— На страната на моя щат — тихо отвърна той.
— Кой щат? — запита тя дрезгаво.
Забавлявайки се, той хвърли смръщен поглед към нейните сини, сини очи.
— Флорида, госпожо. Аз съм от Флорида.
— Флорида — повтори тя и бавно се усмихна. Пак сведе мигли и небрежно погледна картите, които покриваха бюрото му, като докосна края на една от тях с изящен пръст. Отново погледна към него.
— Винаги съм мислила, че там има само блата и индианци — и пустош. Вярно ли е това, сър?
Брент се засмя от все сърце.
— Не, мадам, прекрасни плантации красят пейзажа на Флорида. Почвата е богата и плодородна, времето — топло, слънцето — ярко. Океанът е винаги син, винаги красив.
Тя отново сведе мигли. Чудесно играеше ролята си на южняшка красавица и въпреки това не приличаше на никоя друга жена, която той досега бе срещал — проститутка или дама. Тя се преструваше само, когато искаше да получи определен отговор. Ясно бе, че усилено разсъждава. Всеки неин въпрос бе предварително обмислен и целеше нещо.
Изглежда тя, неговата гостенка, го поставяше на изпитание. Преценяваше го.
Внезапно го завладя гняв. Прииска му се да я разтърси. Не си ли даваше сметка колко безразсъдно се държи? Дори само като я гледаше, той се възбуждаше от лекото полюшване на бедрата й, докато тя крачеше из каютата. Почувства как кръвта му закипява… пулсира и прелива в него…
— Достатъчно, госпожо — каза рязко. — Нямам време да ви забавлявам или да задоволявам любопитството ви. Искам да знам коя сте, за да мога да ви върна на баща ви или съпруга ви.
Тя сведе мигли и тихо каза:
— Нямам нито баща, нито съпруг.
— Тогава, госпожо, кажете какво мога да направя за вас.
— Скоро ли ще отплавате?
— Със сутрешния прилив.
Откритият й поглед срещна неговия:
— Бих искала да тръгна с вас.
Много бавно, сякаш я оценяваше, Брент огледа гостенката си от глава до пети.
— Не ми приличате на проститутка — изрече той грубо.
Тя трепна и сведе мигли, но веднага пак вдигна поглед към него. В тъмносините й очи гореше огън и той помисли, че трепването е само плод на въображението му.
— Не съм проститутка, капитане. — Гласът й бе дрезгав и гореща вълна отново заля слабините му. — Просто искам да стигна до друго пристанище. Освен това — тя понижи глас и го погледна многозначително — ви намирам за доста привлекателен.
Отговорът й го завари неподготвен, но той недоверчиво повдигна вежди. Въпреки думите и държането й на него му се стори, че не всичко е истина. Беше поразително красива. Дрехите й бяха от най-добро качество. Гласът й — равен и отмерен.
Той седна до бюрото с картите, облегна се назад, качи краката си върху бюрото, запали тънка пура и я заразглежда с критичен поглед, който трябваше да я накара да се изчерви.
— Госпожо, вие май не си давате сметка за какво ме молите. Ако имате неприятности, не съм аз човекът, който ще ви помогне. Не съм от тези, дето се женят лесно…
— Нямам никакво желание да ви карам да се жените за мен! — възкликна тя с раздразнение. Като видя, че той повдига вежди и иронична усмивка се появява на устните му, тя отново сведе мигли и съблазнително каза:
— Искам само да сключим сделка.
Гласът й прозвуча като приятна мелодия.
— Наистина, капитане. — Тя погледна към кринолина си. — И без това съм сигурна, че вече съм компрометирана. А един истински джентълмен…
— Не разчитайте на това, че съм джентълмен — предупреди я Брент и дръпна от пурата.
Но още докато говореше, той почувства, че пулсиращото в него желание се усилва. Обхвана я със сивия си като гранит поглед. Искаше му се да я докосне, да види как розовите й устни се разтварят в очакване на неговите, как невероятно сините й очи се замъгляват от страст… Но не, той нямаше да позволи на никого — било то мъж или жена — да го използва.
