Защо не обичаме чужденците

уморена от безполезното очакване, тя се е качила в планината. Няколко месеца преди това, в съседния град анархисти създали безредици. Полицаят предложил да обискират моя приятел с цел да се открият бомби. За щастие, в този момент на сцената се появил представителят на агенцията „Кук“, който се връщал към влака с група туристи и той в деликатна форма се заел да обяснява на присъстващите, че моят приятел е малко глуповат и не е съумял да отличи първа класа от втора. За всичко били виновни червените възглавнички на диваните: заради тях, влизайки във вагон втора класа, той си помислил, че се намира в първа.

Присъстващите въздъхнали с облекчение. При всеобщо ликуване, протоколът бил скъсан, след което този безмозъчен контрольор пожелал да узнае коя е тази дама, дето в такъв случай е пътувала в купе втора класа с билет за първа класа. По всичко личало, че след завръщането й на гарата я очаквали сериозни неприятности. Но очарователният агент на „Кук“ отново се оказал на висотата на положението. Той обяснил, че моят приятел, освен всичко, обича още и да послъгва. Разказвайки за своето пътешествие в компанията на тази дама, той просто се е похвалил. Той искал само да каже, че не би имал нищо против да пътува заедно с нея, но не е съумял да се изрази правилно, поради недоброто познаване на немския език. Ликуването се възобновило. Репутацията на моя приятел била възстановена. Той очевидно не бил отявленият негодник, за какъвто го взели в самото начало, а очевидно просто странстващ идиот. Такъв човек заслужава напълно уважение от страна на немското длъжностно лице. За сметка на такъв човек немското длъжностно лице изявило съгласие да изпие една бира.

Не само мъжете, жените и децата, но даже и кучетата в чужбина са добродетелни по рождение. В Англия, ако сте собственик на куче, вие сте принудени да губите голяма част от своето време, за да разтървавате биещи се песове, да се карате със собствениците на другите кучета относно това, кой пръв е започнал боя, да обяснявате на разгневените възрастни дами, че не кучето ви е убило котката, а просто котката, претичвайки през улицата е получила разрив на сърцето; да убеждавате недоверчивите горски пазачи, че това не е вашето куче, че вие нямате абсолютно никаква представа чие може да е то. В чужбина животът на собственика на куче преминава в безметежно спокойствие. Тук, щом забележи скандал, в очите на кучето се появяват сълзи: то бърза да избяга по-далече и се опитва да намери полицай. При вида на тичаща котка, такова куче се оттегля встрани, за да й отстъпи път. Понякога някои стопани обличат на своите кучета малки жакетчета с джобчета за носната кърпа и обуват пантофки на лапите им. Наистина кучетата не носят шапки — засега още не! Но е достатъчно да бъде снабдено кучето с шапка и то вече ще намери начин учтиво да я приповдигне при срещата с някоя позната котка.

Веднъж в един континентален град налетях на улично произшествие — или по-точно: произшествието налетя върху мене. То се устреми отгоре ми и ме обхвана преди да успея да се опомня. Това бе фокстериер, принадлежащ на една много млада особа (но за това ние узнахме едва след като основните събития се бяха вече разиграли). Едва поемайки си дъх, тя се появи в края на произшествието: горката девойка бе пробягала цяла миля, почти без да спре да крещи. Като видя всичко, което бе се случило, а също, като изслуша обясненията за онова, което не бе успяла да види, девойката се обля в сълзи. Ако собственикът на този фокстериер беше англичанин, той веднага би огледал мястото на действието и светкавично би скочил в първия преминаващ наблизо трамвай. Но, както вече казах, чужденците притежават вродена добродетелност. Когато си тръгвах, не по-малко от седем човека записваха името и адреса на младата особа.

Но аз исках да разкажа по-подробно за кучето. Всичко започна с невинния опит да бъде хванато едно врабче. Нищо не достави на врабчето такова удоволствие, както преследването от страна на някое куче. Десет пъти на кучето вече му се струваше че врабецът е най-накрая уловен. След това обаче се появи друго куче. Не знам как се нарича тази порода, но в Европа тя е много разпространена: куче без опашка и ако го хранят добре, прилича на прасе. Даденият представител на тази порода обаче повече напомняше чердже. Фокстериерът се вкопчи във врата му и двамата се претърколиха на паважа под колелетата на преминаващия мотоциклет. Собственичката, пълна дама, се хвърли да спасява своето куче и се сблъска с мотоциклета. Като прелетя около шест ярда, тя свали на земята малкия италианец заедно със сергийката му, отрупана с гипсови бюстове.

В живота ми се е случвало да изпитам немалко неприятности, но не си спомням нито един случай, в който да не е бил забъркан така или иначе италиански търговец на бюстове. Къде се крият тези момчета в моментите на спокойствие, си остава тайна. Но при най-малката възможност да бъдат съборени на земята, те се появяват като мухи при първите слънчеви лъчи. Мотоциклетът се вряза в количката на млекаря и нейните парчета се струпаха върху трамвайните релси. Движението се задръсти най-малко за четвърт час; ватманът на пристигналия трамвай обаче смяташе, че ако той звъни с достатъчно настървение, тази улична „тапа“ ще се разсее като мираж.

В английския град всичко това не би привлякло особено внимание. Някой би обяснил, че причина за безредиците е едно куче и целия ход на събитията би изглеждал естествен. Но тези чужденци с ужас си въобразиха, че с нещо са разгневили всевишния. Полицаят се хвърли да лови кучето. Във възторг, кучето отскочи и с яростен лай взе да рие по платното със задни лапи, мъчейки се да преобърне паветата. Това уплаши бавачката, която буташе количка и в този момент аз се намесих в хода на събитията. Сядайки на края на тротоара, между количката и ревящото бебе, аз казах на кучето всичко, което мислех за него.

Забравих, че се намирам в чужбина, забравих, че кучето може да не ме разбере — аз му казах всичко на чист английски език, без да пропусна нито една подробност, силно и ясно. Кучето спря на две крачки от мене и ме слушаше с такъв израз на естетическа наслада, какъвто не ми се бе случвало да виждам на нито една човешка или кучешка физиономия, нито преди, нито след тази история. То се опияняваше от моите думи, като че ли те бяха райска музика.

„Къде съм слушало това по-рано? — изглеж даше, че пита то себе си. — Този отдавна познат ми език, на който с мен разговаряха в дните на младостта ми?“

То дойде по-близо; когато аз свърших, очите му май бяха пълни със сълзи.

„О, повтори още веднъж! — като че ли ме молеше то. — Повтори още веднъж всички мили стари английски ругатни и проклятия; бях загубило вече надежда да ги чуя отново в тази забравена от бога страна“.

Девойката ми съобщи, че фокстериерът е роден в Англия. Това обясняваше всичко. Куче от чуждестранен произход не е способно на такива неща. Чужденците притежават вродена добродетелност: ето за това ние не ги обичаме.

,

Информация за текста

© Екатерина Димитрова, превод от английски

Jerome K. Jerome

Why We Hate The Foreigner, 1905

Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008

Публикация

Джеръм К. Джеръм. Джентълмени и привидения. Разкази

Съставителство и превод: Екатерина Димитрова

Selekt ABC, София, 1993

Печат: Полипринт, Враца

255 с.

Idle Ideas, 1905

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6759]

Последна редакция: 2008-04-27 21:00:00