Помещението, в което ги въведе тайренецът, се оказа тронна зала, с кръг от черни колони с виещи се на спирали жлебове — крепяха купол, покрит със златен варак. Позлатени светилници висяха на позлатени вериги. Около извитите стени също се редяха светилници с огледала, на високи стойки. Стотина мъже в черни палта стояха от двете страни. Всеки, доколкото можеше да види, носеше на високата си яка меча и дракона. Мъже със сурови лица, мъже с ухилени лица, мъже с жестоки лица. Очите на всички се бяха приковали в нея и другите Сестри.
Тайренецът не ги представи. Отдръпна се, сля се с множеството Аша’ман и ги остави сами да продължат напред през залата. Тук плочките по пода също бяха червени и черни. Таим сигурно много си падаше по тези цветове. Самият той седеше небрежно отпуснат на нещо, което можеше да се нарече трон — масивен стол с пищна резба и позлата като всеки трон, който бе виждала, върху бял мраморен подиум. Певара съсредоточи погледа си върху него, и не само за да избегне всички тези очи на способни да преливат мъже, които я следяха. Маз-рим Таим наистина привличаше погледа. Беше висок, с извит нос, излъчваше физическа сила. Имаше и някакво мрачно излъчване също. Седеше кръстосал крака, едната му ръка бе небрежно отпусната на тежката облегалка — ала изглеждаше готов всеки миг да избухне в необуздана ярост. Интересно, макар черното му палто да беше извезано със синьо-златни дракони, извиващи се по ръкавите от лактите до маншетите, не носеше игли на яката си.
— Шест Сестри от Червената Аджа — заговори той, щом те спряха пред подиума. Очите му… А тя си беше помислила, че очите на тайре-неца са като свредели! — Явно не сте дошли, за да ни опитомите всички. — Из залата се разнесе мъжки кикот. — Та
— Аз съм Певара Тазановни, Заседателка за Червените. Това е Явиндра Дорейл, също Червена Заседателна. Другите са Тарна Фейр, Десала Неванче…
— Не ви питах за имената — прекъсна я хладно Таим. — Попитах защо сте дошли.
Това нямаше да тръгне на добре. Певара се сдържа да не вдиша дълбоко, макар много да й се дощя. Външно беше съвсем хладна и спокойна. Вътрешно се чудеше дали няма да свърши този ден насила обвързана. Или мъртва.
— Искаме да обсъдим обвързването на Аша’ман като Стражници. В края на краищата вие сте обвързали петдесет и една Сестри. Против волята им. — Все едно да му каже, че са го знаели от самото начало. — Ние обаче не предлагаме обвързването на който и да било от вас против волята му.
Един висок златокос мъж — стоеше близо до подиума — се подсмихна.
— Че защо ще позволим Айез Седай да вземат когото и да… — Нещо невидимо го удари по слепоочието толкова силно, че той рухна и от ноздрите му потече кръв.
Длъгнест мъж с оредяла сива коса и двуостра брада се наведе и го пипна с пръст по главата.
— Жив е — каза и се изправи. — Но черепът му е пукнат и челюстта е счупена. — Все едно че говореше за времето. Никой от мъжете не помръдна от мястото си, за да предложи Цяра. Нито един!
— Имам скромни умения с Цяра — каза Мелейр и понечи да тръгне към падналия. — Мисля, че ще са достатъчни. С ваше позволение.
Таим поклати глава.
— Нямате позволението ми. Ако Мишраил оживее до довечера ще бъде Изцерен. Може би болката ще го научи да си държи езика зад зъбите. Казвате, че вие искате да обвържете Стражници.
Последната дума беше изпълнена с презрение, но Певара предпочете да го пренебрегне. Очите на Тарна обаче и слънцето можеха да превърнат в ледунка и Певара я хвана за ръката, преди да е заговорила.
— Червените имаме опит с мъже, които могат да преливат. — Сред стотината Аша’ман се надигна ропот. Гневен ропот. Тя и това пренебрегна. — Не ни е страх от тях. Обичаят се променя трудно като закона, и по-трудно понякога, но решихме да променим своя. Оттук нататък Червените сестри могат да обвързват Стражници, но само мъже, можещи да преливат. Всяка Сестра може да обвърже толкова, колкото намери за добре. Ако вземем за пример Зелените, мисля, че едва ли ще са повече от трима-четирима.
— Добре.
Певара неволно примига.
— Добре?!
Сигурно не го беше разбрала. Невъзможно беше да се е убедил толкова лесно.
Очите на Таим се впиха в нейните. Той разпери ръце в подигравателен жест.
— Какво очаквахте да кажа? Да, така е честно? Нека да е поравно? Приемете това „Добре“ и попитайте кой ще позволи да го обвържете? Освен това си припомнете старата поговорка. „Нека царува Господарят на хаоса“.
Залата избухна от гръмък мъжки смях.
Певара никога не бе чувала такава поговорка. И цялата настръхна от този смях.
КРАЙ на Единадесета книга от „Колелото на времето“
Информация за текста
© 2005 Робърт Джордан
© 2006 Валерий Русинов, превод от английски
Robert Jordan
Knife of Dreams, 2005
Сканиране, разпознаване и редакция: Венцислав, 2007
Публикация:
ИК „Бард“, 2006
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2832]
Последна редакция: 2010-03-07 19:07:26
