- 1
- 2
дълго. Най-сетне през зимата го свалили от куката, защото някакъв гостенин искал да опита от наденицата. Щом започнали да я режат на колелца, Палечко внимавал да не протегне много главата си, за да не му прережат шията. Накрая издебнал удобен момент и изскочил от наденицата. И понеже много си изпатил в тази къща, веднага тръгнал и продължил пътя си. Но свободата му не била за дълго — сред полето го срещнала лисицата и без да иска го погълнала.
— Хей, Кума Лисо — извикал Палечко, — пусни ме! С мен няма да се нахраниш.
— Имаш право — отговорила лисицата, — все едно, че нищо не съм яла. Но ако ми обещаеш, че ще ми дадеш кокошките от кокошарника на баща ти, ще те пусна на свобода.
— На драго сърце — казал Палечко — ще ти дам всичките кокошки.
Лисицата го пуснала на свобода и даже го занесла до родната му къща. Като видял сина си, бащата с радост дал кокошките на лисицата.
— В замяна ти нося една златна пара — казал Палечко и дал жълтицата, която спечелил по време на своите странствания. — Но защо даде на лисицата клетите кокошки?
— Ех, че си глупав! Ти си ми по-мил от кокошките.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2509]
Последна редакция: 2007-04-29 13:47:54
- 1
- 2