От своя страна принцът почака вратите да бъдат затворени плътно; той не искаше да се обърне, за да се убеди в това със собствените си очи, защото такова движение би било недостойно за неговото величие; но той се вслушваше напрегнато в шума на бравата, които му обещаваше, че ще се запази тайната на разговора.
Когато вратата се затвори, негово височество вдигна очи към виконт дьо Бражелон и го запита:
— Изглежда, че идвате от Париж, господине?
— Току-що идвам, монсеньор2.
— Как се чувствува кралят?
— Негово величество се радва на великолепно здраве, монсеньор.
— А снаха ми?
— Нейно величество кралицата майка страда все още от белите дробове. Но от един месец е по- добре.
— Доложиха ми, че идвате от страна на господин принца. Това е сигурно грешка.
— Не, монсеньор! Господин принцът ми поръча да предам на ваше кралско височество едно писмо. Ето го. Чакам отговор.
Раул беше малко развълнуван от тоя студен и церемониален прием; гласът му се сниши постепенно и се изравни с ниския глас на принца.
Негово височество забрави, че самият той беше причината за тая тайнственост, и страхът го завладя отново.
Той прие с тревожен поглед писмото на принц дьо Конде, разпечата го, както би разпечатал някакъв подозрителен пакет, и го зачете, като се обърна, за да не може никои да види израза на лицето му.
Нейно височество следеше, всички движения на височайшия си съпруг със също такава тревога, каквато изпитваше той сам.
Безстрастен и малко освободен от вниманието на домакините, без да мърда от мястото си, Раул гледаше през отворения прозорец пред него градините и статуите в тях.
— Ах! — изведнъж извика негово височество с весела усмивка. — Но това е една приятна изненада и крайно мило писмо от господин принца! Прочетете сама, ваше височество.
Масата беше толкова широка, че ръката на принца не можа да достигне ръката на принцесата. Раул побърза да предаде писмото и извърши това тъй ловко, че принцесата остана очарована и му поблагодари приветливо.
— Вие без съмнение знаете съдържанието на писмото? — се обърна Гастон към Раул.
— Да, монсеньор: най-напред господин принцът ми даде поръчката устно, а след това размисли и написа писмото.
— Хубав почерк — каза нейно височество, — но аз не мога да го разчета.
— Бъдете тъй любезен да прочетете на нейно височество, господин дьо Бражелон — рече херцогът.
— Да, прочетете, моля ви се, господине. Раул зачете.
Ето съдържанието на писмото:
„Монсеньор,
Кралят заминава зад границата; вие навярно сте научили, че скоро ще се извърши бракосъчетанието на негово величество. Кралят благоволи да ме назначи за квартирмайстер през време на това пътуване и тъй като зная колко би било приятно на негово величество да прекара един ден в Блоа, осмелявам се да поискам позволение от ваше кралско височество да включа вашия замък в маршрута си. Но ако неочакваността на такава молба може да Причини някакво затруднение на ваше кралско височество, моля да ми съобщите по моя пратеник, един от моите благородници, господин виконт дьо Бражелон. Моят маршрут ще зависи от решението на ваше кралско височество; ако не може да се мине през Блоа, ще насоча пътя си през Вандом или Роморантен. Смея да се надявам, че ваше кралско височество ще приеме молбата ми благосклонно като израз на безграничната ми преданост и на желанието ми да му бъда приятен.“
— За нас няма нищо по-приятно от това — каза нейно височество, която през време на четенето се беше вглеждала няколко пъти в очите на мъжа си. — Кралят тук! — прибави тя малко по-високо, отколкото трябваше, ако искаха да се запази тайна.
— Господине — рече негово височество на свои ред, като взе думата, — поблагодарете на господин принц дьо Конде и му изразете цялата ми признателност за удоволствието, което ми доставя.
Раул се поклони.
— Кога пристига негово величество? — продължи принцът.
— Кралят ще пристигне навярно довечера, монсеньор.
— Но тогава как щеше да се узнае отговорът ми, ако случайно беше отрицателен?
— Беше ми заповядано, монсеньор, да се върна колкото се може по-скоро в Божанси и да предам отговора на куриера, които веднага щеше да го предаде на господин принца.
— Значи негово величество е в Орлеан?
— По-близо, монсеньор: сега негово величество трябва да е пристигнал в Мьон.
— Дворът придружава ли го?
— Да, монсеньор.
— Ах, забравих да ви попитам за господин кардинала!
— Негово високопреосвещенство, изглежда, се радва на добро здраве, монсеньор.
— Неговите племеннички навярно го придружават, нали?
— Не, монсеньор; негово високопреосвещенство заповяда на госпожица Манчини3 да заминат за Бруаж. Те пътуват по левия бряг на Лоара, докато дворът идва по десния.
— Какво! Госпожица Мария Манчини също ли напуска двора? — попита негово височество, сдържаността на когото започна да намалява.
— Госпожица Мария Манчини на първо място — отговори Раул скромно.
Бегла усмивка, едва забележим остатък от предишния му навик към заплетени интриги, освети бледите страни на принца.
— Благодаря ви, господин дьо Бражелон — каза тогава негово височество. — Вие не ще поискате може би да предадете на господин принца поръчката ми, тоест да му кажете, че неговият пратеник ми се е харесал много; но аз сам ще му кажа това.
Раул се поклони в знак на благодарност за ласкателния отзив.
Негово височество даде знак на принцесата и тя удари един звънец, които се намираше от дясната й страна.
Веднага влезе господин дьо Сен Реми и стаята се изпълни с хора.
— Господа — каза принцът, — негово величество ми прави чест, пожелал е да прекара един ден в Блоа; надявам се, че кралят, моят племенник, няма да се разкайва за благоволението, което оказва на дома ми.
— Да живее кралят! — извикаха с неизразим възторг всички служители и преди всички господин дьо Сен Реми.
Гастон наведе глава в мрачна тъга; цял живот той трябваше да слуша или по-скоро да търпи тоя вик: „Да живее кралят!“, които не се отнасяше за него. Отдавна престанал да го чува, той се беше успокоил; и ето сега едно кралско величие, по-младо, по-живо и по-блестящо, се изправяше пред него като ново, по- болезнено предизвикателство.
Нейно височество разбра страданията на тоя плах и недоверчив човек. Тя стана от масата; негово височество последва несъзнателно примера й; и всички служители, бръмчейки като пчели, заобиколиха Раул, за да го разпитват.
Нейно височество видя това движение и, повика господин дьо Сен Реми.
— Сега не е време за дрънкане, а за работа — каза тя с тон на домакиня, която се сърди.
Господин дьо Сен, Реми побърза да разпръсне кръга, които се беше образувал около Раул, и младият
