— Триста-четиристотин. Защо?
— Осъзнаваш ли колко пари изкарва този човек? — Тя се облегна назад и добави: — Извинявай, не исках да те прекъсвам. Моля те, продължавай.
— Шийлдс изпълнил обещанието си. Той променил живота на Мери. Харизматичният мошеник се възползвал от самотата й и методично си проправил път до сърцето й, а после й отмъкнал и последния долар, който била наследила от съпруга си. Наследството, както се оказва, възлизало на над два милиона долара. Шийлдс е истинска змия — добави тя. — Но умна змия. Не е направил нищо незаконно. Мери сама му прехвърлила парите си.
— И всичко това го има в дневника й? — попита Регън.
Софи кимна.
Ако дъщеря й не го открила случайно, така и нямало да разбере всички подробности за това, което се е случило. Мери описала подробно шеметното си влюбване. Само три месеца след като се запознала с Шийлдс, той й предложил да се оженят и тя се съгласила. Той настоявал да пазят годежа си в тайна, докато намери време и пари, за да й купи подобаващ годежен пръстен.
— Какво значи „докато намери пари“? Нали е вземал хиляди…
Софи я прекъсна:
— Това е било фалшив претекст, разбира се. Казал й, че изпитва „временни“ финансови затруднения и тя, в желанието си да докаже любовта и доверието си, с готовност му прехвърлила спестяванията си.
— Как може да е била толкова наивна?
— Заради самотата е — каза Софи. — Ясно ти е какво е станало след това, нали?
— Той размислил за женитбата.
— Точно така. Казал й, че е променил мнението си. Не само не искал да се ожени за нея, но не й върнал и парите. Освен това изтъкнал, че тя не може да направи нищо.
— Бедната жена!
Сервитьорът ги прекъсна, за да запише поръчката им за обяда.
— Не е зле да побързаме — предложи Софи. — Днес нямам време за дълъг обяд.
Регън погледна часовника си, още нямаше един.
— Аз ще изчакам Корди, но ти си поръчай.
Софи избра салата и още един студен чай. Сервитьорът си тръгна и Регън попита:
— Какво е станало с Мери?
— Самоубила се. Поне така смятат всички.
— Всички освен теб?
Тя кимна. Остави салфетката на масата и се извини:
— Ще ти обясня, като се върна.
Софи се отправи към тоалетната, а Регън забеляза как мъжете по масите извръщат глави след нея. Софи вероятно също го знаеше и затова вървеше с толкова подчертано полюшване на бедрата.
— Всичко се свежда до ханша — обясняваше тя неизменно на Регън и Корди. — Ако искате да привлечете вниманието на един мъж, раздвижете ханша си.
В момента определено го беше раздвижила. „При нея наистина се получава“ — помисли си Регън. Тя взе листовете, за да ги прегледа, и хвърли поглед към вратата точно в момента, в който Корди се появи.
Всичко у Корди бе в противоречие. Мъжете я намираха за сексапилна, защото имаше изваяна фигура, дълга тъмна коса и се движеше с грацията на котка, но тя изобщо не забелязваше възхитените им погледи. Ето, мъжете в ресторанта вече я зяпаха, но Корди ги подмина, сякаш бяха част от интериора. И тя като Софи беше единствено дете, бе загубила майка си още в невръстна възраст. Баща й беше собственик на процъфтяваща верига автосервизи из целия Среден запад. Въпреки че бе станал много богат, в сърцето си той си оставаше автомонтьор. Беше научил дъщеря си на всичко, което знае за колите. Преди две-три години й беше дал един стар форд и Корди бе направила основен ремонт на двигателя, бе подменила всичко освен гърнето и предното стъкло. Една вечер в седмицата тя водеше курс за автомонтьори. Освен това бе учителка по химия в едно от местните училища и едновременно работеше по докторската си дисертация в университета. Ако се движеше по график, след година щеше да я завърши.
Беше облечена в черен костюм и светла копринена блуза. Изглеждаше много шик. Ако Корди имаше някакъв недостатък, това бе ужасният й вкус по отношение на мъжете.
Софи почти се блъсна в нея на връщане от тоалетната. И двете спряха, за да си побъбрят с Кевин.
Регън ги гледаше усмихната. Софи жестикулираше оживено и обясняваше нещо. Кевин изглеждаше във възторг от думите й, а Корди стоеше със скръстени ръце и кимаше от време на време.
От трите приятелки Софи бе най-енергичната. По-висока от Регън и Корди и почти цяла година по- голяма от тях, тя бе убедена, че след като е най-възрастна, трябва винаги да командва. В гимназията й беше излязло име, че постоянно създава проблеми и тя се стараеше много, за да поддържа тази репутация. И тъй като въвличаше и Регън и Корди в плановете си, трите постоянно бяха наказвани да остават след училище. Софи продължаваше да се държи като шеф, но Корди и Регън вече рядко се връзваха на приумиците й.
Регън имаше чувството, че предстоящият уикенд вероятно ще бъде изключение в това отношение.
Корди предизвика леко вълнение, като прекоси ресторанта и се настани в сепарето срещу приятелката си. Софи още говореше с Кевин. Шефът му, господин Ладжиа, се бе присъединил към тях.
— Умирам от глад — каза Корди. — И нищо чудно, вече е един. Готова ли си да поръчаш? Софи каза, че вече го е направила.
— Готова съм. Тя какво обсъжда с Кевин и господин Ладжиа?
— Мисли, че няма да е зле да пусне още една статия за ресторанта, и ще говори с редактора за това.
Корди направи знак на сервитьора и след като двете поръчаха обяда си, тя кимна към сгънатите листове.
— Това копие от дневника на Мери Кулидж ли е?
— Да, чела ли си го?
— Много се разстроих.
— Защо не ми каза за това, когато ми се обади?
— Знаех, че Софи ще иска да ти обясни. В края на краищата, това си е нейният план.
— Още не съм го чула.
Корди се усмихна.
— Няма да го пропуснеш. Освен това вече ме накара да обещая, че ще присъствам на приема и семинара през уикенда. Сигурна съм, че ще изкопчи същото и от теб. Имала е и доста по-откачени идеи, но тази специално е за добра кауза.
Сервитьорът донесе диетична кола и за Корди и панер хляб.
Корди веднага грабна едно хлебче и го разчупи.
— Ако това, което Софи ми разказа за Мери Кулидж, е вярно, Шийлдс би трябвало да е в затвора. Защо не е там?
— Защото е хлъзгав като змиорка. Подадох оплакване в щатската комисия с надеждата да му отнемат лиценза и съм сигурна, че и други хора са сторили същото. Трябва да се направи нещо, за да не може повече да ограбва уязвимите нещастни жени.
— Не разбирам. Той печели цяло състояние от семинарите си, защо му трябва да…
Замисли се за подходящата дума, но Корди й я подсказа:
— … да мами и ограбва.
— И то самотни жени. Та тези пари не са му нужни.
— Не мисля, че е въпрос на необходимост — обясни Корди. — Вероятно го прави заради властта, която това му дава, опива се от нея.
— Кой се опива? — попита Софи, докато се настаняваше до Корди. — Подай ми студения чай, моля те.
— Обсъждаме защо Шийлдс ограбва богатите нещастни жени. — Корди подаде на Софи чашата й и добави: — Казвах, че според мен не е заради парите.
— Не съм съгласна! — възрази Софи. — Мисля, че е точно заради парите.
