одеялото му. След като останал сам, той извадил частите на въдицата, сглобил две от тях, а третата оставил на удобно разстояние върху леглото. Затворил металната тръба и я хвърлил в другия край на стаята. След това извадил от торбата това, което така грижливо криел от сестрата. Поставил нещата на масичката, която е била непосредствено до леглото, изсипал киселината във вазата, пуснал в нея цианкалия и с въдицата бутнал масичката по-далече от леглото. След това взел третата част от въдицата в лявата си ръка и я задържал така, като че ли е искал да я сглоби.
Съдията Миихън беше така завладян от разказа на адвоката, че дори нямаше време да изплюе тютюневия сок. Със стиснати устни той седеше и наблюдаваше Мейсън.
— И след това? — попита прокурорът Копеланд.
— След това е поел дълбоко въздух — отговори му Мейсън.
22
Дела Стрийт каза с упрек на Пери Мейсън:
— Наистина умеете да плашите хората.
— Защо?
— Много добре знаете. Когато стана два часа, съдията не се яви да продължи заседанието, а служителите на шерифа започнаха да обикалят залата и да извеждат различни хора, бях твърдо убедена, че са ви обвинили във фалшифициране на улики.
Мейсън хитро се засмя.
— Не беше лесно да обясня на прокурора моя начин на привеждане на доказателства. Но след като схвана, веднага с ярост се хвърли на работа, което сте разбрали от раздвижването в залата. Но сега да си събираме нещата и да изчезваме.
— Какво ще стане с Уитерспоон? — понита Дела.
— Мога да кажа, че дълго време няма да имам желание да го видя. Ще му изпратим сметката й с това познанството ни с Джон Л. Уитерспоон ще свърши.
— Мисис Дангерфийлд направи ли признание?
— Още не, но има достатъчно доказателства, за да започне процес срещу нея. Полицията е намерила кутията, която е била предадена за съхранение на автогарата, шишенцето с детергент и откри мястото, където мисис Дангерфийлд е изгорила писмото с инструкциите на Бур. От овъглените остатъци можеше да се прочете толкова, че да се установи тяхното съучастничество. Освен това в жилището на Милтър бяха открити отпечатъци от пръстите й.
— Не се е сетила да си сложи ръкавици?! — учуди се Дела. Мейсън се засмя.
— Забравяте, че тя се е появила полугола да изгони посетителите. Как си представяте да се разхожда гола по стълбите с ръкавици на ръцете?
— Имате право — съгласи се Дела. — А как стоят нещата при Лоиз и Марвин?
— Те вече се измъкнаха, отиват на сватбено пътешествие. Донесохте ли ми папките за спора по завещанието, Дела?
— Да, в чантата ми са.
Мейсън погледна часовника си.
— Знам една отдалечена гостилница. Собственикът й е голям шегаджия, а жена му прави най-хубавите ябълкови торти. Къщата се намира на около хиляда метра височина. Там могат да се разглеждат необикновени гранитни форми и интересни кактуси. Там няма да ни смущава никой, ще можем да прегледаме всички папки, ще направим план за боен поход…
— Защо се бавите още? — прекъсна го мис Стрийт. Мейсън се засмя подигравателно.
— Просто не ми се иска да се отдалечавам от едно такова интересно убийство.
Дела го хвана за ръка и каза:
— Хайде да тръгваме, няма смисъл да стоим повече тук. Вече няма да е необходимо да се грижите за нови случаи — те сами ще тичат след вас. Боже, колко се уплаших, когато Лоиз стана и искаше да разкаже всичко! А знаех, че вие се борите да спечелите време!
— Аз също се поизпотих — призна си Мейсън с усмивка. — Гледайки постоянно часовника, аз се опитах да внеса толкова вълнение във всичко, за да отклонявам прокурора. Ако бях използвал обичайната практика с възражения срещу многото свидетели и въпроси, сигурно щях да събудя подозрение. Но не се заблуждавайте, всичко висеше на косъм.
— И никой ли не понита защо все пак патицата е потънала?
— Не.
— Ако все пак някой беше задал този въпрос, какво щяхте да отговорите?
— От момента, в който Хагерти влезе в стаята, той водеше следствието. Щеше да е негов проблем да обясни защо патицата в аквариума не е потънала.
Дела изучавате лицето му с възхищение.
— Вие сте влязъл в жилището на убития, — каза тя, играейки ролята на обвинител, — видял сте давещата се патица и сте стигнал до заключението, че там е бил Марвин Адамс. Тъй като младият човек ви е симпатичен, защото е много влюбен и баща му несправедливо е обвинен в убийство, започнахте съвсем съзнателно, преднамерено, злонамерено и с престъпни намерения да фалшифицирате уликите.
— Трябваше да прибавите и „нарушавайки спокойствието и достойнството на щата Калифорния“.
Дела го погледна със засмени очи.
— Колко далече е самотната гостилница? — попита тя.
— Ако пътуваме бързо, ще ни трябват два часа.
— Ще се обадя в канцеларията и ще информирам Гърти — каза Дела. — Какво да й кажа, кога ще се върнем?
Мейсън присви замислено очи, погледна към безоблачното синьо калифорнийско небе и почувства приятните слънчеви лъчи.
— Кажете на Гърти, че ще се върнем веднага, щом тя открие за нас едно действително добро убийство, не по-рано. Подчертайте, че едно обикновено убийство не ни задоволява. Тогава…
Дела Стрийт вече крачеше към хотела. Мейсън тръгна до нея, докато хората по улицата се обръщаха да погледнат след тях. Гледайки към Пери Мейсън, мис Стрийт каза:
— Е, вие много допринесохте за образованието на тази община. Показахте на хората как се дави патица. Какво повече искате?
Информация за текста
© 1942 Ърл Стенли Гарднър
© 1993 Иван Зл. Иванов, превод от английски
Erle Stanley Gardner
The Case of the Drowning Duck, 1942
Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008
Редакция: BHorse, 2008
Публикация
Ърл Стенли Гарднър. Давещата се патица
Роман. Английска. I издание
Превод Иван Зл. Иванов
Редактор Любомир Русанов
Печатни коли 12. Формат 32/84/108
