Самият Майкъл също беше подсъдим — по обвинения за убийство на съкилийника си преди бягството от Марс-ден. Уликите ясно показваха, че тук става дума за самоубийство и делото се водеше само защото с измъкването си Хрубек бе направил на маймуни и болничните власти, и полицията. Майкъл, както увери адвокатът му, щеше да излезе от съдебната зала не само оправдан, но с по-добър обществен имидж от обвинителя, който (както писа поне един вестник) имаше много по-важни занимания от разследването на смъртта на Боби Рей Калахан, един доказан убиец.
Имаше и други обвинения: кражба на коли, проникване с взлом и умишлено затваряне на двама много сърдити полицаи от Гъндърсън, на единия от които бе счупил и китката, в собствения им багажник. За вината на Майкъл нямаше спор. Той обаче вероятно нямаше да лежи в затвора, уверяваше юристът. Достатъчно беше просто да каже истината пред съда: че е бягал от агентите на Пинкертън, които са го преследвали за атентата срещу Ейбрахам Линкълн.
Майкъл Хрубек бе добър пример за човек, който използва историята в своя полза.
Сега Лиз облече палтото си и извика на сестра си, че е време да тръгват. Отиваха с две коли — след съдебното заседание Лиз възнамеряваше да прекара някой и друг час във Фремингтън.
След Деня на благодарността бе посещавала болницата няколко пъти. Все още се притесняваше от Майкъл, но беше установила, че когато седи с него, понякога в присъствието на Ричард Колер, понякога без него, изпитва огромно удоволствие от компанията му. Когато влизаше в стаята му, той взимаше ръката й нежно и с благоговение, което понякога я трогваше до сълзи. Тя искаше да разбере невероятно сложната основа на тези емоции. Искаше да разбере защо беше предприел онова пътуване, за да спаси точно нея сред всички човешки същества, и защо — макар породена от лудост — тази постъпка я трогва толкова силно.
Тези въпроси обаче надминаваха възможностите на разума й и тя се задоволяваше просто да седи до него в стаята с изглед към покритите със сняг полета, да пие кафе или сода от пластмасова чашка и да разговаря за крави, политика или безсъние — проблем, който измъчваше и двамата.
С неспокойни очи Майкъл я изслушваше, сетне се навеждаше, като понякога докосваше ръката й, за да придаде допълнителна важност на думите си, и изказваше мислите си — понякога логични, понякога нелепи, но винаги изразени така, сякаш са самата Божия истина.
Пък и кой знае, мислеше си понякога Лиз, дали не бяха точно това?
Информация за текста
© Джефри Дийвър
© 2002 Марин Загорчев, превод от английски
Jeffery Deaver
Praying for Sleep,
Сканиране, разпознаване и редакция: Ultimat, 2008
Издание:
ИК Ера, София, 2002
Художествено оформление на корицата: Димитър Стоянов — Димо
Редактор: Лилия Анастасова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9688]
Последна редакция: 2008-12-06 13:30:00
1
Превод Валери Петров „Народна култура“, 1973
2
Болестотворни белтъчни частици, причиняващи ред болести, между които и „луда крава“ — Б.пр.
3
Игра на думи: rose (англ.) — възкръсна и роза. — Б.пр.
4
Рекламен лозунг на „Пепси“ от средата на шейсетте. The Taste that Beats the Others Cold. — Б.пр.
5
Игра на думи: eves — очи и ice — лед, се произнасят по еднакъв начин (англ.) — Б.пр.
6
Превод Валери Петров. Народна просвета, 1973. — Б.пр.
7
Американка, обвинена през 1890 г. в убийството на баща си и мащехата си с брадва, но след това оправдана. — Б.пр.
