чакам.
— След няколко минути ще съм готова — рече Роуз. — Може би дотогава ще дойдат.
В кухнята беше абсолютно тихо. На Роуз й се струваше, че всеки път, когато си поеме въздух, шевовете на роклята й пукат. Опита се да се успокои, но не успя. Само един поглед й бе достатъчен, за да разбере колко е разстроен Джордж. Хен рядко говореше, но тя не можеше да си припомни нито една вечер, когато Монти да е мълчал. И Тейлър не говореше много, но Роуз усещаше, че Зак гори от нетърпение да каже нещо.
Но и той мълчеше.
Зак използваше Джордж като барометър за държанието си и точно сега прогнозата беше за буреносно време. Зак благоразумно реши да обърне платна според посоката на вятъра.
Роуз знаеше, че този ден някога ще настъпи, но не очакваше, че ще е толкова бързо. Тук беше едва от месец, твърде недостатъчно, за да я опознаят. Все едно, гадаеха съдбата на непознат човек.
Притесняваше се за Джордж. Знаеше колко е важно за него да укрепи семейството. Отсъствието на Джеф от вечерята щеше да се окаже трудно за преодоляване препятствие. От времето, прекарано със семейство Робинсън, знаеше, че щом семейството е единно, щом чувстват, че действат в името на семейния интерес, те могат да преодолеят всяко неразбирателство.
Само че Роуз не беше сигурна дали обичта, която изпитваха момчетата един към друг, ще се окаже достатъчно силна, за да ги обедини при едно дори малко изпитание. Всъщност понякога се питаше дали изобщо братята Рандолф са способни да обичат. Те дори не разбираха какво е семейна лоялност.
Вратата се отвори и в кухнята влезе Соления. Тя въздъхна с облекчение, когато видя Джеф зад него.
Беше почти полунощ, когато Роуз стана от масата.
— Ще се чувствате по-удобно, ако проведете съвещанието си тук. Нощта е приятна. Ще постоя на двора. Може да има звезди на небето.
До единадесет часа още не бяха свършили с приготовлението на глигана, а тя трябваше да разтреби кухнята, след като вземеха решение. Въпреки всичко беше приятно да си мисли за шунката и наденичките в килера. Наистина им трябваше помещение за опушване на месо. Не мислеше, че свинското може да се консервира най-добре само със сол. Ще поговори за това с Джордж утре.
Ако останеше.
— Ще ти правя компания, госпожо, ако нямаш нищо против — предложи Соления, като стана заедно с нея — Познавам малко съзвездията.
Ревност жегна Джордж. Никога не бе седял на лунна светлина с Роуз, нито й бе говорил за звездите. И ден не минаваше, без да открие нещо ново, което искаше да сподели с нея. Може и да не му се удадеше повече възможност. Но насочи отново мислите си към предстоящия неприятен разговор.
— Всеки от нас ще има възможност да сподели какво мисли — започна той. — И кажете всичко сега. Независимо от решението, което ще вземем, не искам да говорим отново по същия въпрос. Никой няма да прекъсва другия или да задава въпроси, докато не е свършил. Ясно ли е?
— Съгласен съм — рече Монти.
Джеф кимна.
— Аз искам да съм пръв — обади се Зак, като подскачаше на мястото си от вълнение.
— Ти си още много малък — възрази Джеф.
— Присъствието на Роуз го засяга толкова, колкото и останалите — заяви Джордж. — Той ще каже, каквото има да казва, и ще гласува.
Момчето се изправи и огледа кухнята като човек, който се подготвя за съдбоносно изявление.
— Аз мисля, че тя трябва да остане, защото я харесвам — заяви Зак и седна.
— Пилешки мозък — рече Тейлър. — Само това ли имаш да кажеш?
— Да изясним нещо — намеси се отново Джордж, като изгледа толкова сурово Тейлър, че той млъкна. — Никой няма да прави обидни забележки относно мнението на другите. Независимо какво мислите за разсъжденията им, мнението си е тяхно и те имат право да го изразят като всички останали.
— Но… — възрази Тейлър.
— Ако не се придържате към това правило, губите правото си да говорите. Съгласни ли сте?
Всички, с изключение на Тейлър и Джеф, кимнаха.
— Кой е следващият?
— Аз — обяви Тейлър и стана. Изглеждаше още по-висок — толкова беше слаб. — Първо, не искам никакви жени тук. Аз мога да върша домакинската работа.
Джордж гледаше намръщено Монти, за да предотврати избухването му.
— Категорично отказвам някаква си жена янки да ми готви. Освен това не обичам да ми заповядват. Откакто е дошла, непрекъснато ни нарежда какво да правим, а това не е правилно.
Тейлър млъкна.
— Мразиш ли я? — попита Джордж.
— Не е важно дали я мрази, или обича — възрази Джеф.
— Това може да повлияе върху моя начин на гласуване — каза Джордж.
— Не я мразя — призна без желание Тейлър. — Напоследък не се държи толкова лошо.
— Въпросът не е в това — намеси се Джеф.
— Свърши ли, Тейлър? — попита Джордж.
— Ами, да.
— Добре, Джеф, говори.
Думите се заизнизваха от устата му още преди да стане на крака.
— Въпросът не е дали я харесваме, или дали ни командва. Става дума за принципи. За онова, което ни причиниха янките по време на войната. За онова, което продължават да правят с нас чрез Реконструкцията1. Не мога да погледна тази жена, нито да си помисля за баща й, без да си представя хилядите смели момчета от Конфедералната армия, лежащи върху изровената земя с разкъсани от оръдейните изстрели тела, пролели кръвта си в калта на многобройните бойни полета. Как може да мислите за тази жена в кухнята и да не се сещате за семействата, чиито съпрузи и синове никога няма да се завърнат у дома? А за Мадисън? Дали ще се върне тук?
— Роуз не е виновна за Мадисън — възрази Джордж.
— Тогава какво ще кажеш за баща ни? Знаем, че янките са го убили. Разкъсали са го на парчета.
Джеф спря да говори и погледна братята си, но те мълчаха.
— Не разбирам как е възможно да си помислите дори за миг да задържите тази жена тук. Не мога да повярвам, че именно ти, Джордж, искаш това.
Джордж съзнаваше, че възражението на Джеф няма нищо общо с Роуз и баща й. Беше война и тя бе причинила страданията на Джеф и на другите като него. Никога нямаше да приеме Роуз, докато не се примиреше със загубата си.
Но той се питаше дали това някога ще стане.
— Имаш ли да казваш още нещо? — рече Джордж.
— Да. Не виждам как ще остана в тази къща, ако Роуз не се махне.
Джеф седна.
— Мисля, че ще е по-добре, ако се въздържаме от заплахи — каза Джордж. — Не е честно спрямо другите. Освен това кой знае дали някой няма да промени решението си. Ако отправяте предизвикателства по този начин, после ще бъде по-трудно да се отметнете.
— Аз няма да променя решението си.
— Кой иска да говори сега? — обърна се Джордж към близнаците.
— Ами, аз — рече Монти, но не стана. — Изобщо не бях доволен, когато Роуз дойде тук. Ако си спомняте, казах, че трябва да се отървем от нея. Казах го високо.
— Ти винаги говориш високо — намеси се Зак.
— Само че промених мнението си. Като оставим настрана, че Роуз е хубава, като картина и е една от най-добрите готвачки на света, тя е много свястна жена. Оценявам високо онова, което направи за нас днес
