никакви ахкания и охкания. Завас бе предпочел да вземе със себе си професионални войници, а не фанатици. За тях на мястото на обелиска би могла да стои и главата на убития враг, изгореното американско знаме или ядрена бойна глава. Фактът, че притежават подобен символ, в техните очи само потвърждаваше собствената им сила.
После полковникът се вторачи в него и заяви:
— А сега, доктор Йейтс, ще ми кажете тайната на Първото Време!
— Не я знам. Тя не е там. И вероятно за нас ще бъде невъзможно да я разберем.
— И защо? — присви очи Завас.
— Така нареченото от вас светилище всъщност се оказва космически кораб, предназначен да откара търсещия към мястото на Първото Време — истинското Първо Слънце, или поне що се отнася до атлантите.
— Космически кораб?! — повтори стъписан полковникът.
— Поради което ние вероятно никога няма да узнаем тайната на Първото Време — довърши Конрад и погледна към Серена, чието изражение му подсказа, че и тя е стигнала до този извод. — Съществуването на слънчевата баржа подсказва, че тайната не е на този свят, а в края на планираното му пътуване, което, доколкото успях да схвана от наличните данни, е някъде отвъд съзвездието Орион.
— Значи няма никакъв начин да спрем изместването на земната кора — прошепна Серена.
Конрад я погледна право в очите и отвърна:
— Наистина няма поне доколкото на мен ми е известно.
Завас се приближи до Конрад и почти опря лице в неговото, след което просъска:
— Значи казвате, доктор Йейтс, че това светилище всъщност е космически кораб. Казвате, че за нашия свят вече няма никаква надежда. Тогава защо не отлетяхте с него?
Конрад погледна над рамото на египтянина към Серена, която само поклати слисано глава и отбеляза:
— Ти наистина си голям глупак, Конрад!
В този момент нечий глас зад тях произнесе:
— Радвам се, че най-сетне сме на едно и също мнение, сестро!
Конрад се извърна, за да види как генерал Йейтс се появява иззад една от колоните на ротондата, все така мрачен, какъвто си го познаваше.
— Веднага ми дай обелиска и момичето, Завас! — заповяда властно той. — И веднага заминаваме!
Напълно слисан, Конрад се ококори и попита:
— Къде заминавате? Да не би да възнамеряваш просто да скочиш на космическия кораб и да отпътуваш?!
— И още как!
Конрад усети, че на баща му въобще не му пука къде отива, стига да се движи нанякъде. Беше твърдо решен да завърши космическата мисия, която му бяха отказали в младостта.
— Виж какво, сине, ако сега не тръгнем, просто ще загинем заедно с останалия свят — отсече делово Йейтс.
— Колкото и да ме убеждаваш, не смятам да се хвана.
Завас стисна още по-здраво скиптъра и кимна на хората си, които веднага обкръжиха генерал Йейтс.
— Ти унищожи почти цялата ми база и уби много от хората ми — заяви египтянинът, — а сега се опитваш и да ми се подиграваш!
Конрад погледна първо Йейтс, после Завас и видя, че двамата бяха впили очи един в друг. Обърна се към генерала и каза:
— Целта ти никога не е била да откриеш някакво оръжие или да обезвредиш някакъв извънземен капан, нали? И въобще не си имал намерение да ми помогнеш да открия съдбата си! И през всичките тези години си се правил на капитан Ахаб само защото си бил напълно наясно, че това нещо тук съществува!
— Само подозирах, сине! — отговори Йейтс. — А сега вече знаем със сигурност. Това е щастливият край на историята, за който работихме още от мига, в който те открих. Прибираш се вкъщи!
Вкъщи ли? Изминаха много години от последния път, когато си беше представял, че някъде има истински дом, макар че никога не му бе хрумвало, че този дом не е на тази Земя.
— Нали не очаквате, че ще ви оставя да излетите със слънчевата баржа? — намеси се Завас.
— Всъщност, точно това очаквам — отговори спокойно Йейтс и ловко обърна лявата си ръка, където държеше устройство за дистанционно управление. — Или тръгвам сам, или всички отлитаме заедно. Заложил съм достатъчно С4, за да ни изстреля до Първото Време и без помощта на кораба!
— Блъфираш — свъси чело полковникът.
— О, така ли?! — усмихна се саркастично генералът и натисна единия от бутоните. Целият силоз се изпълни с равномерен звук, а в сенките затрептяха червени светлинки. — Хайде, върви, погледни отблизо!
Конрад видя как Завас се приближава до най-близката кутия с премигваща лампичка, привежда се, а после замръзва на място. Изправи се бавно, обърна се към хората си и заповяда:
— Пуснете доктор Сергети!
— И скиптъра, полковник! Веднага й го дайте!
Завас подаде на Серена скиптъра на Озирис, избута я към генерала и произнесе тихо:
— Съжалявам, цвете мое!
Йейтс автоматично я сграбчи за ръката, издърпа я към ротондата в основата на слънчевата баржа и се обърна към сина си:
— Хайде, Конрад!
Ала Конрад не помръдна. Погледна към баща си и Серена и изрече:
— Мисля, че вече се сещам как можем да спрем изместването на земната кора. Но отговорът се намира обратно в звездната камера. Не е тук! — И посочи към слънчевата баржа.
— Вече е прекалено късно — свъси се Йейтс и го погледна объркан. — Тръгвай!
— Не, оставам! — отсече той. — Но имам нужда от скиптъра и от Серена.
— Съжалявам, сине! — поклати глава генералът. — Но и ние имаме нужда от скиптъра, за да излетим!
Конрад усети как го завладява позната, но позабравена през годините ярост.
— А за какво, по дяволите, ти е Серена?
— За да преосмисляш решението си — отбеляза спокойно Йейтс и я повлече към слънчевата баржа. — Ако искаш да я получиш, ела си я вземи сам!
Конрад действително нямаше търпение да побегне след тях. Серена го погледна колебливо, а после изчезна в дълбините на звездния кораб.
Минута по-късно земята под краката им започна да вибрира, очевидно беше стартиран процесът по изстрелване. Завас можеше единствено да наблюдава с възхищение някогашния си учител, но по едно време се сети да заповяда на войниците си да евакуират силоза.
— Какво ще правите? — извика след него Конрад. — Къде отивате?
— Да се скрием някъде — отговори му полковникът. Ако това предполагаемо бедствие наистина се стовари върху планетата ни, значи сега се намираме на най-безопасното място от цялата Земя. После ще намерим и други оцелели и ще управляваме света! А ако нищо не се случи, и без това вече успяхме да се сдобием с неограничен източник на енергия, така че пак ще управляваме света!
— Ами аз?
— Вие ще отидете в ада, доктор Йейтс! — отсече Завас и се разпореди двама от хората му да го завържат за стълб близо до основата на слънчевата баржа. — Това или ще накара баща ви да се откаже от
