- 1
- 2
Когато последния път довели четвъртия осъден, Хана попитала гневно:
— Защо си дошъл в нашия град?
— Аз съм вестоносец — отговорил осъденият. — Дойдох тук, за да намеря жена си.
— А знаеш ли на кого е портретът при водоскока?
— Разбира се, че знам! — отговорил смело вестоносецът. — За тази девойка дадох всичко, което успях да спечеля за десет години. Тя стана моя жена и аз ще я търся до смъртта си!
— Как се казваше тя? — попитала Хана.
— Казваше се Хана — отвърнал вестоносецът.
Като чула това, Хана махнала короната, разпиляла косите си и казала:
— Гледай! Това съм аз, твоята жена!
— Скъпа, Хана! — викнал вестоносецът, спуснал се към нея и я притиснал до гърдите си.
Хана му разказала всичко, което й се било случило, а той я помолил да му прости. После вдигнали голяма сватба. Четиридесет дни и четиридесет нощи яли, пили и се веселили. И понеже вестоносецът познал жена си и тъй като желанието й се изпълнило, тя предала престола на мъжа си и той започнал да управлява страната.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2521]
Последна редакция: 2007-04-29 13:48:06
- 1
- 2