Академия, и положението с прехраната не е било никак розово.
Около триста години след Разделението голяма група елфи от един от световете в Толкиновия възел е подала молба за отделяне на нов свят. Безтелесните са я разрешили с условието това да бъде вече съществуващ свят-затвор. Елфите се съгласили, и им била дадена Каторга. Пристигнали там, елфите открили, че светът вече е населяван от солидно количество орки — престъпници и техни потомци. Били им необходими около сто години, за да установят ред в някои негови части. Горе-долу тогава на този свят пристигнали и голяма група джуджета от друг Толкинов свят. Елфите преименували света на Средната земя, и поели в свои ръце контакта с Академия; другите раси на Средната земя имат свободен достъп до него (с изключение, естествено, на орките).
На малко Толкинови светове елфи и джуджета се погаждат така добре, както на Средната земя. Това приятелство е тръгнало от помощта на елфите за джуджетата, докато се установят на света и си съградят укрепления и някаква икономика. Дворецът на Върховния крал на елфите на Средната земя е дар на елфите от джуджетата; инженерите хора, които са го виждали, са смаяни; елфите от Средната земя твърдят, че ако съберат цялото си умение, вероятно биха съградили нещо също толкова добро — но надали повече. (Последното не е ясно, но дворецът наистина е невероятно красив; носят се слухове, че джуджетата тайно са поръчали да бъде дизайниран от Върховните елфи.) Много джуджешки градежи пък са разкрасени от елфи-резбари и художници, и джуджетата на свой ред твърдят, че никъде другаде не са виждали друга раса да създаде нещо, което те да биха могли да сбъркат за най-доброто свое. В битки срещу орките често ходят смесени отряди — оказало се е, че лъковете на елфите и секирите на джуджетата са чудесна комбинация. (Понякога в такива походи участват и хора, но въпреки че обикновено носят като минимум автоматично огнестрелно оръжие, ефективността им е смешна в сравнение с тази на Толкиновите раси; има много и обширни анализи защо е така.) Въпреки това и двете раси понякога споделят, че на външен вид са заедно, но иначе различията остават. Категорични са обаче, че не биха позволили влошаване на отношенията си.
Към 975 г. ОП почти половината от Средната земя вече е овладяна и умиротворена, а на местата, където елфите са били от по-дълго време, е и изключително красива. От около сто и петдесет години там се заселват и хора; твърди се, че до петдесетина години се очаква да дойдат и хобити.
От десетина-двадесет години насам елфите на Средната земя са загрижени: действията на орките стават далеч по-координирани и организирани отпреди, и в тях може да се проследи общ план. При запитване Свръзката са потвърдили, че преди около 50 години на света е бил заточен безнадежден престъпник, който е бил високо Аугментиран; описанието на личността му подсказва, че е възможно той да стои зад координираността на орките. Преки доказателства засега обаче няма, а и организираността на орките все още не е успяла да спре настъплението на елфите и джуджетата.
Пътят на Аллаха
Свят номер 412051–041042, възел 611, релейна група 55. Официално име: същото.
Официално го причисляват към Конфесионалните светове, раздел „Ислям“. Ислямът не е институционализиран като официална религия (светът няма каквито и да било институции), просто е нещо като обичай, условен начин на изразяване на отношението към Създателя. Не е ясно дали не е причислен там просто защото все трябва да е някъде…
Създаден е по идеите на Хасан Набиб, сирийски мислител и философ отпреди Разделението. Той формулира идеята за доближаването до Бога като много продължителен, но не безкраен път, и го описва като пътуване през пустиня. Идеята вероятно е взаимствана от юдаизма; Набиб обаче твърди, че обетована земя по този път няма. Понякога има оазиси, в които можеш да си починеш от пътя (или да останеш завинаги, ако чувстваш, че си стигнал докъдето можеш), но в края му те очаква единствено извисяване до Бога, че накрая ти сам ставаш Бог, и така се обединяваш с Бога (тъй като той може да има всякакви проявления, но в същността си няма как да е повече от един). Набиб умира малко преди Разделението; групичка негови последователи обаче успява да издейства отделен свят за себе си и за желаещите да се присъединят към тях.
