След като се увери, че пушката е готова за стрелба, мъжът я положи върху триножника и извади от джоба си специално обезопасен срещу подслушване клетъчен телефон. Натисна запаметения вътре номер и предаде доклада с няколко сбити изречения. След кратка пауза получи съответните разпореждания. Бяха същите, каквито и за поколения негови предшественици.
Засега да не предприема никакви действия.
Да чака и да наблюдава.
2.
Продълговата черна диря, с дължина над сто метра, сред смачканите и посечени дървета бележеше мястото, където хеликоптерът с Питър Нейбингър бе паднал сред гората. Намираше се на един невисок хълм в почти безлюдната западна част на Китай, заобиколен от цяла верига труднодостъпни планини, и на четиридесет и пет километра източно от гробницата Циан Лин, издигната край древната столица Сиан.
Най-големият оцелял къс от хеликоптера бе бронираната кабина и прикаченият към нея товарен отсек. И двамата пилоти бяха мъртви, премазани под тежестта на хлътналото при удара контролно табло. Отзад, тялото на Питър Нейбингър бе проснато на гръб, краката му бяха извити под неестествен ъгъл, а в главата му зееше грамадна, окървавена рана. Невиждащите му очи бяха вперени в разтрошените перки.
Дясната му ръка все още стискаше подвързания с кожа бележник, където бяха всичките му преводи на старорунически надписи, а също чертежите и фотографиите, събирани през последните години, докато работеше над този древен език. Вътре също така се съдържаше тайната на най-долната галерия в Циан Лин, древната гробница на император Гао Цун и неговата императрица. Тайна със съдбоносно значение, като се имаше предвид, че на метри над телата на тези величия, в голямата подземна галерия, бяха разпръснати многобройни и все още неизследвани аирлиански артефакти, както и още един компютър.
Прилежен в заниманията си, и този път Питър Нейбингър се бе постарал да опише сбито всичко, което бе научил от стража в подземната галерия, както и прочетеното от стените на тунелите. И тъкмо когато се опитваше отчаяно да предаде най-важната част от тази информация, хеликоптерът бе свален от двата „изтребители фу“. Ето че сега тайната бе останала между страниците на бележника, стиснат от вкочанените му пръсти.
Без съмнение това бе ужасна кончина за човек, извършил толкова много изумителни открития в областта на археологията само за няколко месеца. Защото именно Питър Нейбингър бе разкрил тайната на Голямата пирамида, построена като космически ориентир по време на войната между враждуващите аирлиански фракции, а после и скритото във Великата китайска стена послание към небето за помощ. Разкрития, които бяха довели до преоценка на цялата човешка история и които все още предизвикваха бурни дискусии навсякъде по света.
Задуха вятър и огъна краищата на подаващите се от бележника листчета със записки. В далечината отекна равномерното бръмчене от ротори на приближаващ се хеликоптер.
Дълбоко в недрата на Рано Као, Кели Рейнолдс се бе сляла напълно със стража. Златистото сияние, което се излъчваше от високата шест метра пирамида, поддържаше в стаза телесните й функции, а златният израстък, който излизаше от върха на пирамидата и се допираше до челото й, позволяваше на стража да общува директно с ума й.
Кели Рейнолдс бе замесена в разследването, свързано със Зона 51, заради разкритията на нейния покоен приятел и колега журналист, Джони Симънс. Смъртта му, по вина на „Меджик-12“, групата, която до съвсем неотдавна управляваше Зоната, както и биолабораторията в Дълси, Ню Мексико, я бе разтърсила дълбоко. Кели отказваше да повярва, че аирлианците могат да бъдат врагове на човечеството и продължаваше да смята, че единствената надежда на хората е да продължават да общуват с тях, като най-добрият начин за това е чрез стража-компютър. Не беше помръдвала от мястото си, откакто Търкот бе нанесъл съкрушителния си удар срещу аирлианския флот.
Великденските острови са най-изолираното място на Земята. Те принадлежат на Чили, но се намират на почти три хиляди километра от тази южноамериканска страна. Отдалечеността им изглежда е била една от причините, аирлианците да ги изберат за тайна база, където да оставят своя компютър.
Главният остров Рапа Нуи има приблизително триъгълна форма, с по един вулкан във всеки от ъглите. Повърхнината му е само стотина квадратни километра, но въпреки малките си размери той вероятно някога е бил средище на една доста развита цивилизация, за което и в наши дни може да се съди по
Унищожаването на ранната цивилизация на Великденските острови от край време е било свързано с разпадането на островната екосистема. По времето, когато е бил открит главният остров — Великден 1772 г. — на което дължи и името си — той е бил практически безлюден и съвсем гол, ако се изключат няколко редки дръвчета.
Пет хиляди години по-рано компютърът на извънземните е бил скрит в една голяма галерия под Рано Као. Но ето че сега върху една от стените на пирамидата се появи правоъгълен отвор с дължина десет сантиметра и ширина осем. През отвора, пристъпвайки равномерно на шестте си крачета, се показа микроробот, висок само пет сантиметра, който наподобяваше металическа хлебарка. Роботът се плъзна надолу до основата на пирамидата и се приближи към комуникационния пулт. Заострените връхчета на предните две крачета заеха хоризонтална позиция и се забиха в дървения крак на масата, върху която бе поставен пултът. Микророботът започна да се катери по крака. Стигна върха и се отправи към таблото.
Самият пулт бе свързан с компютър, осъществяващ директна връзка с общата информационна мрежа на Министерството на отбраната. Използвайки същите крачета, микророботът отвори капака на компютъра, след това от телцето му се подаде тъничък кабел, който се плъзна вътре. Екранът трепна и постепенно оживя.
Разположена на самия ръб на вулканичния кратер, една сателитна чиния се завъртя, намери в небето военния сателитен ретранслатор и се свърза с него. Същевременно се пробуди и вграденият в една от стените на вулкана комуникационен уред, монтиран от самите аирлианци, и изпрати сигнал до Марс. След като осъществи контакт с марсианската база, той получи кратко съобщение. Беше нов план и заповед да пристъпи към незабавното му изпълнение.
Аирлианският компютър активира невидимите си сетива и потърси другите компютри, оставени на Земята.
Търкот изгуби тридесет минути, за да преодолее с максимална предпазливост последните петдесет метра. Трябваха му четири часа, за да заобиколи планината и да изкатери върха, но последният участък от пътя бе най-важният. Прокрадваше се безшумно между стволовете на кленовете, докато не видя онова, което търсеше — тесен, изравнен участък, издигнат над околната местност.
Наблюдателят си бе отишъл, но опитният поглед на Търкот веднага откри следите от триножника, както и други белези за нечие скорошно присъствие. Тревата и боровите иглички се бяха слегнали едва забележимо. Търкот продължи да оглежда мястото.
Нямаше съмнение, че този, който бе престоял тук предишната нощ, е бил професионалист и това го обезпокои. Вярно, съществуваха цял куп организации, известни предимно като буквени съкращения, от типа на ЦРУ, АНС или ОРК, които биха могли да следят Дънкан и дори него. Не беше изключено към тях да проявяват интерес и чуждестранни разузнавания. Но кой знае защо Търкот имаше усещането, че човекът, прекарал нощта тук, не е принадлежал към никоя от тези организации. А непознатият враг винаги е по- опасен от познатия.
Накрая откри нещо. Едва забележим отпечатък върху кората на близкото дърво — кръгъл, с диаметър около три сантиметра. Търкот го разгледа внимателно. Сякаш някой бе опрял дулото на оръжие в меката
