Душа в системата

Но сякаш това бе само за отвличане на вниманието, защото в следващия миг непознатият изскочи почти до момчето, готов и стреля. Светът отново почервеня и наоколо се разплиска кръв.

Скоро всичко щеше да свърши.

Ако в един миг от към гърба на скелета не беше изникнала жената и бе стреляла с жезъла си.

Лъчът удари непознатия и едната от четирите му ръце от кости отлетя настрани. Последва нов изстрел и по цялото тяло на скелета изникна пукнатина.

Непознатият прелетя мълниеностно към отсрещния изход от помещението.

— Ranger. Страхливец. Казах само ние двамата. — изникна ново съобщение.

Но ние сме само двамата. — искаше да каже, но се спря. Започваше да става нещо много странно. И дори той не можеше да си го обясни какво е то.

Когато изведнъж до ушите му достигна ревът на умиращият Skeleton и горе в дясно изникна цифрата едно. Несъмнено непознатия беше убит от… Не искаше да мисли за онази жeна по никакъв начин. Защото както изглеждаше — тя съществуваше.

Но от къде се бе появила? — запита се Били. — И коя по дяволите бе тя?

— Skeleton was killed by TheKeeper. — прелетя пред погледа на момчето нов надпис.

TheKeeper? Как е успял да се закачи към мрежата ни? Не го познавам. — рече си Били и побърза да го запита.

— TheKeeper. Зрасти. Аз съм Ranger. Ти кой си всъщност? Познавам ли те?

— Ranger. Не. — появи се отговора.

— TheKeeper. Как е истинското ти име?

— Ranger. Добрата съвест. — връзката прекъсна. — Не бих желал да те изгубя. Приятел.

— TheKeeper. Ти… — не успя да довърши Били, защото токът спря. Светът около него потъна в мрак.

Но по някога нощем, когато се включваше в мрежа с приятелите си и играеха до рано сутринта, сякаш имаше чувството, че една жена се промъква и го наблюда тайно от скришни кътчета.

На следващия ден беше прочел за открития мъртъв виртуален убиец, в актива на когото бяха вписани убийствата на още няколко играча през онази фатална за него нощ.

И именно това бе накарало Били да се замисли. Онази жена, която го бе спасила в нощта от истинска смърт — дали тя не беше някаква жива част от неговия компютър.

Може би душата на починалата при раждането му негова майка се бе вселила в машината.

София

23 октомври 1999 година.

,

Информация за текста

© 1999 Иван Димитров

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/394]

Последна редакция: 2006-08-10 20:38:29