— С гората наоколо?
— Именно. Представям си алеята с тисовете, въпреки че не е отбелязана тук с това име. Както се досещаш, тя сигурно върви по тази линия от лявата страна на мочурището. А тази малка група постройки тук е селцето Гримпен, главната квартира на нашия приятел доктор Мортимър. Както виждаш, наоколо в радиус от пет мили13 има само няколко разпръснати жилища. Ето тук е Лефтър Хол, за който спомена докторът. Тук пък има отбелязана къща, която ще да е резиденцията на естественика Степлтън, ако правилно съм запомнил името му. А това са две ферми сред тресавището — „Хай Тор“ и „Фаулмайър“. На четиринадесет мили от тях е големият Принстаунски затвор. А помежду и около тези разпръснати пунктове се простира пустото, лишено от живот тресавище. Това значи е сцената, където се е разиграла трагедията, и която с наша помощ може да се разиграе още веднъж.
— Това трябва да е дива местност.
— Да, обстановката е подходяща. Ако сатаната държи да има пръст в работите на хората …
— Значи и самият ти си склонен да обясниш това със свръхестествени сили?
— А нима представителите на дявола не могат да бъдат от плът и кръв? На първо време два въпроса очакват от нас разрешение. Единият е дали е извършено въобще някакво престъпление и вторият — какво е престъплението и как е извършено? Разбира се, ако догадките на доктор Мортимър са правилни и имаме работа със свръхестествени сили — край на нашите проучвания. Но ние сме длъжни да изчерпим всички други хипотези, преди да се върнем на тази. Струва ми се, че вече трябва да затворим прозореца, ако нямаш нищо против. Интересно нещо: открих, че концентрацията на тютюнев дим спомага за концентрацията на мислите. Още не съм стигнал дотам, че да се завирам в сандък, за да мога да мисля, но това е логическият извод от моето изказване. Е, успя ли да поразчепкаш нашата задача?
— Да, аз мислих много върху нея в продължение на целия ден.
— И какво измисли?
— Това е доста заплетена работа.
— Случаят, разбира се, е своеобразен. Тук има някои характерни положения. Промяната на следите например? Как ще обясниш това?
— Мортимър каза, че сър Чарлз е ходил на пръсти в тази част на алеята.
— Той само повтори това, което някой глупак е казал при следствието. Та кой е този, дето ще ходи на пръсти по алеята?
— Тогава?
— Той е бягал, Уотсън; бягал е с все сила; бягал е, за да спаси живота си; бягал е, докато сърцето му се е пръснало, и е паднал мъртъв по очи.
— Но от какво е бягал?
— Там именно е загадката. Има признаци, по които може да се съди, че той е полудял от страх, преди още да започне да тича.
— Как можеш да бъдеш сигурен в това?
— Приемам, че причината за неговия страх е нещо, което е било отвъд, на тресавището. И ако е така, а това изглежда най-вероятно, то той си е загубил ума от страх, защото само обезумял човек може да бяга не към дома си, а в обратна посока. Ако са верни показанията на циганина, сър Чарлз е викал за помощ, обаче е бягал в посока, където най-малко би могъл да я намери. И тук отново изниква въпросът: кого е чакал той тази нощ и защо го е чакал на алеята, а не в къщата си.
— Ти мислиш, че е чакал някого?
— Сър Чарлз е бил стар и с разклатено здраве. Разбирам да се разхожда вечерно време, но земята тогава е била влажна, а нощта студена. Допустимо ли е той да седи пет или десет минути, както заключава доктор Мортимър, съдейки по пепелта от пурата. Във всеки случай докторът е по-наблюдателен, отколкото предполагах. .
— Но сър Чарлз е излизал всяка вечер. — Обаче не вярвам да е чакал всяка вечер при вратата към тресавището. Напротив, имаме сведения, че той е избягвал тресавището. А тази вечер е чакал именно там. И това е било вечерта преди деня, в който е трябвало да замине за Лондон. Работата се оформя, Уотсън. Става по-ясна. Бъди така добър да ми подадеш цигулката, а всички размисли около тази работа ще отложим, докато се срещнем утре с доктор Мортимър и сър Хенри Баскервил.
