избухна Алек.
— Намерил е твоя списък и може би се е опитвал да изпълни последните ти желания, преди да… — съгласи се Корди.
— Какво болно копеле! — въздъхна Ейдън.
— Мислиш ли, че той е искал някой да го спре? — попита Регън. — И затова ми е изпратил имейла и факсовете? Той е знаел, че полицията ще се намеси.
Уинкът затвори бележника си, прибра го в джоба си и каза:
— Отначало мислех, че е така, но после Гейдж уличи Морис, за да ни отдели от теб, така че сигурно е размислил. За него това сякаш е било игра. Нина е била водещата в брака им и Ерик е бил разяждан от чувство за вина. Правел е всичко, което тя е искала.
— И са обвинявали брат ми за своето нещастие — каза Регън.
— Тя е знаела съвсем точно какво прави. Веднага щом е укрепнала достатъчно, двамата са събрали цялата покъщнина и са се преместили тук, в родния град на Уокър. Според мен първоначалната им мишена е бил Уокър и Ерик е изчаквал подходящ момент, за да го убие.
— Но плановете са се променили — намеси се Алек.
— На кухненската маса на Гейдж имаше снимки и една папка с изрезки на статии за Уокър. Те са следели къде се намира той — обясни Уинкът. — И знаете ли какво друго имаше на масата? Около двайсет копия на една снимка от вестника, на която сте и четиримата. Мисля, че точно тогава плановете им са се променили. Представете си как се е чувствала тя всеки път, когато е поглеждала усмихнатите ви лица. На тази снимка Уокър стои зад Регън, сякаш я пази, и ръката му е на рамото й. Той изглежда толкова горд с нея и толкова щастлив, а това сигурно е накарало Гейдж да побеснеят.
— Те са искали Уокър да страда, преди Ерик да го убие — каза Алек. — Омразата им е била много силна.
Регън потрепери.
— Тази катастрофа ги е превърнала в чудовища.
— Скъпа, не мисля, че са били добри хора и преди нещастието.
— Човек почти започва да ги съжалява.
— Как ли не! Той се опита да те убие. Ако можех, щях да го застрелям още веднъж.
— Е, това е всичко. — Уинкът стана.
Софи също се изправи.
— Прибирам се у дома. Днес ме изплаши до смърт, Регън. Кълна се, че ще ми трябва цяла седмица ходене по магазините, за да се съвзема.
— Да ти се извиня ли?
Софи се усмихна:
— Ако искаш.
— Софи, трябва да ме закараш до вкъщи — каза Корди. — А ако Регън ще се извинява на някого, това трябва да бъда аз. Изобщо не исках да участвам в това състезание. Ако си забравила, аз ти предложих да се отбием в магазина за сладолед.
— Не, трябваше да се срещнем там след състезанието — поправи я Софи.
Двете излязоха от апартамента, продължавайки да спорят. Уинкът също си взе довиждане, ръкува се с братята й и си тръгна. Алек го последва.
— Джон, почакай. Искам да ти кажа нещо.
Ейдън и Спенсър също се отправиха към вратата.
— Регън, ще се оправиш ли сама тази вечер? — попита Спенсър.
— Да, няма проблем.
Тя отиде при Ейдън и го сръга закачливо в гърба, докато той вървеше към вратата.
— Искаш ли да чуеш нещо смешно?
— Няма да ми дойде зле след всичко, което стана.
— Нали знаеш онзи малък проблем, който имах?
— Какъв проблем? — Той попита така, сякаш тя има твърде много проблеми и той не може да запомни всичките.
— Проблемът с отрепките.
— Имаш предвид старите мъже, които се женят за млади жени?
— Да.
— Нали ти казах, че трябва да го преодолееш.
— Преодолях го, но всъщност точно така забелязах Ерик Гейдж. По улицата вървяха един стар мъж и млада жена. Аз, разбира се, веднага се втренчих в тях. Старите навици умират трудно — обясни тя. — И си мислех, че не трябва да реагирам с такова отвращение само защото… ами да си кажем истината, той е отрепка.
— О, да, виждам, че си преодоляла проблема си.
— Ако го нямах, нямаше да го забележа. Точно това се опитвам да ти кажа.
— А това, че го забеляза, повлия ли по някакъв начин на случилото се впоследствие?
Тя знаеше накъде бие той и съжали, че е започнала този разговор.
— Няма значение.
Ейдън се засмя:
— Знаеш ли какво, Регън?
Той я ощипа по носа, за да я подразни още повече, и каза:
— Ние те обичаме.
Тя кимна и очите й отново се напълниха със сълзи.
— Това означава ли, че ще утроите бюджета ми за следващата година?
— Не, означава, че те обичаме, но това беше добър опит.
Алек беше изпратил Уинкът до асансьора и се връщаше в апартамента, когато Ейдън го спря. Спенсър стоеше на вратата и говореше с Регън.
— Какво става с теб и сестра ми? — попита направо Ейдън.
— Аз ще се оженя за нея.
— Така ли?
Алек кимна.
— Ще ми трябва известно време да я убедя, но в крайна сметка ще победя.
Ейдън очевидно одобряваше това. Той стисна ръката на Алек, погледна Регън и каза:
— Не мисля, че ще ти трябва много време.
Спенсър дойде при тях и Алек също му разкри намеренията си. Но той реагира по-резервирано.
— Ако някога накараш сестра ми да плаче… — Той млъкна и погледна Регън, която тъкмо изтриваше една сълза от бузата си. После въздъхна: — Е, няма значение.
Регън изчака Алек да се приближи. А той помисли, че изражението й е такова, сякаш иска да го прати в ада.
— Благодарна съм ти днес — каза тя.
Той се усмихна.
— Ти ми спаси живота.
— И ти ми спаси живота.
— Значи сме квит.
Тя отстъпи назад с намерението да затвори вратата пред лицето му просто за да му покаже колко е разстроена, но следващият му въпрос я спря:
— Защо си толкова раздразнителна?
Тя отвори вратата широко и пак излезе напред.
— Не съм. Предполагам, че вече ще поемеш по пътя си… Нали трябва да обърнеш нова страница. Е, искам да ти пожелая успех.
— Наистина ли?
— Да.
Той протегна ръце да я прегърне, но тя вдигна длан, сякаш да се предпази.
