— Виждаме ги ясно — отвърна Макомбър.
„Кобрите“ летяха в колона, използвайки всички налични маскировъчни средства. Товарните вертолети ги следваха на две минути полет. Това бе виртуозен пилотаж, тъй като разстоянието между перките и стените на каньона бе едва няколко метра.
Но заради камуфлажните средства никой от пилотите не забеляза облака, който започна да се спуска от върха на планината.
Търкот почувства първия прилив от адреналин. Скафандърът го притискаше плътно и за първи път си даде сметка за скритата в него сила. Създаден от „Меджик-12“ под контрола на „Мисията“ при използване на аирлиански технологии, той вероятно бе най-подходящото средство за предстоящата операция. Търкот се обърна и потърси с очи Яков. Руснакът се захили и вдигна нагоре палец. Шерев бе притиснал една от слушалките към ухото си и слушаше доклада на пилотите от щурмовата група. От време на време Търкот дочуваше пращенето от сменящите се честоти.
През прозрачния под Търкот виждаше назъбените скали под тях. Надяваше се, че все още разполагат с предимството на изненадата. Внезапно пред тях изникна опашката на последния „Блекхоук“ от колоната. Скакалецът изви рязко, за да избегне сблъсъка и се подаде над ръба на каньона.
Товарните вертолети летяха със скорост от четиридесет възела, в колона един зад друг, подредени на равно разстояние. Пред тях бяха „Кобрите“, които вече приближаваха изхода на каньона. Търкот вдигна глава и погледна напред — към стърчащия масив на планината Синай и черния облак, забулил най-високия връх.
— Това не ми харесва — обади се Яков.
Водещата „Кобра“ излезе от каньона и набра височина, насочвайки се към планината. Зад нея се показаха и останалите седем хеликоптера, които се разпръснаха, заемайки боен ред.
— Задръжте товарните вертолети в каньона — нареди Търкот на Шерев.
Израелецът предаде заповедта. Търкот превключи на инфрачервено наблюдение, но и сега не можеше да проникне в облака. Той излезе на честотата на самолета.
— „Спуки“, виждаш ли нещо вътре в облака? Приемам.
Скакалецът вече задминаваше водещата „Кобра“ и бе на по-малко от пет километра от планината.
Пред себе си Макомбър разполагаше с няколко изображения на планината Синай. Едно от телевизионната камера, монтирана на носа на самолета, което показваше картина с нормална, дневна светлина. Второто, от инфрачервения датчик, обикновено бе в състояние да прониква зад завесата на облаците и мъглата. Но това, което скриваше върха на планината, изглежда не беше обикновен облак, защото оставаше непроницаемо за инфрачервената камера.
— Нищо не виждам — промърмори смутено Макомбър.
— Ето го зъберът — посочи Яков. От билото на планината стърчеше нещо, наподобяващо човешки пръст — точно както го бе описал Бъртън.
— Сега ще трябва да… — подхвана Шерев, но думите му бяха прекъснати от ослепителна светкавица, която раздра вътрешността на черния облак. Върхът й попадна право върху носа на челната „Кобра“. Вертолетът експлодира и горящите му останки се посипаха върху скалистото било.
Останалите щурмови хеликоптери се разпръснаха. Последва нова светкавица и още един от тях бе поразен.
Шерев крещеше по радиото, опитвайки се да координира действията на своите сили. Търкот се свърза с „Призрак“.
— Искам огнева поддръжка. Незабавно!
Никога досега Макомбър не бе стреляла, без да разполага с ясна видимост до целта, макар „Призрак“ да се славеше със способността си за оперативни действия във всякакво време и при всякакви условия. Но през цялата си кариера й се бе налагало да работи с удвоени усилия, за да доказва способностите си в едно враждебно и презрително настроено мъжко обкръжение, а това означаваше наистина извънредна подготовка. Тя чукна няколко клавиша и на екрана се появи симулирано от компютъра изображение на планината Синай, така както бе картографирана при спътниковото наблюдение. Едно голямо, мътно петно в средата обозначаваше мястото на облака. Макомбър задейства поне дузина програмни варианта за стрелба и избра най-подходящия.
— Откривам огън — предаде тя на Търкот и натисна копчето за изпълнение на програмата.
Търкот забеляза няколко светещи червени линии да се спускат от „Призрак“ към черния облак и в същия момент блесна нова светкавица и свали поредния хеликоптер. Линиите бяха откоси от 22-милиметрова картечница. След миг ги последваха по-едрите и накъсани пунктири на 44-милиметровото оръдие и 105- милиметрова гаубица.
Търкот се пресегна и тупна Шерев по рамото.
— Слизаме долу! — съобщи му той.
Шерев стисна зъби, давайки си сметка какви можеха да са последствията от предстоящата заповед. Той включи радиовръзката.
— До всички групи! Начало на атаката. Щурмови хеликоптери — поддържащ огън. Ударна група — десант и атака на обозначената цел!
Оцелелите „Кобри“ преустановиха избягващите маневри и се отправиха към облака, като набираха височина. Товарните хеликоптери напуснаха устието на каньона и се насочиха към скалния зъбер.
Още една светкавица свали четвърта „Кобра“. Но израелските пилоти не се поколебаха, макар да летяха право към смъртоносната паст.
„Кобрите“ откриха едновременно огън, сипейки картечен дъжд към върха на планината, който продължаваше да е под прицела на „Призрак“, Избухна още една „Кобра“. Товарните „Блекхоук“ бяха само на километър от целта.
— Давай — викна Търкот на пилота на скакалеца. Сграбчи облегалките на седалката, за да не се претърколи от рязкото ускорение.
Нова светкавица се зароди в недрата на облака, но този път се стрелна право към скакалеца. Шерев и Яков се отдръпнаха назад, вдигайки едновременно ръце пред лицата си, сякаш да се защитят от приближаващата се мълния. Тя ги удари.
Корпусът на извънземния летателен съд потрепери, а Яков и Шерев изгубиха равновесие и паднаха. И двамата понечиха да се изправят, но подът бе наклонен под остър ъгъл и краката им се пързаляха.
— Губим мощност! — извика пилотът. — Опитвам се да овладея машината.
Търкот виждаше бързо приближаващия се масив на планината, към която падаха стремително. Той се пресегна, сграбчи Яков с механичната ръка, а с другата се вкопчи в дрехите на Шерев. Екзоскелетът на скафандъра забръмча тихо, придавайки сила на ръцете му и той вдигна двамата от пода. След това сгъна колене.
Със скорост от шестдесет километра в час скакалецът се вряза в склона на планината. Търкот се строполи на пода — дори свръхмощният екзоскелет не можа да издържи на грамадното натоварване. Но предпазните мерки бяха достатъчни, за да спаси Яков и Шерев от силата на сблъсъка. Стиснати в мрежите на еластичните колани, двамата пилоти подскочиха рязко напред и изгубиха съзнание.
Търкот се озова в непрогледна тъмнина. Опита се да помръдне, но не успя.
Още две „Кобри“ бяха свалени междувременно, а товарните хеликоптери бяха съвсем близо зад тях.
Сянката на Аспасия стоеше насред овалната стая дълбоко в недрата на планината Синай. Беше пъхнал меча в друг кристал, тъмночервен и висок само седемдесет сантиметра. Златисто сияние извираше от дръжката на меча, обгръщайки Сянката на Аспасия. Върху гладките стени на стаята се проектираше панорамна картина от повърхността, сякаш той стоеше на самия връх на планината и можеше да вижда ясно
