Мадокс не схвана шегата.
— Не, Скот. Ислямските екстремисти са най-големите виновници за унищожаването на собствената си родина. Прекалено дълго се ебаваха с нас, а когато си играеш с огъня, се париш, нали така?
— Щом казваш — отвърна Ландсдейл. — По какъв начин бомбите ще бъдат закарани на съответните им места?
— Имам два самолета „Сайтейшън“. За съжаление не са тук, но се свързах с пилотите и те ще чакат на летище Адирондак. Утре, най-късно вдругиден, когато Михаил потвърди, че всичко е наред, пилотите и помощниците им ще превозят четирите куфара с два джипа до летището и ще ги натоварят на самолетите. — Мадокс хвърли поглед към черния куфар. — Малко са старомодни, както виждате, но ще ги преоблечем, така да се каже. След това пилотите ще отлетят до два различни града, ще вземат таксита до определени хотели и ще очакват по-нататъшни инструкции.
— Можем ли да имаме доверие на тези момчета? — попита Ландсдейл.
— И двамата са с мен от много време. Бивши военни. Абсолютно дисциплинирани.
— Ще им бъде ли казано кога да напуснат стаите?
— За съжаление, ще са в тях, когато куфарите се взривят — отвърна Мадокс. — Естествено, те не знаят какво има в тях, но са наясно, че съдържанието им е изключително ценно и не бива да се оставя без надзор.
Хари Мюлер седеше и слушаше. От доста време вече бе престанал да брои и да пресмята жертвите, но беше все по-наясно, че шансовете му да се измъкне жив оттук спадат към абсолютната нула.
Опъна веригата на краката си. Знаеше, че няма да успее да скъса, но пък ръцете му бяха свободни и като се имаше предвид, че присъстващите бяха невъоръжени, може би имаше някаква възможност да се измъкне. Погледна крадешком към вратата и закритите с пердета прозорци.
Мадокс обаче го забеляза и попита:
— Отегчаваме ли ви? Да не би да искате да се разходите?
— Майната ти — отвърна Хари.
— Бейн, този вече не ни е нужен, ако изобщо имаше смисъл да е тук — каза Пол Дън.
— Засега всъщност това е най-доброто място за господин Мюлер. Не искаме да се разприказва пред охраната и да ги разтревожи с безумните си брътвежи за атомни бомби, нали — отвърна Мадокс. Погледна Мюлер, после се обърна към другите. — Поръчах да донесат успокоителни. Господин Мюлер ще трябва да поспи до вторник.
Никой не каза нищо.
— Тоя мръсник ще ме убие! — викна Хари. — Не разбирате ли?
Скот Ландсдейл го потупа по рамото.
— Никой няма да ти направи нищо лошо.
Хари блъсна ръката му и изкрещя:
— Всичките до един сте шибани убийци.
— Е, не така, Хари, палите се абсолютно ненужно — намеси се Мадокс. — Може би се нуждаете от успокоителното още сега. Или предпочитате да си затворите устата и да чуете всичко докрай?
Хари не отговори и Мадокс се обърна към останалите.
— Както казвах, пилотите и вторите пилоти ще останат по местата си и по някое време във вторник, когато Пол ми каже, че президентът и първата дама вечерят в Белия дом, ще активирам СНЧ предавателя и ще изпратя трицифрения код, който ще задейства и четирите ядрени устройства. Преди да успее да приключи със салатата си, президентът ще е научил ужасните новини и часовникът Ще отброява времето до Горски пожар, докато държавният глава и първата дама летят с хеликоптера към безопасното място. Някой от вас да фигурира в списъка на евакуираните с него?
— Аз, но само ако се случи да съм наоколо — обади се Пол Дън.
— Е, едва ли може да си много далеч, щом ще вечеряте на една маса — отбеляза Мадокс.
Генерал Хокинс се прокашля и каза:
— Вече сме обсъждали разполагането на атомните бомби, но сега моментът е настъпил и бих искал да зная какво точно си намислил. Спомена за два града, а ние разполагаме с четири ядрени заряда.
— Както посочих, това са оръжия с понижена мощност и може би не толкова надеждни, колкото бихме желали — каза Бейн Мадокс. — Затова след консултация с Михаил реших да поставя по два куфара във всеки град. Така ако не се задейства едното устройство, ще можем да разчитаме на другото. А ако и двете се взривят с максимална мощност, ще си имаме по-хубава експлозия.
Огледа седящите около масата и продължи:
— И тъй, ако вземем например Сан Франциско като един от градовете, пилотът отсяда в хотела с единия куфар, а помощникът — в съседен хотел с другия. Така ще имаме два центъра на взрива, които ще се намират в рамките на областта на пълно разрушение, така че дори да се включи само едното устройство, то ще унищожи хотела с другото. Това е важно, за да не би оцелелият куфар — заедно с зашеметения пилот — да бъде намерен в някаква хотелска стая, която може да се проследи до… ами, до мен. С други думи, едната експлозия ще унищожи свидетелствата за вероятната неизбухнала бомба — и пилот — на другото място. Ако и двете устройства не се задействат, ще се обадя на пилотите с други инструкции.
— Колко надеждни са всъщност тези устройства? — попита генерал Хокинс.
— Михаил ме увери, че за всяко има деветдесет процента вероятност да се взриви — отвърна Мадокс. — Що се отнася до минималната мощност, нямаме начин да разберем до момента на взрива. Както казах, те са стари — реколта 1977 — и тъй като са миниатюрни, са много по-сложни в сравнение, да кажем, с една бойна глава с мощност един мегатон. Обаче според Михаил изработката е добра, а детонаторите и плутониевото ядро — в идеално състояние.
— Оръжията, и особено атомните, са една от областите, в които Съветите имаха наистина големи постижения — отбеляза генерал Хокинс.
— Така е — каза Мадокс. — Но, господа, дойде времето да вземем може би най-трудното решение. Кои два американски града ще трябва да бъдат пожертвани, за да може Америка и светът да се освободят от ислямския терор? Е, господа?
13
Бейн Мадокс натисна едно копче на пулта пред себе си и картата на ислямския свят се смени с карта на Съединените щати.
— Забравете, че сте американци — каза той. — Поставете се на мястото на ислямски терорист. Имате възможност да унищожите два американски града. Кои от тях ще са най-угодни на Аллах?
Запали цигара и загледа как димът се издига пред осветената карта на страната.
— Е, тогава ще започна аз. Ако съм ислямски терорист, моите цели ще са Ню Йорк и Вашингтон.
— Да не забравиш и собствения си апартамент на Парк Авеню, Бейн — обади се Ландсдейл.
— Скот, аз притежавам много имоти в много градове. Това не е достатъчно съображение. Единственото, което ще вземем предвид, са нашите близки в градовете, които са наша цел. Ако е нужно, може да се наложи да ги измъкнем от града под някакъв предлог. Но с този въпрос ще се занимаваме, когато опрем до него.
— Къде живее бившата ти жена? — поинтересува се Ландсдейл.
— В Палм Бийч — раздразнено отговори Мадокс. — Едва ли може да се нарече вероятна цел за атомна атака на ислямски терорист.
Ландсдейл се усмихна.
— Ако аз плащах такава издръжка, това щеше да ми е повече от Достатъчно.
— Добре, стига. Мисля, че трябва да изключим
