— Да — отговори той. — Ти обичаш родината си, както аз обичам своята.
Погледите им се потопиха дълбоко един в друг. Колко много непроизнесени, тревожни мисли се преливаха от единия към другия.
— Трябва да си поговорим — каза сериозно Ролф, взе ръката й и я отведе до масата. — Жалко е — започна той, — че аз съм норманин, а ти саксонка. Но ти въпреки това ме обичаш.
Тя разбра. Никога нямаше да се умори да го уверява в чувствата си.
— Да, обичам те.
Той се усмихна и продължи:
— Много съжалявам, че Моркар трябваше да загине, а Едуин попадна в кралския затвор. Но поне е жив. Ще ме приемеш ли като господар на Елфгар, Сейдри?
— Да, ще го направя. — Тя изпитваше тъга и щастие едновременно. — Има неща в живота, които не зависят от човешката воля. Аз тъгувах дълго за Моркар и никога няма да престана да мисля за Едуин. Но аз те обичам, Ролф, и никога вече няма да те предам.
— Знам. — Той се поколеба. — Сейдри, има нещо, което трябва да знаеш. Ако се върнеш с мен, и занапред ще живееш като кралска затворница. Не мога да променя положението ти. Ще се опитам да говоря с Уилям, но се боя, че той няма да изневери на принципите си. Кралят не прощава държавната измяна. Ако се върнеш с мен… — Ролф пое дълбоко въздух, — ще останеш под мой надзор.
— Разбирам — отбеляза равнодушно тя.
— Никога няма да ти причиня болка — увери я енергично той. — Ще те защитавам с живота си. Никой и нищо не е в състояние да ме отдели от теб. Кълна ти се. Ти ми принадлежиш. А това означава, че всичко мое е и твое, че ще бъдеш под моя закрила до края на живота ми. Разбираш ли?
— Да. — Тя пое дълбоко въздух. — Аз ще се върна с теб в Елфгар, защото там е моят дом. Даже ако не ми беше казал всичко това, пак щях да се върна с теб. Не мога да живея без теб.
Той се усмихна, целуна ръката й и я погледна дълбоко в очите.
— Иска ми се да можехме да се оженим — неочаквано рече той.
Тези прости думи означаваха за нея повече от най-тържествената клетва! Тя сведе очи и се опита да задържи сълзите си.
— Ти ме ласкаеш — прошепна едва чуто тя.
— Знаеш, че това не е възможно, въпреки че Алис бе заточена в един френски манастир и никога няма да се върне — обясни глухо той, вдигна брадичката й и я погледна в очите.
— Да, знам.
— Но в сърцето ми — продължи той, впил поглед в теменуженосините очи, — ти си моята съпруга.
Нищо не можеше да я направи по-щастлива.
— Никога не приех Алис като своя съпруга — прибави той. — Ти ме познаваш. Аз дарявам сърцето си само веднъж. Предлагам ти закрилата си, верността и… — Той се поколеба и се изчерви.
Сейдри стисна ръката му.
— Как може мъж като теб да се страхува от една толкова хубава дума? — попита шеговито тя, макар че в очите й блестяха сълзи.
Ролф се усмихна криво.
— Ти имаш любовта ми, Сейдри, имаш я завинаги. В сърцата си сме мъж и жена, а се надявам, че и пред бога.
Сейдри седна в скута му и го прегърна. Той скри лице на гърдите й. Тя зарови пръсти в косата му, целуна русите къдрици, засмя се и отново се разплака. Никога през живота си не беше изпитвала такова щастие. Той беше нейният съпруг, Ролф дьо Варен, Ролф Безмилостният, горд и могъщ и преди всичко човек на честта. Току-що й беше дал всичко, за което беше мечтала, всичко, което притежаваше. Подари й сърцето и любовта си.
— Приемам с голяма радост, милорд — прошепна тя и той я притисна нежно до гърдите си.
ЕПИЛОГ
На 24 декември Алис се обеси в килията си в манастира „Света Йоана“ във Франция.
На 24 декември следващата година Сейдри и Ролф дьо Варен се венчаха в Йорк. Едуин беше освободен временно от затвора, за да отведе булката пред олтара. Трите деца на щастливата двойка, две момчета и едно момиченце, също взеха участие във венчавката. Като почетни гости присъстваха крал Уилям, Роджър Шрюсбъри, епископ Одо, Уилям Фицосбърн, Уолтър Лейси и много други благородници.
Невестата беше ослепително красива, гордият жених се усмихваше щастливо. Всички гости бяха единни в мнението си, че никога не са виждали по-влюбена двойка пред брачния олтар. Сватбеният подарък на краля беше помилването на Сейдри. Уилям стана и кръстник на дъщеричката им. Гостите от женски пол проляха горещи сълзи по време на сватбата, а на много от изисканите господа очите бяха овлажнели.
Крал Уилям, известен с великодушието си, когато беше в добро настроение, предаде Едуин под надзора на Ролф. Освен това се съгласи да сгоди овдовялата си дъщеря Изолда със саксонския благородник. Двамата се венчаха следващата пролет и Едуин пое бащинството на двегодишната дъщеря на Изолда. Говореше се, че Изолда го посещавала в затвора на Уестминстър още през януари 1070 година.
Информация за текста
© 1990 Бренда Джойс
© 2001 Ваня Пенева, превод от английски
Brenda Joyce
The Conqueror, 1990
Сканиране: ???
Разпознаване и начална редакция: Xesiona, 2009
Издание:
Бренда Джойс. Завоевателят
ИК „Ирис“, 2001
Редактор: Румяна Маринова
Коректор: Румяна Маринова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11928]
Последна редакция: 2009-12-20 15:48:28
1
Je le regrette (фр.) — Съжалявам — Б.пр.
2
Le droit de seigneur (фр.) — Правото на първа брачна нощ.
