смел… — Тя спря, за да попие очите си, и добави: — Просто е съвършен.
— Не, не е — възрази Корди. — Ако беше толкова съвършен, защо ще си тръгне от най-хубавото нещо, което му се е случвало някога?
— Не искам да говоря за него. Наистина, нито дума повече.
— Добре — съгласи се Софи. — Да побъбрим за нещо друго.
— Ако той може да продължи напред, аз също мога — заяви Регън. — Всъщност точно това ще направя. Ще продължа.
— Страхотно! — възкликна Корди.
— Може ли да сменим темата?
— Най-добре — съгласи се Корди. — Кърпичките ми свършиха.
— По — вече няма да плача за него.
— Радвам се да го чуя — каза Софи.
— Мисля, че трябва да отпразнуваме твоето издигане — каза й Регън.
— Хайде да отидем на вечеря другата седмица — предложи Корди. — Но преди четвъртък. Тогава започвам нова диета.
— Защо в четвъртък?
— Защото си го избрах и съм го оградила на календара си. Вече се настройвам психически. Ще започна в четвъртък, каквото и да стане.
— Тогава да отидем в сряда вечер — предложи Регън.
— Вдигнаха флага — каза Софи. — Това е сигнал, че след пет минути състезанието започва. Аз ще се промъкна по-напред. Ти ще бягаш ли? — попита тя Регън.
— Хиляда и петстотин метра натам и пак толкова на връщане и приключвам.
— А ти, Корди?
— Аз ще направя хиляда и петстотин метра съчетано — ходене и пълзене.
— Реших да бягам, вместо да ходя — съобщи Софи. — И да се пробвам на цялата дистанция. Десет хиляди метра.
Регън се усмихна, а Корди прихна. Но реакцията им не се понрави на Софи.
— Мислите, че не мога да се справя, нали?
— Да, така мисля — съгласи се Корди.
— Знам, че не можеш — каза Регън. — Софи, ти не си бегачка.
— Вече съм. Ще се срещнем на финала. Доскоро.
Те я видяха как си проправи път през тълпата, без да обръща внимание на сърдитите погледи на хората, които разбутваше с лакти.
— Залагам десет долара, че няма да издържи повече от хиляда и петстотин — каза Регън.
— Хей, виж! — възкликна Корди. — Отворили са новия магазин за сладолед. От другата страна на улицата е. Дали да не се отбием? — После и тя се смеси с тълпата.
Регън погледна през улицата към мястото, което Корди сочеше, и вниманието й беше привлечено от двама души, които излизаха от магазина, стиснали фунийки сладолед.
Вървяха хванати за ръце. Жената беше около двайсетгодишна, а мъжът поне на петдесет.
— Още една отрепка — измърмори Регън.
Реакцията й бе мигновена. Тя изпита отвращение. После поклати глава — Ейдън беше прав. Тя наистина трябваше да преодолее този свой абсурден протест. Докато не се поставеше на тяхно място, не можеше да знае точно каква е ситуацията и какво е в сърцата им.
Да, определено беше време да промени отношението си. Щеше да започне да работи по въпроса още сега. Но независимо от добрите си намерения, не можеше да се принуди да не гледа двойката, която пресичаше улицата.
И точно затова го забеляза. Той беше едър, мускулест мъж и тичаше бързо точно зад тях. Той блъсна сякаш неволно възрастния мъж настрани. Младата жена извика нещо, но бегачът изобщо не погледна назад. Беше облечен за състезанието с черен анцуг, но на Регън й се стори странно, че в тази жега е с яке. Освен това забеляза, че носи бинокъл. Мъжът бързо изчезна в тълпата.
Тя трепна, когато стартовият пистолет гръмна, после се обърна и се присъедини към хората, които поеха по пътеката. Придържаше се близо до опашката на тълпата и се стараеше да избягва лактите на околните.
Грубиянът с бинокъла не се виждаше никъде. Тя не се сети повече за него. Не си позволи да мисли и за Алек, но това беше по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни.
ЧЕТИРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Алек не й беше върнал ключовете. Това пък защо? Не бе типично за него да забрави и дори да не се сети, че са в джоба му. Може би ги беше задържал като извинение да се върне в хотела. Така би му казал някой психоаналитик. Неговото подсъзнание искаше отново да я види.
Някои други неща от него — също.
Алек стоя буден половината нощ, мислейки за бъдещето си. Към три сутринта беше измислил всичко. Неговото бъдеще беше Регън. Ако тя го искаше… Да обърне нова страница изведнъж, придобиваше съвсем друго значение за него. Той не искаше да ходи никъде без нея.
Взе и няколко решения за работата си и се почувства добре. Но заспа, като си мислеше за Регън. Чудеше се как ще я убеди да го обикне.
На следващата сутрин, след като си взе душ, той реши, че трябва да си придаде по-добър вид, преди да отиде в хотела. Избръсна се и облече чисти дънки, които имаха само две дупки под коленете. Отвори един от кашоните и намери чиста, макар и намачкана тениска с къс ръкав и дори си направи труда да я запаше.
Случайно се погледна в огледалото, докато прибираше пистолета си в кобура, и осъзна, че се нуждае от подстригване. Косата му стърчеше във всички посоки. Той сви рамене — бе твърде късно да направи нещо по въпроса.
Валеше, докато пътуваше към хотела. Тъкмо влизаше във фоайето, когато Джил го настигна.
— Какво правиш тук?
— Не ме ли чу да ти свиркам с клаксона, когато пресичаше „Мичиган“? Забавих се на светофара — каза задъхано Джил.
— Извинявай, не съм те чул.
— Алек, мисля, че открих нещо за теб. — Той се огледа и добави: — Може би трябва да намерим някое по-тихо място.
— Тъкмо отивам в офиса на Регън. Можем да говорим там.
Той използва ключа на Регън, за да стигне до третия етаж. Джил започна да му обяснява веднага щом вратите на асансьора се затвориха.
— Най-после се чух с онзи полицай във Флорида и той ми каза някои интересни неща.
Вратите се отвориха на третия етаж и двамата излязоха в коридора. Беше празен и тих като изповедалня в петък вечер.
— И какво ти съобщи той?
— Катастрофата е станала преди повече от година. И е била много тежка, както ти казах. Верижна катастрофа на пет коли. Притеснявах се, че той няма да си я спомня, но ми каза, че била толкова страшна, та нямало да може да я изличи от паметта си, докато е жив. На излизане от Тампа имало петнайсеткилометров участък от шосето с две платна. Уокър Мадисън карал спортна кола с мощен двигател. Той изпреварвал някакъв камион и един седан последен модел се наместил точно зад него. Някой си Гейдж, Ерик Гейдж, карал колата, а жена му се возела до него. Уокър изпреварил камиона и се върнал в платното без никакви проблеми, но седанът на Гейдж не успял. Тук има противоречиви доклади. Полицаят твърди, че единият свидетел се кълнял, че шофьорът на камиона не пуснал седана да се пъхне пред него и нарочно ускорил. Съществува и възможността седанът да се е закачил в камиона, когато се е опитвал да се махне от платното за насрещно движение. Както и да е, станала ужасна катастрофа — обясни той.
Алек забеляза, че Джил говори все по-бързо и лицето му е почервеняло. И усети, че го избива студена пот. Вече имаше лошо предчувствие за това, което му предстоеше да чуе.
