да се натъкнем на повода за престъплението и ще помогнем да се открие престъпникът.
След половин час ние пристигнахме в селото.
— Това е къщата на Белами — каза Стакхърдс. — Не е лоша за човек, който е започнал без нищо… О, погледнете тук!
В този момент вратата на къщата се отвори и един висок мъж излезе оттам. Беше Мърдок, учителят по математика.
— Здравей! — поздрави го Стакхърдс.
Мърдок кимна с глава и продължи нататък, но директорът го спря:
— Къде отивате вие? — попита той.
Лицето на на Мърдок почервеня.
— Това е моя лична работа, господине, и аз няма да ви отговоря нищо — каза той.
Чувайки това, Стакхърдс излезе вън от себе си.
— Това не е за първи път, г-н Мърдок, да ми отговаряте така грубо, но този път ще бъде последен. Вие ще напуснете училището толкова бързо, колкото е възможно — просъска той сърдито.
— Това беше и моето желание — отговори Мърдок хладно. Днес изгубих единствения си приятел, който имах тук.
С тези думи учителят по математика продължи пътя си.
— Това е невъзможен човек — извика Стакхърдс.
— Странно е, че той ни напуска така бързо след смъртта на Макферсън — казах аз замислено. — Добре, хайде да влизаме. Господин Белами трябва да е вкъщи. Може би той ще хвърли светлина върху тази история.
Бащата на Мод беше човек на средна възраст с червена брада. Той изглеждаше доста сърдит, когато ние го посетихме.
— Аз не мога да ви кажа нищо за тая работа — промърмори той. — Мод няма майка и моят син и аз сме само като настойници. Ние не обичаме тези писма и срещи. Младият господин нямаше да се ожени за нея.
В този момент Мод влезе в стаята и с широко отворени очи застана до вратата. Тя действително беше красива.
— Аз знам всичко, г-н Стакхърдс — каза тя спокойно. — Мърдок беше преди малко тук и ми разказа всичко. Действително ще ви кажа всичко, за да помогна на криминалната полиция да намери престъпниците.
— Аз ти казах, Мод, да не се месиш в тая работа — ядосано извика нейния брат, влизащ в стаята с почервеняло от гняв лице.
— Това е моя работа, Уилям — каза сестра му рязко. Тогава тя се обърна към мен. — Аз ще направя всичко, за да ви помогна, само намерете престъпниците, г-н Холмс.
— Защо вие казвате престъпниците? — запитах аз. — Нима мислите, че те са няколко?
— Фит Рой (Макферсън) беше много храбър и силен независимо от това, че имаше слабо сърце. Никога един човек не би могъл да го пребие до смърт.
— Ако вие действително искате да ни помогнете, госпожице Мод — казах аз, — не бихте ли могли да ни разкажете нещо за бележката, която намерихме в джоба на умрелия?
— Не, това не е тайна! — отговори Мод. — Ние искахме да се оженим, но решихме да пазим в тайна известно време нашето решение.
— Защо не ми каза нищо за това? — извика нейния баща.
— Вие бяхте винаги против Макферсън — рече тя. — Аз не можех да ви говоря за него. Доколкото се касае до срещата на пясъка, тя е в отговор на това.
С тия думи момичето извади една бележка от джоба си и ми я подаде. Тя беше къса: „Моя скъпа! Старото място на пясъка след залязването на слънцето във вторник. Ф.М.“
— Вторник е днес — промълви Мод и нейните хубави очи се изпълниха със сълзи.
Аз погледнах плика.
— Тази бележка не е пускана по пощата. Кой ви я донесе?
— Този въпрос няма никакво отношение към случилото се и аз няма да ви отговоря — изрече Мод спокойно, но твърдо.
— Мислите ли, че Макферсън имаше някакви неприятели? — запита Стакхърдс след един миг на мълчание.
— Нямам никакви причини да мисля така — отговори тя.
— Още един въпрос, ако обичате! — добавих аз. — Беше ли г-н Мърдок един от вашите поклонници?
Момичето се изчерви.
— По едно време и аз мислех така. Но всичко свърши, когато той разбра, че Макферсън и аз се обичаме.
— Ван Мърдок е много странен човек — казах на Стакхърдс, когато напуснахме къщата. — Аз трябваше да разбера, че може да очакваме изненади от него. Ние трябва да се опитаме да намерим повече сведения за неговия характер и живот. При първия удобен случай обискирайте неговата стая така, че той да не може да разбере.
Мина една седмица, но събитията не се изясниха. Ние претърсихме стаята на Мърдок без никакъв резултат. Ходих на брега няколко пъти, премисляйки всички детайли отново и отново, но без някакво ново заключение. Не видях нещо, което може да изясни мистерията за смъртта на Макферсън. Даже моето въображение не можеше да ми помогне в този случай. И тогава узнах за кучето.
Една сутрин моята стара прислужница влезе в стаята със закуската. Тя изглеждаше много изплашена.
— Чухте ли за кучето, господарю? — попита тя.
— Какво куче? — отвърнах аз, гледайки я с изненада.
— Кучето на господин Макферсън!
— Да, и какво е станало?
— Животното бе намерено умряло на пясъка на същото място, където почина неговият господар.
„На същото място“ — тези думи се забиха в паметта ми.
— На същото място — си казах наум. — Защо този пясък е така фатален? Възможно ли е…?
Една идея се беше появила бавно в главата ми. Привърших бързо закуската си и няколко минути по- късно бях на път за „Гейбълс“. Намерих Стакхърдс в неговото училище.
— Какво щастие, че ви виждам, скъпи Холмс! — рече той, когато ме видя. — Имам нещо за вас. Двама от нашите ученици намерили тялото на Макферсъновото куче близо до подножието на скалата рано сутринта и го донесоха вкъщи.
— Моята икономка ми разказа това — отговорих аз. — Искам да видя тялото. Къде е то?
— Положено е на могилата — каза Стакхърдс. — Елате да го разгледаме. Ние прегледахме тялото на кучето много внимателно. То беше съвсем вкочанясало и лапите му бяха странно изкривени.
„Кучето е било дълго време в агония“ — помислих си аз.
От училището отидох на пясъка и се приближих към скалата близо до лагуната. Мястото беше пусто и нямаше никакви следи от живот. Видях малки кучешки стъпки около скалата.
Дълго стоях на това смъртоносно място, мислейки усърдно. Струваше ми се, че съм близо до разрешението на мистерията. Най-после станах и тръгнах бавно към вилата си. Неочаквано в мен като мълния се появи една мисъл.
В двора се запътих направо към чардака, пълен с всички видове стари книги. След известно време намерих това, което исках и отидох в стаята си с една малка книжка.
Тази нощ си легнах да спя много късно.
Рано на следващото утро бях на крака и се готвех да отида на пясъка, когато пристигна полицейския инспектор.
