Топлотата и щастието от срещата им изведнъж изчезнаха, заменени от леден страх. Марина вдигна поглед към Уорд. Той изглеждаше не по-малко изненадан от нея.
— Къде е той? — попита Уорд.
— Ей там — Дрю посочи към къщата. — Застанал е на верандата.
Марина и Уорд се обърнаха едновременно, когато Рамон Дилън слезе по стълбите на верандата и се насочи към тях.
ГЛАВА 25
— Появи се преди два дни — каза Дрю. — Аз исках да го изхвърля, но Изабел каза, че трябва да му позволим да остане, докато ти се върнеш.
— Той наистина ли е твой брат? — попита Танър.
— Със сигурност е — намеси се Уил — Не виждаш ли колко си приличат, също като Мат и аз?
— Като Мат и мен — поправи го машинално Уорд. — Да, той наистина е мой брат.
— Не го харесвам — заяви Дрю, която никога не се притесняваше да изразява собственото си мнение.
Марина се изправи.
— Ако бях на твое място, бих си спестила много неприятности. — Тя сложи ръка върху рамото на Танър и го привлече към себе си.
— Да не стоим тук — каза Уорд. — Да отидем и да видим какво иска.
— Ти върви — промърмори Марина. Уорд я погледна изненадано.
— Точно сега той няма да иска много хора около себе си. Сигурно е дошъл да говори с теб.
— Разбира се, че няма да иска, особено след като му е ясно, че не го харесваме — добави Дрю.
— Не трябва да говориш така — порица я Уорд. — Ти не го познаваш.
— Дори да го опозная, това няма да ме накара да го харесвам.
Уорд замълча, но не можеше да не отдаде право на момичето. Дрю не само винаги казваше това, което мисли, но и преценките и винаги бяха правилни.
— Сигурна ли си, че не искаш да дойдеш да го поздравим заедно? — обърна се Уорд към Марина.
В отговор тя само отрицателно поклати глава.
Уорд не бе изненадан. След това, което Рамон и бе причинил, съмняваше се, че тя щеше изобщо да се съгласи някога да го види.
Докато вървеше към Рамон, Уорд не можеше да овладее обърканите си чувства. Това бе братът, когото бе обичал още от деня, в който той се бе родил, но все пак това бе и същият мъж, който се бе опитал да изнасили жената, която сега беше негова съпруга и майка на сина му. Рамон го бе излъгал, бе разказвал на всички, че брат му е изчезнал в акция по време на войната. Беше ли възможно да го мрази като мъж и все още да го обича като брат?
Уорд не можеше да погледне Рамон с безразличие. Само с факта, че се бе родил, Рамон бе повлиял много на живота на Уорд. Усмивката му беше неустоима, любовта му към живота бе заразителна, щедростта му, особено когато не му струваше нищо, бе възхитителна. Уорд виждаше грешките на брат си и му прощаваше. Всички го правеха.
Когато се приближи повече, Уорд забеляза, че Рамон бе някак остарял, бе станал по-зрял, дори изглеждаше по-добре. Как можеше една жена да предпочете него, Уорд, пред мъж като Рамон? И все пак Марина го бе направила.
Рамон протегна ръце за поздрав. Уорд се поколеба само за миг, преди да притисне брат си в топла прегръдка. Можеше да му няма доверие, да пожелае да го просне с един удар на земята заради това, което бе направил, но Рамон си оставаше негова плът и кръв.
— Дай да те погледна — каза Рамон, като се освободи от прегръдката на брат си и отстъпи крачка назад. — Слаб си както винаги — Той смушка брат си в ребрата. — Тук не те ли хранят?
— Хранят ме, разбира се, но и работя много.
През изминалите седем години Рамон бе наддал няколко фунта. Тъй като беше по-нисък от Уорд, това си личеше.
— Казаха ми, че се опитваш да спасяваш света — продължи Рамон, като се усмихна със своята характерна ослепителна усмивка. Уорд не можеше да не отвърне на усмивката му.
— Само малка част от него.
Рамон постави ръка върху раменете на Уорд, като че ли никога нищо не ги бе разделяло, и заедно се отправиха към къщата.
— Казаха ми, че си блестящ лекар. Ако се преместиш в Сан Антонио, скоро можеш да станеш богат.
— Не възнамерявам да се местя никъде. Сега ела да поздравиш Марина. — Уорд хвърли поглед през рамо. — След това ще ми кажеш какво правиш тук. А после ще отидем някъде само двамата и ще проведем дълъг разговор.
Уорд не очакваше да види изненадата, която се изписа по лицето на брат му. След това разбра. Никога преди не бе казвал на никой член от семейството си какво да прави.
— Мога и сам да поздравя Марина — отвърна Рамон. — Ти иди в къщата. Всички са много нетърпеливи да чуят разказа ти за това, което си правил в града.
— Те ще почакат. Има неща, които трябва да знам. И други, които не разбирам.
Рамон му отправи своята най-ослепителна и подкупваща усмивка, която му бе давала възможност в миналото да получава всичко, което пожелае.
— Не можем да говорим за всичко това сега. Приятелите ти са толкова нетърпеливи да те видят, че виж, всички са се скупчили на верандата.
Един бърз поглед в тази посока увери Уорд, че Рамон е прав. Дори Зийк и Нощния ястреб не успяваха да скрият любопитството си.
— Героят и героинята се завръщат.
Уорд не бе убеден, че в забележката на Рамон не се съдържа частица ирония.
В този момент Марина и децата се приближиха към тях. Тя гледаше Уорд право в очите. Като че ли изобщо не забелязваше присъствието на Рамон.
— По-добре иди в къщата, преди всички да са се пръснали от любопитство — подкани го тя.
— Ти ще дойдеш ли?
— Вземи и децата с теб — каза тя, като побутна Танър към Уорд. — Аз ще дойда след минута.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
Марина искаше да остане сама с Рамон. В душата на Уорд се прокрадна страх. После си каза да не става глупак. Обичаше я и й имаше доверие. След това Марина щеше да му каже какво са си говорили с Рамон. Просто не искаше Танър да чуе думите им.
А ако тя не му кажеше?
Тогава щеше да приеме, че не е необходимо да знае. Веднъж вече не й се бе доверил. Никога нямаше да повтори тази грешка.
— Хайде — подкани той Уил и Дрю. — Искам всички вие да ми задавате каквито искате въпроси, но това да стане сега. После нямам желание да разказвам всичко отново и отново.
— Обаче ще се наложи да разкажеш на Мат, когато се върне — заяви Уил. — Той определено ще поиска да узнае всички подробности.
— Ти самият можеш да му разкажеш — отвърна Уорд, като с небрежен жест разроши косата на момчето. След това хвърли поглед назад. — Не оставай твърде дълго — обърна се той към Марина. — След като приключи с мен, Изабел незабавно ще попска да узнае всичко от женска гледна точка. Не мисля, че тя се доверява напълно на който и да е мъж, освен на Джейк.
— И на него не се доверява през цялото време — обади се Дрю — Той обича да й погажда номера.
— Предполагам, че това е напълно справедливо. Ние всички му изиграхме най-големия номер — каза Уорд.