Светът няма официални ръководни структури. Отговорникът му, избиран от и сред местните шейхове, бива смятан за „пръв сред равни“, и е единствената по-представителна фигура. По традиция Отговорникът посочва своя наследник; ако умре, без да го е посочил, започна едногодишна процедура по избиране на нов Отговорник. През това време длъжността се изпълнява от временен Отговорник, който няма право да бъде избран за постоянен. За времето от създаването на света това се е случвало три пъти (единия път — при основаването му). Последните два пъти за ВРИД Отговорник е бил избиран Безтелесен (един и същ и двата пъти — X2867865549732304512).
Традиционно на Пътят на Аллаха идват хора, решили да търсят Бог; твърди се, включително от Безтелесни, че там Бог може да бъде открит. Пристигналите, наричани поклонници, просто тръгват нанякъде — накъдето и да е. Достигнат ли до оазис, те обикновено спират, почиват си, запасяват се с вода и храна (ако я има), и продължават.
Светът очевидно е нарушение на законите на физиката — площта му се простира до безкрай във всички посоки (или поне в никоя не е имало случай да се достигне до край или до познати земи), и слънцето изгрява и залязва навсякъде по едно и също време. Луна няма, но небето му е изключително богато на звезди — нощем е светло почти като в земна лунна нощ. Правени са многобройни физични опити с цел установяване на истинската му природа — всички са показали каквото виждат очите: плосък свят без край, без въртене, и т.н. Как точно е възможно подобно нещо не е известно; Свръзката са отказали информация по въпроса.
Географски представлява пясъчно-скалиста пустиня с оазиси из нея. Оазисите се срещат веднъж на няколко дни пътуване; твърди се, че почти няма случаи между два оазиса да се пътува по-малко от три дни, и че дори ако тръгнеш без посока, най-много до петнайсет-двайсет дни ще намериш оазис. Размерът им е различен — от групичка дървета, скупчена около изворче и широка не повече от двадесетина крачки, до зелени площи с езера и реки в тях, широки по десет и повече километра. В по-големите, а и в някои по- малки има постоянно население. Най-големият известен към момента оазис има диаметър около шестдесет километра, и се намира на петдесетина дни път на запад-северозапад от трансмитера; смята се, че в него живеят към тридесет хиляди души, и постоянно има още около двадесет хиляди гости.
Дъждът е рядко явление — пада около веднъж на два-три месеца, и обикновено е проливен, но кратък. Както във всяка пустиня, след дъжд внезапно изникват безброй растения, израстват, цъфват, връзват и умират за няколко дни, и отново царуват пясъкът и вятърът. Пясъчните бури — самуми — са чести, но нямат силата и продължителността на сахарските самуми, и представляват заплаха за живота само за особено неподготвени и непредвидливи поклонници (всъщност, няма документиран случай поклонник да е загинал вследствие на самум). Твърди се, че по време на самуми се случват най-невероятни неща; документирани са случаи, когато поклонници са били пренасяни от тях на огромни разстояния, неизвестно как (понякога — дори на други светове…!).
По-голямата част от поклонниците в крайна сметка прекратяват пътешествията си, и отпътуват от света. Известна част се заселват в оазисите, и се грижат за прехраната си и помагат на новопристигнали или пътуващи поклонници. Известна част просто изчезват, вероятно или загиват в някоя пясъчна буря, без да оставят следа, или се заселват в оазиси, толкова отдалечени от трансмитера, че от тях не достигат обратно сведения. (Имало е случаи поклонници да откриват селища, построени преди тях от други поклонници; около 890 ОП поклонници откриват в оазис на около 8500 км на североизток от трансмитера голям изоставен град, построен вероятно около сто-сто и петдесет години преди това.) Местните жители твърдят, че някои от последните сигурно достигат Бога, и затова не се връщат никога повече.
Странна особеност на Пътят на Аллаха е, че там не се раждат деца. Причините за това не са известни; най-нормално нещо е поклонник, които има няколко деца, да живее на този свят дълго време, без да може да създаде дете, и след напускането му да има още няколко. За пристигнали на света бременни жени бременността спира развитието си, докато се намират там, и след отпътуването (ако не останат там завинаги) продължава, все едно не е спирала — включително ако са вече на преклонна възраст. Отбелязано е, че поклонниците там рядко се сещат за секс; имало е обаче предостатъчно опити специално да се създаде дете там, или да се разбере защо това не е възможно. Някои от опитите са били извънредно добре подготвени и настойчиви, всичките обаче — неуспешни. Друго почти непознато там явление са
