като мъртва на земята, те веднага се сетили за мащехата, започнали да търсят причината и открили гребена; извадили го от косата на Снежанка, тя отново дошла на себе си и разказала какво се е случило. Тогава те за трети път я предупредили да бъде предпазлива и да не отваря вратата никому.
В двореца царицата застанала пред огледалото и го попитала:
Но огледалото отговорило както преди:
Като чула този отговор, царицата започнала да трепери от гняв.
— Снежанка ще умре, дори това да струва собствения ми живот! — викнала тя.
Влязла в една малка изоставена стая, където никой друг не влизал, приготвила отрова и потопила в нея една ябълка. Отвън ябълката имала такъв приятен вид — жълта, с червени бузки, че който и да я зърнел, непременно щял да поиска да я опита, но ако хапнел само една хапка, щял да умре.
Щом приготвила ябълката, тя пак си боядисала лицето, преоблякла се като селянка и тръгнала през гората. Спряла пред къщичката на джуджетата и почукала на вратата. Снежанка надникнала от прозореца и рекла:
— Не бива да пускам никого вътре, джуджетата ми забраниха.
— Така да бъде — отвърнала селянката, — аз просто искам да се отърва от ябълките. Ако не искаш да купиш, ще ти подаря една.
— Не — рекла Снежанка, — не бива нищо да взимам.
— Да не се страхуваш, че е отровна? — рекла селянката. — Гледай, аз ще разрежа ябълката на две половинки; ти изяж червената, а пък аз ще изям жълтата.
Но ябълката била така изкусно направена, че отрова имало само в червената половинка.
На Снежанка се приискала хубавата ябълка и като видяла, че селянката също яде от нея, не можала да устои на изкушението, протегнала ръка през прозореца и взела отровната половинка. И щом отхапала от нея, паднала мъртва на земята. Тогава царицата й хвърлила един зловещ поглед, изсмяла се и извикала.
— Била като сняг, с бузи алени като кръв, с коси черни като абанос! Този път джуджетата не ще могат да те събудят.
А вкъщи застанала пред огледалото с думите:
И огледалото най-сетне отговорило:
Най-сетне завистливото й сърце се успокоило — доколкото изобщо едно завистливо сърце може да се успокои.
Стъмнило се. Джуджетата се прибрали у дома и заварили Снежанка просната на земята: от устата й вече не излизало никакво дихание, тя била мъртва. Вдигнали я, потърсили дали има нещо отровно по нея, отвързали шнурчето й, сресали косите й, измили я с вода и вино, ала нищо не помогнало: милата девойка била мъртва. Джуджетата я положили на леглото и седнали наоколо, за да я оплачат. Плакали цели три дни. После се приготвили да я погребат, но тя още изглеждала свежа, сякаш била жива — хубавите й бузки все още били алени. И те решили:
— Така не можем да я пуснем в черната земя.
Поръчали прозрачен стъклен ковчег, за да може да се вижда вътре от всички страни, положили я в него и отвън написали със златни букви името й и че била царска дъщеря. После занесли ковчега на планината и го оставили там, но винаги до него стояло едно от тях да го пази.
Птиците също дошли да оплачат Снежанка: най-напред една кукумявка, после една врана и накрая една млада гълъбица.
Дълго, много дълго лежала така Снежанка в ковчега, а изглеждала така, сякаш е заспала, защото още била бяла като сняг, бузките й били алени като кръв, а косата черна като абанос.
Случило се веднъж, че в гората се заблудил един царски син и се отбил в къщичката на джуджетата да пренощува. Преди това бил видял в планината ковчега с прекрасната Снежанка и прочел написаното със златни букви на него. И рекъл на джуджетата:
— Дайте ми този ковчег, ще ви платя за него, каквото искате.
Ала джуджетата отвърнали:
— Не го продаваме дори за всичкото злато по земята.
А той рекъл:
— Тогава подарете ми го, защото аз не бих могъл да живея, без да гледам Снежанка. Ще я почитам и уважавам като най-свидното нещо на света.
Като казал това, джуджетата се съжалили над него и му дали ковчега. Царският син заповядал на своите слуги да го носят на рамената си. Но какво се случило? Както вървели, слугите се спънали в един нисък храст и от тръсването Снежанка изплюла хапката от отровната ябълка. И не след дълго отворила очи, повдигнала капака на ковчега и станала.
— Ах, къде се намирам? — викнала тя.
Царският син радостно отвърнал:
— При мене! — Разказал й всичко, а после продължил: — Обичам те повече от всичко на света. Ела с мене в бащиния ми дворец да станеш моя съпруга.
Снежанка го харесала и отишла с него. Баща му заповядал сватбата да се отпразнува с голям разкош и великолепие.
За венчавката била поканена и злобната мащеха на Снежанка. Тя облякла най-хубавата си рокля, застанала пред огледалото и рекла:
