престъпник. Не ми обърна ни най-малко внимание. Приближи се до банкера и нежно го погали по главата.
— Нали се разпореди да освободят Артър, нали татко? — запита тя.
— Не, не, моето момиче. Нещата трябва да се доведат докрай.
— Но аз зная, че той е невинен. Аз съм уверена в това. Сигурна съм, че нищо не е направил. Вие знаете какво значи женски инстинкт. Зная също, че ще се разкайвате, задето постъпихте така жестоко с него.
— А защо мълчи, щом е невинен? — запита господин Хоулдър.
— Кой знае. Може би вашите обвинения са го обидили.
— А можех ли да не го заподозра, след като го видях с короната в ръце?
— Може би я е взел само, за да я разгледа. Повярвайте ми, повярвайте ми! Той е невинен! Не мога да си представя, че нещастният Артър лежи в затвора!
— Мери, ти знаеш, че не мога да оставя тази работа току така. Аз не желая да и давам гласност, но синът ми, ако е невинен, да страда. Точно заради това повиках от Лондон един господин, който зная, че ще доведе нещата докрай.
— Този господин ли? — запита тя, като се обърна към мен.
— Не, това е неговият приятел, който го придружава. Господинът сега е в конюшнята.
— В конюшнята ли? — тя учудено повдигна черните си вежди. — Надявам се, че вашият приятел ще успее да докаже невинността на братовчед ми Артър, в която аз съм дълбоко убедена.
— Напълно споделям вашата убеденост и се надявам, че ще постигна целта си — каза Холмс, като влизаше, изтупвайки снега от обущата си. — Навярно имам честта да говоря с госпожица Мери Хоулдър? Сигурно ще имате желание да ми отговорите на няколко въпроса?
— Заповядайте, господине, щом това е необходимо за разкриването на тази ужасна тайна!
— Вие нищо ли не чухте миналата нощ?
— Не. Аз се появих, след като чух силния глас на чичо.
— Разбрах, че снощи вие сте затваряла прозорците и капаците. Затворихте ли всички прозорци?
— Да.
— А сутринта всички ли бяха затворени?
— Да.
— Разбирам, че най-младата ви прислужница има любовник. Доколкото си спомням, сте казала на чичо си, че тя е излизала, за да се види с него.
— Да. Мисля, че тя може да е чула разказа на моя чичо, когато ни сервираше кафето.
— Разбирам ви — рече Холмс. — Вие мислите, че тя може да е предала съдържанието на чутото на приятеля си и заедно да са съставили план за кражбата?
— Но защо са всички тези хипотези — не издържа банкерът. — Нали видях короната в ръцете на Артър?
— Почакайте малко, господин Хоулдър. Ще се върнем на този въпрос. И така, госпожице Хоулдър, както предполагам, видяла сте прислужницата, когато се е прибирала в къщи през кухненската врата?
— Когато отидох да проверя дали вратата е затворена, аз я видях да се промъква през нея. В тъмното съзрях отвън и един мъж.
— Познавате ли го?
— О, да. Това е, човекът, който ни снабдява със зеленчуци.
— Единият му крак е дървен, нали?
Сянка от уплаха се мерна в изразителните очи на Мери.
— Вие сте истински вълшебник — отговори тя. — Как узнахте за това?
Тя се опита да се усмихне, но усмивката и не намери отговор в умното лице на Холмс.
— Бих искал да се кача горе — рече приятелят ми. — А след това ще трябва пак да пообиколя къщата. Но като начало мога да прегледам прозорците.
Той бързо преминаваше от един прозорец към друг. Задържа се само пред големия прозорец, от който се виждаше конюшнята. Холмс го отвори внимателно и разгледа с лупата си перваза му.
— Сега да се качим горе — като че ли на себе си продума той.
Кабинетът на банкера беше малка стая, постлана със сив килим, с голямо бюро и висок прозорец. Холмс направо се насочи към бюрото и внимателно разгледа ключалката.
— С какъв ключ е било отворено? — запита той.
— С този, за който говореше синът ми. С ключа от бюфета.
— Къде е сега ключът?
— Ето го тук, на масичката. Холмс взе ключа и отвори бюрото.
— Ключалката се отваря безшумно — рече приятелят ми. — Не е никак чудно, че не сте се събудил. Короната сигурно е в тази чанта. Ще трябва да я видя.
Той отвори чантата, извади от там короната и я сложи на масата. Беше рядко произведение на златарското изкуство, а такива чудни берили никога не бях виждал. Единият ъгъл с три камъка беше отчупен.
— Е, господин Хоулдър — каза Холмс. — Ето от другата страна вие виждате също такъв ъгъл, напълно еднакъв, както предполагам, с откраднатия. Бихте ли се опитал да го отчупите?
Банкерът залитна.
— За нищо на света! — извика той.
— В такъв случай ще опитам аз.
И Холмс пусна в действие цялата си сила, мъчейки се да отчупи набелязания ъгъл, но напразно.
— Усещам, че се огъва леко, но само толкова — рече той. — Притежавам забележителна сила на пръстите и въпреки това не мога да отчупя този ъгъл. Още по-малко би могъл да стори това човек с по- обикновени физически възможности. Как мислите, ако все пак някой успее да отчупи тази част, сигурно звукът, който ще произлезе, ще прилича на звук от изстрел. В такъв случай как е могло това да се случи на няколко метра от спалнята ви и вие да не чуете никакъв звук?
— Не зная какво да мисля, всичко вече ми е като в мъгла.
— Може би нещата ще се изяснят. Не мислите ли, госпожице Хоулдър? — запита Холмс.
— Признавам, че споделям недоумението на чичо си.
— Спомнете си, господин Хоулдър, когато заварихте сина си, беше ли обут с обуща или поне с пантофи?
— Не, той беше бос, само с панталон и риза.
— Благодаря ви. Ще продължа работата си навън.
Той излезе, като обясни, че предпочита да бъде сам, тъй като повече хора биха заличили следите в снега. Завърна се след около час с големи буци сняг по обущата. Лицето му имаше същият непроницаем израз.
— Струва ми се, че видях всичко, което ми беше необходимо. Господин Хоулдър, сега ние ще се отправим за вкъщи, където вярвам ще бъдем по-полезни за вашата работа.
— А берилите, господин Холмс? Къде са?
— Не мога да ви кажа.
Банкерът отчаяно закърши ръце.
— Сигурен съм, че няма да ги видя повече! — извика той. — А синът ми? Давате ли ми поне някаква надежда?
— Моето мнение остава непроменено.
— Тогава кажете ми, каква тайнствена случка се разигра снощи в дома ми?
— Ако наминете утре у нас между девет и десет часа, ще ми бъде приятно да ви съобщя това, доколкото е във възможностите ми. Нали ми давате карт бланш? Желаете да намеря камъните, каквото и да става и ми давате неограничен кредит?
— Готов съм да се разделя с цялото си състояние, само да ги получа обратно.
— Отлично. Заемам се със случая. Много е вероятно да намина у вас още довечера.
IV.
