нуждае от лекар.
Марина веднага отправи поглед към Уорд. Не бяха говорили по този въпрос, но тя знаеше, че той все още отказваше да бъде лекар.
— Благодаря ви — отвърна Уорд, по-спокоен, отколкото Марина бе очаквала. — Но не мога да направя това. В градчето няма достатъчно хора, пък и вие сте доста издръжливи и здрави. Ще умра от глад, докато чакам някой да се разболее.
— Тук имаме седемнайсет семейства — заяви Клайд.
— С удоволствие ще ви помогна, ако някой се разболее или се нарани — отвърна Уорд. — Но не мога да остана тук. Имам семейство, което се нуждае от мен.
При тези думи пулсът й се ускори. Не знаеше дали Уорд имаше предвид семейството на Джейк и Изабел или нея и Танър. Може би включваше всички. Все още имаше доста неща, за които трябваше да вземе решение, преди да се върне в ранчото. Ако се върнеше.
— Не след дълго в града ще пристигнат още хора — продължи мисис Прут. — Нямате никаква представа, колко голям може да се окаже градът ни.
— Градът никога няма да се разшири прекалено — отвърна Уорд. — По течението на тази река няма нищо, освен планини. Прекалено далече е от Сан Антонио. В тази област винаги се е отглеждало добитък. Този град никога няма да стане нещо друго, освен малка спирка по пътя при прекарването на добитъка.
— Но…
— Остави човека на мира, Джерин — намеси се съпругът. — Той може и да не е прав какво ще стане с този град, но има право да постъпи както иска. Все пак ние не бяхме прекалено гостоприемни с него, когато за пръв път дойде тук. Едва ли храни някакви топли чувства към нас.
— Храня много топли чувства към всички вас — увери го Уорд. — Но трябва да се върна в ранчото. Има хора, които мат нужда от мен повече, отколкото вие.
Марина вече нямаше съмнения, че той говори за Танър. Запита се дали включва и нея. Още по-важно бе дали тя самата искаше това да е така.
— Е, добре, но искам да знаеш, че винаги си добре дошъл тук — каза Клайд. — Трябва да знаеш, че Джерин и аз преживяхме холерна епидемия, когато бяхме много млади. Тогава почти всички, които се разболяха, умряха.
— Просто приложих на практика това, което са открили други хора — отвърна Уорд.
— А също и някои свои идеи — добави Марина.
Нямаше нищо против скромността, но нямаше да позволи Уорд да се подценява повече. Уорд й се усмихна топло.
— Е, така е, наистина — продължи Марина, като се изчерви под погледа му. — При това, не всички лекари приемат новостите. Ти сам каза това.
— Винаги изборът е труден, когато става дума за нови неща — заяви Уорд.
— Но тогава на преден план изпъкват истински добрите лекари — продължи Марина. — Нужно е специален усет и нагласа, за да можеш да отделиш истинското знание от неоснователните теории.
Марина бе истински горда от постиженията на Уорд. Искаше той да разбере това и сам да се гордее със себе си. Искаше той да придобие достатъчно увереност за да може да се върне към професията, за която се бе готвил толкова години. Нямаше никакво значение дали практикува в Сайпрес Бенд или някъде другаде.
— Един добър лекар никога не пренебрегва пациентите си — каза Уорд, като се изправи.
— Имаш намерение да кажеш на всички, че няма да се върнеш при нас? — попита Клайд.
— Да.
— Това няма да им хареса. Елинор Олуел се кълне, че си ангел, изпратен от небесата, за да спаси нейния Джо.
— Тогава по-добре да изчезвам от този град, преди да е открила, че съм изгубил крилете си преди много години.
— Не можеш ли да го убедиш да остане? — обърна се мисис Прут към Марина, когато Уорд излезе.
— Аз нямам влияние върху него и никакво право да му поставям изисквания. Все още не сме изяснили и нещата между нас.
— Можете да останете тук — предложи мисис Прут. — Имам предвид ти с малкия Танър. Тогава той никога няма да си отиде.
Да, независимо какво решение ще вземат Марина бе убедена, че Уорд никога повече няма да бъде далеч от Танър. Въпросът, който си задаваше, бе дали тя самата има такова силно желание да бъде близо до Уорд. Трябваше, иначе нямаше да може да се върне при него.
Уорд не бе се чувствал така добре от дълго време насам. Беше се оказал прав за холерата. Не можеше да я победи, но знаеше как да се бори с нея. Имаше намерение да напише статия за своите наблюдения и опит и да я публикува във възможно най-много медицински списания. Много лекари щяха да се отнесат скептично към неговите наблюдения, но това вече не го интересуваше. Някои обаче непременно щяха да се заинтересуват. Точно заради това си струваше всички усилия.
— Добро утро, докторе. Днес ще проверявате ли още кладенци?
Беше Лоис Енджълс. Семейството й бе пощадено от болестта. Но вместо да се крият в дома си, тя и съпругът й прекарваха по цели дни, помагайки на семействата, засегнати от холерата.
— Всички кладенци са в отлично състояние.
— Елинор изпитва затруднения да държи малкия Джо в леглото. Може би ще можеш да наминеш и да поговориш с него.
— Разбира се.
— Не забравяйте да пуснете дрехите си в моя казан да се изварят. Джерин в момента няма много време за това, прекалено много се притеснява за Клайд. — С тези думи жената кимна за довиждане и се отдалечи.
Хора като Лоис Енджълс можеха да накарат Уорд да обмисли възможността да остане в Сайпрес Бенд, но преди това имаше да свърши по-важна работа. Колкото и безсърдечно да изглеждаше, хората от градчето бяха последни в списъка с неговите задължения. На първо място бяха Марина и Танър.
Уорд почувства как отново в него започва да се натрупва напрежение. Ако утре тръгнеха за ранчото, през нощта Марина трябваше да вземе решения по няколко въпроса. Уорд изобщо не бе сигурен, че тези решения щяха да му харесат.
Двамата бяха сами в спалнята. Бяха привършили всички приготовления за тръгването на следващата сутрин. Всички се бяха сбогували с тях. Вече нямаше никаква причина Марина да отлага разговора си с Уорд. Нямаше какво друго да се прави, никой не им попречи, никой не ги прекъсна.
Но Уорд не й даде никаква възможност да каже каквото и да било. Марина едва бе затворила вратата зад гърба си и в следващия момент се озова в прегръдките му. Уорд не я попита, дори не я предупреди. Просто я притисна към себе си и я целуна дълго и страстно. Стори й се, че измина цяла вечност преди, останала без дъх, да се освободи от прегръдката му.
— За какво беше това?
— Заради мен.
— Винаги ли така сграбчваш жените, когато не те гледат?
— Само ако очаквам съпротива.
— Сигурно често ти се случва.
— Само от теб.
Очите и се разшириха от изненада. Никога не й бе хрумвало, че след като тя цели седем години не бе допускала друг мъж до себе си, Уорд може да е постъпил по друг начин. Сега вече наистина се замисли над тази възможност и тя изобщо не й хареса.
— Предполагам, че доста често си имал възможност да провериш дали ще срещнеш съпротива.
— Мммм…
Какво означаваше това? Тя не го бе виждала седем години. През това време Уорд би могъл да има стотици жени. Тази представа предизвика нервна тръпка в стомаха й. Как смееше той да й изневерява с толкова жени, докато все още бе неин съпруг!
