веднага се заловил за работа. Но като ударил с брадвата само веднъж, тя се счупила на десетки малки парченца. Принцът седнал на земята и заплакал. Скоро обаче дошла царската дъщеря и му донесла вкусни ястия. После го попощила и той заспал. Тогава тя отново завързала кърпичката си на възел, ударила с нея по земята и извикала:
— Арвегер, тук!
Появили се малките човечета и я попитали какво иска.
— Трябва бързо да изсечете трънките, които растат по планината и да построите на върха й красив дворец.
Човечетата отишли в планината, извикали всички свои другари и за няколко часа всичко било готово. Като се върнали, казали на царската дъщеря, че работата е свършена. Тя ударила с кърпичката си по земята и извикала:
— Арвегер, прибери се!
Принцът се събудил и видял, че трънките са изсечени, и че на върха на планината се издига великолепен дворец. Развеселил се, станало му леко на сърцето. Когато се върнал в двореца, царят го попитал:
— Е, готов ли е дворецът?
— Да — отговорил принцът.
— Добре — казал царят, — но не мога да ти дам най-малката си дъщеря за жена, докато не омъжа другите две.
Мъка свила сърцето на принца, не знаел какво да направи. Ала щом настъпила нощта, той се промъкнал в покоите на царската дъщеря и двамата тайно избягали от двореца.
По средата на пътя царската дъщеря се обърнала и видяла, че баща й ги преследва и скоро ще ги настигне.
— Какво ще правим сега? — извикала тя. — Баща ми ще ни настигне и ще ни върне в двореца. Затова ще те превърна в шипков храст, а себе си ще превърна в роза и ще се скрия между твоите тръни.
Царят дошъл на мястото, където били принцът и най-малката му дъщеря, и видял само един шипков храст с една цъфнала роза. Посегнал да откъсне розата, но храстът започнал да го боде с тръните си. Царят се върнал в двореца с празни ръце. Царицата го попитала защо не е довел принцесата в двореца и той й разказал как за миг я бил изгубил от погледа си, а после вместо нея и принца видял само един шипков храст с цъфнала роза.
Царицата казала:
— Трябваше да откъснеш розата, а храстът щеше да тръгне след нея.
Царят отново отишъл на мястото, където бил шипковият храст, за да откъсне розата. Ала в това време принцът и царската дъщеря били вече далече. И той отново тръгнал да ги търси.
Както вървели, принцесата внезапно се обърнала и видяла, че баща й е много близко и че скоро ще ги настигне.
— Какво ще правим сега? — извикала уплашено тя. — Ще те превърна в църква, а себе си ще превърна в пастор и ще започна да чета проповед.
Само след миг царят пристигнал и видял красива църква, а в нея един пастор четял проповед. Той изслушал проповедта и се върнал в двореца. Царицата го попитала къде е принцесата, а той отговорил.
— Дълго ги гоних и когато ги настигнах, видях само една църква, в която пасторът четеше проповед.
— Трябваше да вземеш пастора със себе си — казала царицата, — а църквата щеше да тръгне след него. Ясно е, че ти нищо не можеш да направиш и затова ще отида аз.
Царицата вървяла дълго и накрая видяла в далечината двамата бегълци. Принцесата се обърнала случайно и като съзряла майка си, извикала:
— О, колко сме нещастни! Собствената ми майка ме гони! Ще те превърна в езеро, а себе си ще превърна в рибка.
Царицата пристигнала и видяла само едно голямо езеро, а в него весело подскачала малка рибка. Тя се опитала да улови рибката, но не успяла. Ядосала се и решила да изпие всичката вода. Изпила я, но й станало толкова лошо, че трябвало да я върне обратно.
— Виждам, че с вас нищо не може да се направи — казала тя и започнала да вика двамата бегълци. Те веднага възвърнали човешкия си образ, а царицата дала на дъщеря си три ореха и казала:
— Ако те сполети беда, тези орехи ще ти помогнат.
Принцът и царската дъщеря продължили пътя си и накрая стигнали до родния дом на принца. Недалече от него имало село.
— Ти ме почакай в селото — казал принцът на царската дъщеря, — а аз ще отида в двореца, за да взема каляска и слуги.
Когато пристигнал, всички се зарадвали, че го виждат отново. Той разказал, че има годеница и че тя го чака в селцето. След това заповядал да приготвят каляската. Ала щом седнал в нея, майка му го целунала и той забравил своята любима. Царицата заповядала да разпрегнат каляската и всички се прибрали в двореца.
В това време принцесата чакала някой да дойде да я вземе, но така и не дочакала. Тогава решила до отиде в мелницата и да помоли за някаква работа. Стопаните се съгласили и тя всеки ден трябвало да ходи на реката и да измива съдовете.
Веднъж царицата се разхождала по брега, забелязала девойката и казала:
— Каква красавица! Много ми харесва.
И започнала да разпитва навсякъде за нея, но никой не знаел коя е и откъде е дошла.
Минало много време. Един ден царицата решила да ожени сина си. Намерила му съпруга от далечна страна и скоро направили сватбата. Девойката, която работела в мелницата, чула, че в двореца ще има сватба и помолила господаря да я пусне, за да види младоженците. Но преди това счупила единия орех и от него излязла прекрасна рокля. Девойката я облякла и отишла в църквата. Младоженците застанали пред олтара, но когато свещеникът се приготвил да ги благослови, булката видяла красивата девойка и казала, че няма да се венчае, докато не й намерят рокля като нейната. Царицата заповядала да попитат девойката дали иска да продаде роклята си.
— Не, не я продавам, но ще я дам, ако ми позволите да пренощувам в стаята на царския син.
Царицата й разрешила да пренощува в покоите на принца, но накарала слугата да му даде сънотворни билки. Царската дъщеря цяла нощ молила своя възлюбен да се събуди. Разказала му как заради него е изсякла гората, как е построила двореца и как той я е забравил. Но принцът спял дълбоко и нищо не чул. Слугите обаче се събудили от плача на девойката и много се учудили, защото не знаели какво може да означава всичко това.
На сутринта булката облякла новата си рокля и всички отново тръгнали към църквата. В това време красивата девойка счупила втория орех и оттам излязла още по-хубава рокля. Тя облякла роклята, влязла в църквата и застанала до олтара. Щом я видяла, булката казала, че няма да се венчае, ако не й намерят рокля като тази на девойката. Попитали девойката дали я продава, а тя отговорила, че не я продава, но ще я даде, ако й позволят да пренощува още една нощ в покоите на принца. Царицата се съгласила и пак заповядала на слугата да сложи сънотворни билки във виното на царския син.
Вечерта девойката влязла в покоите на принца, но този път верният му слуга не сложил омайни билки във виното му. Той чул всичко и помолил царската дъщеря да му прости.
На другия ден царската дъщеря счупила и третия орех и оттам излязла още по-прекрасна рокля, която била обсипана със злато и скъпоценни камъни. Тя облякла роклята, а после двамата с принца се отправили към църквата. По пътя ги срещнали деца, които ги отрупали с цветя. След венчавката всички отишли в двореца и три дни яли, пили и се веселили. А коварната царица и булката били прогонени през девет царства в десето.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
