софтуерни компании изглежда като тоталитарна икономика пред пазарна. Резултатът е далеч по-висока ефективност на производството, и съответно по-ниска себестойност на продукта.
2.5. Гъвкаво и честно разпределение на разходите.
Друга една причина е, че свободният софтуер, поради механизма си на разработка, предлага много гъвкаво и честно разпределение на разходите за създаването му.
Не всички автори плащат еднакво за всичко. Нужните на всекиго части получават подкрепа от всекиго. Модул, нужен на само един автор, би получил подкрепа само от него. Тези, които имат по-силна нужда от даден модул, допринасят повече от тези, които имат по-малка.
Всичко това води не само до отлична ефективност, но и до честно разпределяне на производствените разходи. А това още веднъж допринася за честността и откритостта около свободния софтуер. Изобщо, откритостта при софтуера е както при хората — всеки вярва на откритите, и се съмнява в прикритите. Често основателно.
2.6. Неограничена взаимопомощ между създателите на свободен софтуер.
Съвременният строител не ходи да копае сам глината за тухлите, нито пък сече и дяла лично дърветата за дограмата. Той използва направо готови панели или дори цели модули. Точно така съвременният програмист не пише всичко от двоичен код на ръка — той предимно сглобява готови компоненти.
Ако създавате комерсиален софтуер, вие трябва или да напишете от нулата всички компоненти, които ще използвате, или да ги закупите, често на висока цена. И дори ако я платите, ще имате достъп до само малка част от съществуващите комерсиални компоненти (обикновено под 1%). А да закупите 100 различни компилатори и библиотеки с компоненти, да не говорим за това да си обучите персонала на всичките, ще направи програмата Ви недопустимо скъпа.
Когато пишете свободен софтуер, всички свободни компоненти на света са на ваше разположение — а те са колосално количество, и невероятно разнообразни. Просто избирате от тях най-доброто и най- подходящото. Това драстично сваля себестойността на готовия продукт. В добавка, подобрява качеството на компонентите — колкото повече се използват, толкова по-лесно се виждат и по-бързо се отстраняват недостатъците им. А оттам се подобрява и качеството на програмата ви, която ги използва.
Резултатът е интересен и от теоретична гледна точка. Една от важните причини за високата икономическа ефективност в създаването на свободен софтуер като цяло е правилното балансиране на конкурентния и кооперативния елементи в модела му. Дисбалансирането в полза на конкурентния елемент, което имаме при затворения софтуер, подобрява конкурентността му, но намалява ефективността на създаването му. Икономическите последствия са много, и много важни.
2.7. Невъзможност за установяване на монополни цени.
Дори когато се продава, свободният софтуер не може да се използва като инструмент за „изцеждане“ на клиента. Тъй като всеки може да го разпространява, постави ли някой кожодерски цени, другите ще го подбият и елиминират. Когато купувате свободен софтуер, плащате не именията и влоговете на еди-кой си, а реалния труд, вложен в продукта. Ако изобщо плащате, де.
В допълнение, свободният софтуер елиминира комодитизирането по фирми. Ако фирмата Х, произвеждаща комерсиален софтуер, успее да ви „зариби“, тя може да влошава качеството на услугите и да качва цените значително — да се прехвърляте тепърва на различен продукт ще ви излезе още по-скъпо. Подобрени и оправени версии пак можете да получите само от нея. Така че се налага да търпите.
При свободния софтуер могат да ви запазят като клиенти само с отлични качество и цени. Иначе твърде лесно преминавате към други. Печелят не размерът на фирмата или маркетинговите умения, а качеството на работата. А достъпният изходен код позволява точна преценка на реалното качество, докато системите със затворен код са в това отношение „черна кутия“. Това е чудесен стимул за подобряване на качеството и намаляване на цените.
2.8. Спонсориране от големи ИТ компании, правителства и т.н.
Големите ИТ фирми получиха горчив урок от това, че позволиха базовият софтуер да попадне в ръцете на монополист. Изгубиха милиарди, и позволят ли това да продължава, ще изгубят още повече. Затова и много от тях спонсорират създаването на свободен софтуер, като конкуренция на монополиста. По същество те инвестират в антимонополна защита — не платят ли 10-те стотинки разход за създаване на продукта за вашето копие, рискуват милиардите си. Ако сте техен мениджър, кое бихте избрали?
Подобно е положението на неизброими по-дребни софтуерни фирмички. Те също страдат от монополизма в базовия софтуер, и имат изгода той да изчезне. Приносът на всяка поотделно е малък, но са много, и сумарният им принос под най-различни форми е значителен.
Правителствата са в подобно положение. Никое не харесва идеята софтуерът му да бъде контролиран от една фирма. Особено ако е от друга държава, без значение колко приятелска. Също, за много правителствени цели софтуерът трябва да бъде 100% проверим дали не съдържа „задни вратички“ и шпиониращи подпрограми. Отвореността на свободния софтуер решава тези проблеми, и съответно по- богатите правителства го спонсорират.
Най-сетне, някои правителства чрез поддръжка за свободния софтуер улесняват създаването на местни „Силиконови долини“. Поне където не са прекалено подкупни за софтуерните монополисти.
2.9. Индиректно заплащане
Цената за едно копие от свободен софтуер клони към нулата, въпреки че цената за създаването му е огромна. Например общата стойност на GNU/Linux, въпреки цялата ефективност на свободния софтуер, е вероятно милиарди. На практика обаче тя се разпределя върху огромен брой автори и потребители, повечето от които плащат индиректно.
Дори при „безплатния“ вариант — просто да си прекопирате дисковете от приятел — вие покривате изцяло разхода за производството на вашето копие, без да го усетите (и вероятно без да протестирате особено. :-) А при такива големи количества този разход е преобладаващият.
Ако плащате на Интернет провайдер, най-вероятно част от парите ви отиват, пряко или косвено, за писане и поддръжка на свободен софтуер. (Не ми е известен български провайдер, който да не използва свободен софтуер.) Същото важи за всяка покупка на стока или услуга, в създаването на която участва свободен софтуер — а такива са все повече. Ако пишете такъв, съобщавате за грешки в него, или просто го хвалите пред приятели, това също е принос към него.
В крайна сметка, свободният софтуер не е истински безплатен. Той просто е приемливо евтин за тези, които го създават, и на практика безплатен за всички останали.
3. История на икономиката на свободния софтуер
За разбирането на икономиката на свободния софтуер е полезно да се разгледа историята й. Тя се развива на етапи. На всеки към предишните източници на принос към свободния софтуер се е прибавял нов, още по-значим от досегашните.
3.1. Етап на пионерите
Това е времето на компютрите-сгради, притежавани по един от най-големите институции и учреждения в света. Всеки е уникален, защото до голяма степен е дело на инженерите на организацията-собственик.
