Вълшебната кана

Скоро вестта за великолепния дворец, който Ханс построил, се разнесла из цялата страна. Като чул какво е станало, старият магьосник Михел решил да си отмъсти. Направил четиридесет нови красиви кани и един ден отишъл пред портите на двореца.

— Продавам хубави кани, заменям стари кани за нови! — провикнал се той.

Прислужницата на принцесата отишла при нея и й казала, че отвън един човек продава хубави нови кани. Тогава принцесата се сетила за старата кана на мъжа си и решила да я смени за нова, за да го зарадва. Прислужницата взела каната и я занесла на стареца, а в замяна той й дал десет красиви нови кани. Щом взел в ръцете си вълшебната кана, магьосникът леко я ударил в земята и в същия миг пред него се появил великанът. Михел му заповядал да пренесе двореца в друг град и докато плесне с ръце, дворецът изчезнал.

Когато на сутринта царят се събудил, погледнал през прозореца и видял, че златния дворец го няма. Разтъркал очи и си рекъл: „Сигурно още спя и сънувам!“ Погледнал отново и като се уверил, че очите не го лъжат, повикал веднага всички придворни и ги попитал дали знаят какво се е случило. Съветникът не се поколебал да упрекне царя, че е избързал, като е дал дъщеря си за жена на Ханс.

В това време Ханс се върнал от лов и що да види — дворецът бил изчезнал заедно с царската дъщеря. Тогава царят му заповядал в срок от три дни да намери дъщеря му и да я доведе в двореца. Ханс отишъл на брега на реката и седнал да помисли. Мислил, мислил и накрая се сетил за стария магьосник Михел. „Това е негова работа — рекъл си той, — но как ли да го намеря?“ Като се взирал в прозрачните води на реката, изведнъж нещо заблестяло по повърхността. Ханс се почудил откъде може да са тези отблясъци, но след миг се досетил, че те идват от скъпоценния камък на пръстена, който магьосникът му дал. Той веднага го свалил от ръката си и го потъркал в един камък. Тозчас пред него се появил един по-млад великан и Ханс го помолил да го пренесе там, където се намира златният дворец.

Принцеса Хилда, която го видяла отдалеч, го посрещнала и бързо го скрила в една от стаите на двореца, а Ханс й казал да сипе приспивателен прах във виното на магьосника.

Вечерта, когато Михел се прибрал, принцесата го посрещнала любезно, наляла вино във вълшебната кана и тайно сипала вътре приспивателен прах. Не след дълго магьосникът заспал и се строполил на земята. Ханс бързо изтичал, грабнал каната, извикал своя стар приятел великана и започнал да му се кара, че е пренесъл златния дворец. Великанът отговорил, че изпълнява заповедите на онзи, у когото е каната. После Ханс разтърсил силно магьосника, събудил го и му казал:

— Сега ще получиш това, което заслужаваш, за твоята подлост!

Извадил меча си и му отсякъл главата. После заповядал на великана да пренесе двореца на неговото предишно място и двамата с Хилда заживели в него щастливо чак до смъртта си.

,

Информация за текста

© Димитър Стоевски, превод от немски

Bruder Grimm

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2528]

Последна редакция: 2007-04-29 13:48:13