Арабина

беше потънала в мрак. Тишината беше като в току-що построена църква. Плахо тръгнах към центъра на базара. Все още имаше хора в малкото отворени павилиончета. Пред завесата на едното, на която грееше неонов надпис „Кафе Шантан“ двама души брояха пари. Заслушах се в звука на монетите. Спомних си за какво съм дошъл и се загледах в една от витрините, имаше порцеланови вази и оцветени чайници. Пред павилиончето младо момиче се смееше и разговаряше с двама младежи. Разпознах английския акцент и се заслушах нахално.

— О, никога не съм казвала подобно нещо!

— Да, но си!

— Не съм!

— Каза ли го?

— Аз я чух!

— Това е… лъжа!

Момичето ме забеляза и дойде да ме пита, дали искам да си купя нещо. Тонът й не беше окуражителен, изглежда разговаряше с мен само по дълг. Погледнах към момчетата, които стояха като източни телохранители на входа и казах:

— Не, благодаря!

Момичето смени мястото на едната от вазите и се върна при младежите. Подновиха разговора. Един-два пъти тя ме погледна през рамо.

Седях пред павилиончето, знаейки че е безсмислено, придавайки си вид, че стоките ме интересуват. После се обърнах бавно и се спуснах към центъра на базара. Сложих двете пенита в джоба си, при останалите 6 пенса. Чух как някой викаше от потъналия в тъмнина край на галерията. Горният етаж беше тъмен. Заизкачвах се в тъмното, като някакво същество, движено от тщеславие, а очите му — пълни с гняв и терзание.

,

Информация за текста

© 1914 Джеймс Джойс

© 2008 Мирена Пламенова, превод от английски

James Joyce

Araby, 1914

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5479]

Последна редакция: 2008-03-16 14:00:00