- 1
- 2
крадци и седнали, за да си поделят плячката. Фридер слязъл тихо от дървото, събрал камъни и отново се качил. После започнал да хвърля камъните върху крадците, но не можал да ги улучи.
— Сигурно вятърът брули шишарки — казали крадците.
В това време Катерлизхен държала вратата на гърба си. Станало й много тежко, но тя си мислела, че й тежат крушите и казала:
— Фридер, ще хвърля крушите!
— Недей, Катерлизхен — казал той. — Крадците ще ни забележат и тогава е свършено с нас!
— Не мога повече, много ми тежат — изплакала тя.
— Хвърли ги, дявол да те вземе!
И крушите се посипали между клоните.
— Сигурно птиците хвърлят тор отгоре — казали крадците.
Но вратата толкова много натежала на Катерлизхен, че тя казала:
— Ще хвърля вратата долу.
— Недей, Катерлизхен — прошепнал Фридер, — крадците веднага ще ни забележат.
— Но, скъпи Фридер, не издържам повече! Много ми тежи!
— Хвърли я, пък каквото ще да става!
Вратата паднала на земята с гръм и трясък. Крадците скочили и се развикали:
— Дяволът слиза от дървото!
Хукнали да бягат и оставили плячката си. На разсъмване Фридер и Катерлизхен слезли от дървото и намерили златото. Зарадвали се много и доволни се прибрали вкъщи.
— Сега трябва да бъдеш по-разумна, Катерлизхен — казал той на жена си, — и трябва да ми помагаш в работата.
— Добре, Фридер, обещавам. Ще отида на полето и ще ожъна.
Отишла тя на полето, но решила най-напред да похапне. Но като се нахранила, й се доспало. Започнала да жъне, ала нали била сънена, без да иска си срязала роклята със сърпа. После легнала и заспала. Като се събудила и видяла, че е полугола, си казала. „Аз ли съм или не съм аз?“ Вече било тъмно и Катерлизхен хукнала към дома си. Почукала на вратата и извикала:
— Фридер!
— Какво има? — обадил се мъжът й.
— Вкъщи ли е Катерлизхен?
— Да — отговорил Фридер, — вкъщи е.
Катерлизхен се изплашила и изтичала навън. На пътя срещнала разбойници. Отишла при тях и им казала:
— Ако сте тръгнали да крадете, ще ви помогна.
Разбойниците помислили, че тя добре познава околността и се съгласили. Катерлизхен се приближила до една от къщите и извикала:
— Хей, добри хора, имате ли нещо за крадене? Дошли сме да крадем!
Тогава разбойниците решили да се отърват от нея и й казали:
— На края на селото е къщата на попа. В градината расте ряпа. Извади ряпата и ни я донеси.
Катерлизхен отишла в градината и започнала да тегли ряпата, но се изморила и седнала да си почине. В това време покрай къщата минал някакъв пътник и като погледнал в градината, помислил, че самият дявол тегли ряпата. Изтичал при попа и казал:
— Дядо попе, дяволът тегли ряпата в градината. Трябва да отидеш и да го прогониш!
— Не мога, синко — отговорил попът. — Куц съм и не мога да ходя.
— Аз ще те подпирам вместо патерица — казал пътникът.
Двамата отишли в градината, а Катерлизхен тъкмо била станала, за да тегли ряпата.
— О! — извикал попът. — Това е самият дявол! — От страх забравил, че е куц и хукнал да бяга с всички сили.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2477]
Последна редакция: 2007-04-29 13:47:21
- 1
- 2