изпълняват най фини функции на автоматичното управление. Възможно е биологичното регулиране да открие напълно невиждани хоризонти и възможности. И вместо да се строят сложни електронни уреди за регулиране, трябва просто да използуваме дадените ни от природата живи организми.
Гледах като омагьосан зелената жаба и си мислех, че в този момент се използува само незначителна част от нервната й система, някакъв съвсем мъничък контур или блок. А в нея те са хиляди и всеки има потенциални възможости, непостижими за съвременната електроника.
Всички живи същества в света притежават „системи за регулиране“, но колко малко знаем ние за това! Разбира се, много от тях имат непознати за нас качества, невероятна чувствителност, изумителна скорост да реагират на раздразнение. И всичко това може да се използува при автоматизация на производствените процеси, да се използува напълно даром, безплатно.
Леонозов стоеше до мен и наблюдаваше внимателно израза на лицето ми. Добре разбираше, че сега обясненията са излишни. Всичко беше прекомерно просто, но колко дълго трябваше да се развива науката, за да стигне до това!
Изведнъж електрическата светлина в цеха угасна. Едновременно извън помещението нещо силно щракна, запращя и настъпи тишина, нарушена от високото квакане на жабата. Леонозов ме хвана за ръката и без да каже нито дума, ме поведе към изхода.
Излязохме в потъналата в мрак градина и спъвайки се в буците пръст, закрачихме бързо някъде към вътрешността.
— Какво е станало? — запитах аз.
— Безобразие! Сигурно Мирза пак е избягала.
— Кучето ли?
— Да.
— Какво общо има то с това?
— Ами такова, че при нас тук то управлява цялата ни енергосистема…
— Кучето ли?!
— Щом жабата може да управлява струг, тогава защо кучето да не може да управлява електроснабдяването на нашите лаборатории и опитни цехове?
— Сигурно може, но нали виждате…
Разперих ръце, сякаш показвайки, че наоколо е тъмнина.
— Значи избяга. Като вчера.
Иззад дърветата се мярна бяла фигура, която вървеше бързо в същата посока, в която се движехме и ние.
— Ина, ти ли си?
— Да, аз съм, Павел Павлович.
— Нали ви наредих да вържете Мирза! — сърдито извика Леонозов.
— Ама тя беше вързана…
— Тогава какво е станало?
— Честна дума, не знам — смутено избръщолеви девойката.
Най-после стигнахме до малка градинка, заобиколена с висока дървена ограда.
— Мирза! Мирза! — повика Леонозов.
Листата на храсталака зашумоляха и след малко край нас заподскача весело вчерашното бяло кученце.
— Тука е! — извика Ина.
— Чудна работа. Нищо не разбирам. Имате ли фенерче?
Девойката запали електрическо фенерче и ярък лъч освети градинката.
— Какво си направила, Мирза? — наведен над нея, ласкаво я попита професорът.
Кучето завъртя опашка и хукна изведнъж презглава нататък.
Професорът, Ина и аз го последвахме.
Онова, което видяхме след няколко секунди, ни накара да се втрещим.
Мирза дотича до неголям бор, изправи се на задните си лапи и дигнала глава, злобно заръмжа. Лъчът от фенерчето запълзя по стъблото.
— Боже мой! — извика Ина.
Прихнахме да се смеем. Облещил към нас уплашените си зелени очи, на дървото се виждаше голям настръхнал котарак, отдавнашен враг на целия кучешки род.
— Разбирате какво е станало! — през смях каза Леонозов.
— Разбирам! Котаракът е „разрегулирал“ електронната ви машина!
— Именно! Съзряла „противника“, Мирза изпаднала в ярост. Емоциите й надвишили нормата. По нервната й система започнали да тичат насам-натам електрически сигнали, каквито обикновено няма в нормално състояние. И ето ви резултатът: предпазителите на електростанцията отново изскочили!
После професорът каза вече със сериозен глас:
— Тук не бива да се пускат котки. И изобщо до такъв отговорен „автомат“, каквато е Мирза, не бива да се пуска никой, който може да я извади от равновесие.
Когато ме изпращаше до портата на лабораторията, професорът попита меко:
— Нали не ми се сърдите, че бях рязък?
— Не. Не чак толкова…
За себе си обаче реших, че не бива да се отричат управляващите електронни машини. Така или иначе те имат съществени преимущества.
— Уверен съм, че вашите изследвания са забележителни, макар и да не мисля, че живите системи ще могат напълно да заменят изкуствените…
— А пък аз мисля, че ще могат — твърдо каза професорът.
— Впрочем какви са тези кутийки, с които са накачени вашите животни?
— Радиопредаватели и радиоприемници с полупроводници. Ние предаваме по радиото сигналите за регулиране. Благодарение на това не се нарушава, така да се каже, нормалният живот на животните.
… Вкъщи дълго мислих над всичко, което бях видял в лабораторията на Леонозов, и реших още утре да ида в библиотеката на института и да взема всичко, каквото има там по въпросите на биологичното регулиране. Впрочем бях сигурен, че в нито една техническа библиотека няма да намеря такава литература.
Информация за текста
© 1965 Анатолий Днепров
© 1985 Донка Станкова, превод от руски
Анатолий Днепров
Новая насока, 1965
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2007
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Анатолий Днепров. Глиненият бог
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1985
Съставител: Д-р Димитър Пеев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Редактор: Ася Къдрева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