Глава IV
Сър Хенри Баскервил
Със закуската приключихме рано и Холмс, облечен в халата си, очакваше обещаната среща. Нашите гости бяха точни, защото часовникът тъкмо удари десет и доктор Мортимър се появи, следван от младия баронет. Последният беше не висок, жив, черноок мъж, около тридесетгодишен, много добре сложен, с гъсти черни вежди и енергично решително лице. Носеше ръждивокафяв спортен костюм и имаше загорялата кожа на човек, който прекарва по-голямата част от времето си на открито, но въпреки това в спокойните му очи и спокойното му самоуверено държане имаше нещо, което издаваше у него джентълмена.
— Това е сър Хенри Баскервил — представи го докторът.
— Самият той — каза баронетът. — И най-интересното е, мистър Холмс, че ако моят приятел не бе предложил да ви посетим тази сутрин, аз сам щях да дойда. Научих, че разрешавате разни загадки, а тази сутрин бях изправен пред една, която изисква повече обмисляне, на което аз съм неспособен.
— Моля, седнете, сър Хенри. Да разбирам ли, че сте имали някаква особена преживелица, след като пристигнахте в Лондон.
— Нищо значително, мистър Холмс. Само една шега или нещо подобно. Тази сутрин получих ей това писмо, ако въобще можете да го наречете писмо.
Той сложи плика върху масата и всички се наведохме над него. Това беше най-обикновен сивкав плик. Адресът "Сър Хенри Баскервил, хотел „Нортъмбърланд“ бе написан с груби печатни букви. Имаше щемпел „Чаринг Крос“ с дата на пускането му — предишната вечер.
— Кой знаеше, че ще отседнете в хотел „Нортъмбърланд“? — попита Холмс, гледайки изпитателно нашия посетител.
— Никой не би могъл да знае. Само двамата с доктор Мортимър решихме това, и то след като се срещнахме.
— Но без съмнение доктор Мортимър е бил вече отседнал там.
— Не, аз се бях установил у един приятел — каза докторът, — По нищо не би могло да се разбере, че възнамеряваме да отседнем в този хотел.
— Хм! Изглежда, че някой е крайно заинтересован от вашите действия.
Холмс извади от плика половин лист, сгънат на четири. Той го разгъна и го сложи на масата. По средата имаше едно-единствено изречение, образувано посредством залепени върху листа печатни думи. То гласеше: „Ако сте разумен и цените живота си, стойте настрана от тресавището“. Само думата „тресавището“ беше написана с мастило с печатни букви.
— Сега — каза сър Хенри Баскервил — може би ще ми кажете, мистър Холмс, какво за бога значи това и кой проявява такъв интерес към моите работи.
— А вие какво мислите, доктор Мортимър? Във всеки случай трябва да се съгласите, че тук няма нищо свръхестествено.
— Да, сър, но то би могло да изхожда от някой, който е убеден, че тази работа е свръхестествена.
— Коя работа? — попита сър Хенри остро. — Струва ми се, джентълмени, че всички вие знаете много повече за моите собствени работи, отколкото аз.
— Преди да напуснете тази стая, ще споделим и с вас всичко, което знаем. Обещавам ви това — каза Шерлок Холмс. — Ас ваше позволение сега засега ще се ограничим само върху този много интересен документ, който навярно е съставен и изпратен по пощата снощи. Имаш ли вчерашния „Таймс“, Уотсън?
— Тук е в ъгъла.
— Извинявай, че те безпокоя, но подай ми, моля те, страницата с уводната статия. — Той я прегледа набързо, като движеше погледа си нагоре и надолу по колоните на страницата.
— Така, уводна статия „Свобода на търговията“. Разрешете ми да ви прочета един пасаж от нея: „Ако сте търговец и някои се опитват да ви подведат, за да ви накарат да мислите, че вашият бранш в търговията или промишлеността ще бъде насърчен чрез покровителствени мита, стойте настрана от такива
