гол! А Топси съвсем се разбесня, окуражен от подражанието им. Той се катереше по главите на домакините си, бъркаше им в ушите, чупеше и късаше, каквото попаднеше в дългите му космати и силни ръце. Докзто положението стана критично. Тълпата на улицата също започна да чупи каквото й се изпречеше пред очите и да крещи: „Кхъ, кхъ, кхъ“ и „Долу планетарният съвет!“ Така веселата мода се преля в ония трагични събития, които влязоха в историята под името „Синята революция“, защото девизът на бунтовниците беше: „Да живеем както живеят на Синята планета“. В резултат на това планетарният съвет, след като с цената на много жертви овладя положението, реши да бъдат прекратени за срок от сто години всякакви търсения на чужди цивилизации, тъй като тяхната собствена цивилизация съвсем очевидно не била дорасла още нито да ги разбира, нито да поддържа с тях полезни връзки.
В една безлунна нощ малък, скоростен планетолет без шумно стовари Топси на Кейп Канаверал близо до площадката за изстратване на ракетите и светкавично отлетя обратно към чакащия го около Марс звездолет „Р-109“. Сигурно можете да си представите объркването, настъпило на сутринта, когато Топси радостно заподскача край клетките с останалите своя събратя. Учените така и не намериха друго обяснение за изумителното чудо, освен че просто са забравили да турят шимпанзето в космическата капсула, или пък то е успяло да избяга незабелязано в последния миг, та са я изстреляли без него. А поради това ще можете да си представите, естествено, и какъв скандал би избухнал, ако те не продължават да държат в тайна тази история.
Лошото обаче е, че заради нея поне още сто години ще си бъдем сами в Космоса.
Информация за текста
© 1976 Любен Дилов
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1288]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:31
