Шестимата слуги

Верните му слуги също се завайкали, но тогава този, който чувал всичко, казал:

— Млъкнете! Трябва да се ослушам.

Ослушал се и после казал:

— Девойката е зазидана в една пещера на триста часа път оттук и оплаква участта си. Само Дългия може да помогне; ако се изпъне, с няколко крачки ще стигне до там.

— Добре — съгласил се Дългия, — но да дойде и този със силните очи, за да разбие входа на пещерата.

Само след миг двамата били пред омагьосаната пещера. Дългия свалил превръзката от очите си, погледнал към пещерата и тя се пръснала на хиляди отломки. Той взел девойката на ръце и я отнесъл при царския син. После бързо се върнал и прибрал другаря си. Преди да удари дванадесет, всички отново седели бодри по местата си.

В полунощ царицата тръгнала към стаята на царския син и с ехидна усмивка си помислила: „Сега принцът е в ръцете ми“. Тя била сигурна, че дъщеря й е затворена в пещерата на триста часа път от двореца. Но като видяла принцесата в прегръдките на царския син, се изплашила и казала:

— Той е по-силен от мен!

И тъй като всички условия били изпълнени, тя се принудила да му обещае дъщеря си за жена. В същото време обаче прошепнала на ухото й:

— Какъв позор! Как можеш да се покориш на такъв недодялан човек?

Девойката била горделива. Разгневила се и решила да си отмъсти. На другия ден заповядала да докарат триста коли с дърва и казала на царския син, че няма да се омъжи за него, докато някой не се осмели да седне върху разпалена клада. Мислела си, че никой от слугите му няма да се съгласи да изгори заради него и че от любов към нея той ще седне на кладата. Ала слугите казали:

— Всички направихме по нещо, само Зиморничавия стоя настрана. Сега е негов ред.

Тогава го сложили върху кладата и запалили буен огън, който горял три дни, докато изгорели всичките дърва. Щом изгаснал, Зиморничавия се изправил сред пепелта и целият треперел от студ.

— Никога през живота си не съм издържал на такъв мраз. Още малко и щях да се превърна в буца лед.

Сега вече хубавата девойка нямало как да се изплъзне и трябвало да се омъжи за царския син. Но когато каляската тръгнала към църквата, царицата казала:

— Не мога да понеса този позор!

И веднага изпратила войници със заповед да избият всички и да върнат дъщеря й в двореца. Ала слугата, който чувал всичко, доловил думите й.

— Какво ще правим? — попитал Дебелия. Но бързо намерил изход: повърнал морската вода, която бил изпил и се образувало голямо езеро. Войниците потънали в него и се удавили. Като узнала това, царицата изпратила след каляската конници, облечени в железни ризници, но слугата, който чувал всичко, доловил дрънкането на оръжията и на доспехите и бързо свалил превръзката от очите на слугата със силния поглед. Той се взрял в конниците и те се пръснали на парчета. После спокойно продължили пътя си. Царският син и хубавата девойка се оженили, а верните слуги се сбогували със своя господар и му казали:

— Твоето желание се сбъдна и ние вече не сме ти нужни. Затова ще тръгнем по света да си търсим щастието.

По пътя към двореца имало село, край което един свинар пасял свине. Като минали край него, царският син казал на жена си:

— Знаеш ли всъщност кой съм аз? Не съм царски син, а свинар. Онзи човек със свинете е баща ми. Сега и ние трябва да се заловим за работа и да му помагаме.

Отишъл с нея в страноприемницата и тайно поръчал на съдържателя през нощта да скрие царската одежда на жена му. На сутринта, като се събудила, тя нямала какво да облече и жената на стопанина й дала една стара рокля и чифт стари обувки.

— Ако не беше заради мъжа ти, нямаше да ти ги дам — казала тя на принцесата.

Тогава принцесата повярвала, че съпругът й действително е свинар и си помислила: „Заслужено съм наказана за гордостта и високомерието си“. Пасла свинете цяла седмица, но не могла да издържи повече, защото краката й се изранили. Ала ето че дошли някакви хора и я попитали дали знае какъв е мъжът й.

— Зная — отговорила тя, — той е свинар и току-що отиде на пазара да продава панделки и шнурчета.

Но те казали:

— Я ела с нас! Ще те заведем при него.

И я завели в двореца. Когато влязла, видяла един мъж с царски одежди. Това бил нейният съпруг, но тя не го познала, докато той не я прегърнал и целунал.

— Много изстрадах заради теб — казал той. — Трябваше и ти да страдаш поне малко заради мен.

Тогава направили истинска сватба. А на този, който ми разказа приказката, много му се искало да бъде поканен, но никой не се сетил за него.

,

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Bruder Grimm

Die sechs Diener,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2503]

Последна редакция: 2007-04-29 13:47:48