- 1
- 2
Така царицата живяла в колибата седем дълги години. Тя била все така мила и скромна и затова по Божия милост й пораснали отново ръце.
Един ден царят се върнал у дома от поход и първото нещо, което пожелал, било да види жена си и малкия си син. Майката на царицата се разплакала и казала:
— Ти, зли човече, защо ми заповяда да погубя една невинна душа? — И му показала писмата, които дяволът бил оставил вместо истинските. — Постъпих така, както ми нареди. — Тогава тя му показала като доказателство езика и очите на елена.
А царят се разридал и с горчиви сълзи оплакал младата си жена и невръстното им дете. Ала майката се съжалила над него и решила да му каже истината:
— Успокой се, царю, тя е жива. Аз заповядах тайно да убият един елен и да вземат езика и очите му, завързах детето на гърба на жена ти и я накарах да бяга където й видят очите. Тя никога повече няма да се върне тук.
— Ще тръгна да я търся по целия свят и няма да се върна, докато не я намеря! — казал царят и се приготвил за път.
Дълго странствал той, цели седем години се скитал по широкия свят, за да търси любимите си жена и дете, ала всичко било напразно. Накрая решил, че те са умрели. Но един ден царят попаднал в една тъмна гора, в която намерил малка колиба с надпис: „Тук всеки може да живее свободно“. Изведнъж пред него се появила белоснежна девойка, въвела го в колибата и казала:
— Добре дошъл, царю! Откъде идваш?
— Вече седем години се скитам по широкия свят — отвърнал той, — за да търся жена си и детето си, но не мога да ги намеря.
Когато се стъмнило, ангелът постлал на царя хубава постеля, той легнал и веднага заспал. На сутринта, когато се събудил, видял пред себе си красива млада жена и голямо момченце.
— Коя е тази жена? — попитал той.
— Това е твоята жена — отвърнал ангелът.
— А кое е това дете? — попитал отново царят.
— Това е твоето дете, царю — отговорил ангелът.
— Но моята жена беше с откъснати ръце — рекъл царят.
Тогава царицата казала:
— Ръцете ми пораснаха отново по Божията воля.
Царят се убедил, че това са неговите жена и дете, прегърнал ги, целунал ги и казал:
— Камък ми падна от сърцето!
После тримата се отправили към двореца при старата си майка. Царят и царицата направили сватба още веднъж и живели щастливо до дълбока старост.
Информация за текста
© Димитър Стоевски, превод от немски
Bruder Grimm
Das Madchen ohne Hande,
Сканиране и разпознаване: Анани Младенов
Публикация:
Братя Грим — Приказки
Превод — Димитър Стоев
Илюстрации — Антония Дончева
Редактор — Петя Дочева
Технически редактор — Иван Додов
Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2548]
Последна редакция: 2007-04-29 13:48:33
- 1
- 2