— Правилно, млади човече, очаква те блестяща кариера и красиви богати наследници — заяви радостно Роуз и едва се сдържа да не го прегърне. — Не може да го наречем „Кръгът на осмината“, макар че беше много мило от твоя страна да го предложиш. Само че ще трябва да го промените на „Кръгът на деветимата“, когато следващият от вас се ожени, после — „Кръгът на десетимата“ и така нататък. Не го ли направите, другите съпруги ще се обидят.
— Тя има право — съгласи се Джеф. — Аз съм за „Кръгът на седмината“.
Нямаше възражения.
— Кога успя да го измислиш? — попита я Джордж, като се мушна до нея в леглото.
Тя се притисна до него, сякаш цял ден бе чакала този миг.
— Преди няколко дни. Изведнъж ми хрумна, че няма да е зле ранчото да носи някакво име и веднага щом го измислих, се сетих, че то трябва да бъде и на знака.
— Имам предвид онова за кръга.
Роуз се поколеба, защото не искаше да разваля настроението му.
— От време на време на хората трябва да им се напомня за нещата, които са най-важни за тях. Особено на братята ти. Представи си целия свят, ограден с кръг — жените и децата в средата, а мъжете по края, готови да ги защитават — и така ще разбереш колко много разчитате един на друг.
Джордж притисна Роуз към себе си и я целуна по бузата.
— Много ти дължим.
Тя прилепи тяло до неговото и го целуна по устните.
— Всеки трябва да си плаща дълговете — каза тя, като обсипа лицето му с целувки.
— Да започвам ли отсега? — попита той и я целуна по врата.
— На това разчитам — отговори предизвикателно Роуз.
Момчетата чуха гласа на брат си откъм коридора, но сетне, след като настъпи тишина, решиха, че щетите не чак толкова сериозни.
— Няма да дойда с теб — каза Джордж.
Не съзнаваше, че е взел това решение, докато думите сами не се изплъзнаха от устата му.
— Как така няма да дойдеш — иронично възрази Монти. — Изгубиш ли ни от поглед, доверието ти в нас се изпарява. Не знаеш каква каша ще надробим.
— Преди месец щях да се съглася с теб, но сега вече не.
— Какво толкова се е променило?
— Не искам да оставям Роуз сама. Знам, че Макклендънови се крият, но ще се появят веднага, щом излезем от къщата.
— Остави Соления тук.
— Той ще остане, но и аз ще остана.
— Не знаех, че толкова си привързан към жена си — каза Монти и сръга брат си в ребрата.
— И аз не знаех, докато не се замислих, че ще отсъствам няколко месеца. Това е много време.
— Обзалагам се, че е така.
— Не бъди циничен — обади се Хен. — Той наистина се притеснява заради Макклендънови.
— Няма да се появят — каза Монти.
— Не съм сигурен. Нямам доверие на стария.
— Писна ми от тях — рече Монти. — Кой ще ни води? Омръзна ми да изпълнявам заповедите на Джордж, но той е поне с ума си.
— А другите не са ли? — попита Джеф.
— Ти например не си.
Джордж прекъсна разгарящия се спор.
— Знаете ли, когато се прибрах у дома, мислех, че отговорността да сплотявам семейството е единствено моя. Ужасно се притеснявах за всяко решение, което взимах. Едва по-късно разбрах, че не бива да ви задържам и че можете да стоите тук само ако искате.
— Е, и? — настоя Монти.
— И четиримата можете да ръководите нещата.
— Но това е лудост — реши Монти.
— Всички притежавате необходимите качества, за да заведете стадото до ранчото на Кинг. Никой не разбира от крави повече от теб, Монти, а Джеф умее да се пазари. Хен ще се погрижи да нямате неприятности по пътя. Тейлър ще поправя всичко, което се счупи.
— Вероятно е така, но никой освен теб не може да накара тези глупаци да работят заедно.
— Неприятно, но факт — съгласи се Джеф.
— Не можеш да ни оставиш само за да си начешеш крастата — каза Монти, като кимна многозначително към Роуз.
— Съвсем не ви оставям — отговори Джордж, като не обърна внимание на закачката на Монти. — Ще се занимавам с ранчото, колкото мога, но не трябва да свърша всичко сам. Няма да е справедливо за всички ни, особено за Роуз. Трябва да изпълнявате задълженията си, без да ви вися над главите. Щом не можете да работите заедно, значи не сте нищо повече от обикновени кравари.
— Той има право — рече Хен. — Непрекъснато се караме. Така правеше баща ни, а аз не искам да съм като него. И никой от вас не искам да бъде като него.
Братята зяпнаха в почуда Хен. Беше изнесъл дълга и особено емоционална реч. Джордж не си го спомняше да се е загрижвал за някой друг освен за себе си.
— Като начало, решете по кой път ще минете. Джеф се върна неотдавна от Корпъс Кристи, а Бен е от Браунсвил. Да се разберат и да се спрат на най-подходящия път.
— Сигурен ли си, че си взел правилно решение? — обърна се Роуз към Джордж, който слушаше как братята му се карат, за да решат по кой път да минат.
— Да — отговори той, като я прегърна през кръста и я целуна. — Отначало ще им бъде трудно, но скоро ще свикнат.
— Сигурен ли си? — повтори тя след едно особено гласовито избухване на Монти.
— Мислех, че ще се сбият, но в свадата им няма злоба.
— Каквото и да правиш, не им го казвай. Джордж се засмя доволно.
— Няма. Нека сами да го разберат. Така ще бъде най-добре.
— И аз мога да отида до Остин.
— Дори и да не се притеснявах за теб, пак щях да ги оставя да свършат работата сами. Разбери, че именно ти ми каза да престана да правя всичко сам.
— Знам, само исках да се убедя. Не желая да оставаш тук само заради мен.
— Не мога да измисля по-добра причина — отвърна Джордж. — Зак е на второ място, а бикът идва чак на трето.
Роуз си помисли, че ако Джордж се шегува така, ще прекарат няколко чудесни месеца.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Джордж влезе в стаята на момчетата, където Роуз приготвяше дрехите им за пътуването до ранчото на Кинг.
— Какво направи с писмото от полковника?
Въпросът му я стъписа. Мислеше, че бяха решили да се държат така, сякаш никога не бе съществувало.
— Скрих го. Разваляше ви настроението и изнервяше всички.
Видя, че Джордж е развълнуван и спря да сгъва панталона на Монти, като го притисна до гърдите си.
— Не разбирам защо това писмо ви разстройва толкова много. Знам, че баща ви се е държал лошо с