— Какво значи това, госпожо — попита той. — Ако се надявате да подразните някой свой любовник и да го накарате от ревност да ме извика на дуел, само за да ви достави удоволствие, аз няма да участвам. Няма да погубя нечий живот заради суетата на една глупава жена, която се нуждае от внимание. Страхувам се, госпожо, че голяма част от кавалерите в околността ще загубят живота си.
Тя леко си пое въздух:
— Вече ви казах, господине, че никой няма да ми се притече на помощ.
Господи! Той се чудеше каква е тази сила, с която го покорява. Ако продължи още малко да го дразни, вече няма да го е грижа, ще разкъса остатъка от дрехите й и ще я вземе на пода…
Коя бе тя? Изискана куртизанка? Как иначе ще му се предлага с такава самоувереност? Може би вдовица, която отдавна е загубила мъжа си? Както и да е, тя явно не беше невинна девица и щом като искаше да скочи в леглото с него, той със сигурност нямаше нищо против, стига тя да не очаква от него обвързване.
— Искате да сключим сделка, но ви предупреждавам, че цената може да бъде висока. Кажете ми вашите условия — усмихна се той студено — и аз ще ви кажа моите.
Това вече явно подейства. Тя се изчерви, самоувереният й поглед трепна.
— Искам да стигна до някое друго пристанище. — Тя се поколеба за момент. — Вземете ме и ще бъда ваша.
Брент Маклейн повдигна вежди и известно време не каза нищо.
— Май трябва да ви донеса нещо за ядене.
— Значи приемате предложението ми? — прошепна тя.
— Още не — бавно отвърна той. — Но независимо дали приемам или не, не искам отново да припаднете. Трябва ми малко време да реша дали цената ви отговаря на едно такова пътуване.
За миг тя изгуби непоклатимото си спокойствие. Погледна го, сякаш искаше да прегризе гърлото му. Но после червенината се оттегли от лицето й и убийственият блясък изчезна от очите. Погледна го и се усмихна:
— Уверявам ви, капитане, че отговаря.
Той отвори вратата, на която се беше облегнал, и грубо повика Чарли. Когато любопитният Макферсън се появи, Брент поиска храна и му каза, че не желае да ги безпокоят. Подразни го това, че Макферсън се ухили като маймуна и едва не се препъна. Непознатата го дари с една от бляскавите си усмивки и той бе очарован. Докато чакаха, Брент се обърна рязко към нея:
— Аз съм капитан Брент Маклейн — каза студено. — А вие как се казвате? Ако ще шептя страстно името ви, поне да знам към кого да се обърна.
Тя пак се изчерви, но не отстъпи.
— Кендъл — ясно изрече тя. — Кендъл Мур.
Той разсеяно кимна и тръгна към отворената врата.
— Чарли, да те вземат дяволите, защо се бавиш толкова?
Чарли се появи с похвална бързина и го погледна с упрек.
Само за няколко минути бе успял да приготви поднос със студено пилешко, хляб, масло и вино.
— Добре, Чарли, благодаря ти — кимна късо Брент и затвори вратата под носа му.
После седна до бюрото и я погледна. Тя не каза нищо, настани се срещу него и се зае с храната лакомо, но с изящна изтънченост. Не се извини за апетита си. Той знаеше, че тайно го наблюдава, докато без притеснение отпива от виното. Изглежда се надяваше то да я отпусне…
Всъщност не й се пиеше, тя надигаше чашата от притеснение. Беше изплашена от мъжа срещу нея. Той имаше телосложението на Голиат и се движеше ловко като пантера. Лицето му не беше красиво, но привличаше вниманието. Издаваше смелост и характер. Скулите му бяха сякаш изсечени, челюстта — твърда и ъгловата. Погледът му бе спокоен, прям и открит. Човек, който ще иска много. Човек — опасен, ако
