Тя го изгледа с присвити очи.
— И какво още по-лошо би могло да ми се случи там от онова, което ми причинихте нощес? — Тя прикри с длани лицето си. — Кой ще пожелае сега вече да се омъжи за мен? Вие съсипахте живота ми.
Травис седна отново до нея и свали ръцете й от лицето.
— Всеки мъж ще пожелае да те вземе за жена, sweet-heart! Ти си най-хубавото момиче… — Той прекъсна по средата мисълта си.
— Вие сте само един вулгарен тип! Държахте се точно така, както ми разказваха. Като диваците се нахвърляте върху жени на улицата и ги влачите в стаята си, където — тя преглътна — правите ужасни неща с тях.
— Почакайте малко! Доколкото си спомням, нощес вие бяхте онази, която се нахвърли върху мен. И когато се опитах да ви вдигна от земята, вие просто паднахте в прегръдките ми. Безусловно това не е държането, което очаквах от една дама. А пък що се отнася до последната нощ, изглежда и на вас не ви беше лошо онова, което правих с вас.
Рийган прехапа устни. Гледаше го, загубила ума и дума.
— Чуйте ме добре, съжалявам много. Не исках да ви наранявам, но бих искал също така да не си затваряте очите пред фактите. Ако знаех, че сте още девствена, нямаше да ви се случи нищо. Но вече не можем да променим фактите. Аз ви обезчестих и отсега нататък нося отговорност за вас.
— Аз… аз положително нямам нужда от вашето чувство за дълг. Уверявам ви, че мога твърде добре да се грижа за себе си.
— Като нощес? — отвърна той с вдигнати от почуда вежди. — Провървя ви много като попаднахте на мен, не си представям иначе какво щеше да стане с вас.
Минаха няколко секунди, преди Рийган да проговори отново.
— Нима вашата арогантност е безгранична? Не виждам нищо добро в това, че се срещнахме. На улицата щях да съм по-добре, отколкото в тази стая, заключена от един осквернител на жени, какъвто сте вие, сър!
В краищата на очите му отново се събраха малки бръчици и той я удостои със сияеща усмивка. Докато прокарваше длан през тъмната си коса, Травис се изсмя тихо.
— Слушайте, слушайте! Струва ми се, че току-що ме наруга една английска дама. — Докато погледът му се плъзгаше по голите й рамене, той продължаваше да й се усмихва. — Вие ми харесвате, ако трябва да бъда откровен.
— Но аз не ви харесвам — отвърна Рийган, възмутена от неговата несъобразителност и неадекватно поведение.
— Разрешете ми да се представя. Аз съм Травис Станфорд от Вирджиния и много се радвам, че се запознавам с вас. — Той й подаде ръката си.
Рийган скръсти ръце пред гърдите си и отмести поглед встрани. Ако се отнасяше грубо към него и не му обръщаше внимание, може би щеше да я пусне да си върви.
— Е, добре — каза Травис и се изправи. — Искате да наложите своето. Ала нека сме наясно: няма да ви пусна сама да вървите през пристанищния квартал на Ливърпул. Или ще ми кажете къде живеете и кой се грижи за вас, или ще останете заключена в тази стая.
— Не може да постъпвате така. Нямате никакво право!
Той я изгледа със свирепа гримаса.
— Нощес заслужих това право. Ние, американците, се отнасяме много сериозно към задълженията си и от изминалата нощ насам отговарям за вас — поне дотогава, докато открия кой е вашият законен опекун.
Докато се обличаше, той я наблюдаваше зорко в огледалото и се опитваше да отгатне защо не му казва коя е. Наметна жакета си и се поклони пред нея.
— Ще се постарая да направя необходимото за вас — каза той меко.
— Кой ви дава право да решавате кое е добро и кое лошо за хора, които дори не познавате?
Травис отвърна с усмивка:
— Говорите вече почти толкова умно, колкото малкият ми брат. Не искате ли да ми дадете една целувка преди да тръгна? Ако издиря вашия опекун, това ще бъде единствената възможност.
— Надявам се повече никога да не ви видя! — разгневи се тя. — Надявам се, че ще цамбурнете в пристанищния залив и ще изчезнете там завинаги. Надявам се…
Той прекъсна яростната й тирада, като с една ръка я вдигна от леглото, а с другата отметна завивката, която ги делеше. Докато галеше меката, с цвят на праскова плът на хълбоците й, той притисна уста към устните й. Нежно, съвсем нежно ги целуна, за да не я стъписа или да не си помисли, че ще я принуждава към нещо.
За миг Рийган се опита да го отблъсне. Големите му силни ръце я притеглиха бавно и тя усети възбуждащото му въздействие. Беше изненадана, че един толкова арогантен, недодялан великан може да бъде толкова нежен.
Уви ръце около врата му и извърна главата си настрана, а дланите й се изгубиха в косата му.
Травис се отдръпна от нея.
— Започвам да се надявам, че никога няма да открия вашия опекун. Такова прелестно създание като вас е цяла рядкост.
Когато тя замахна с ръка да го удари, той се засмя от сърце, хвана десницата й и целуна един след друг краищата на пръстите й.
— Казах го на шега. А сега бъдете добро момиче и останете тук в стаята, а когато се върна, ще ви донеса една прелестна рокля.
Той се заля от смях, когато хвърлената след него възглавница улучи само вратата, която се затвори подире му.
Ключът се превъртя отвън в ключалката. Като че ли й сложиха окови на ходилата.
Настъпилата тишина я стъписа. Рийган седеше зашеметена накрая на леглото и се оглеждаше с невиждащи очи в голямата стая. Не можеше да повярва, че не се намира в собствената си синя спалня, че Лезли нямаше всеки момент да влезе, за да й донесе шоколад. Действително, за няколко часа нейният свят се беше сгромолясал като картонена къщичка. Беше узнала, че мъжът, когото обичаше, не отвръща на нейната обич, а единственият й роднина беше заявил, че не дава пет пари за нея. Като капак на всичко беше загубила и своята девственост и беше в плен на някакъв див американец. Пленница, помисли си тя. Едва сега й стана ясно, че е била пленница през целия си живот, затворена в златен кафез, който се състоеше от една градина и нуждаеща се от спешен ремонт вила.
Докато тези мисли кръжаха в главата й, тя започна да оглежда стаята. На едната стена имаше прозорец и тя се замисли дали да не избяга. Вън със сигурност щеше да намери помощ, все някой щеше да я вземе в къщата си или да й даде работа. При тази мисъл изтръпна. Какво можеше да прави? Единственото, което действително умееше, беше изкуството да се грижи за градина. Вероятно…
Не, Рийган, укори се тя сама. Сега нямаш никакво време да се самозалъгваш. Най-напред трябва да офейкаш и да покажеш на този тип, че не може безцеремонно да отвлича една англичанка и да я държи затворена като овца.
Преди всичко трябваше да намери някакви дрехи. Слезе от леглото и стигна до един куфар, който стоеше в ъгъла на стаята. Той беше обезопасен с тежки заключалки.
Цялата изтръпна, когато се почука на вратата. Едва й стигна времето да облече ризата на Травис, преди да влезе дундесто момиче с поднос в ръцете.
— Господин Травис нареди да ви донеса нещо за ядене и да направя баня, ако желаете — занарежда момичето припряно, докато погледът му обикаляше из помещението. То стоеше с гръб към вратата.
— Бихте ли ми набавили малко дрехи? — попита Рийган. — Моля ви! По-късно ще ви ги върна, но в момента нямам нищо освен тази мъжка риза.
— Много съжалявам госпожице, но господин Травис ми нареди да не ви давам никакви дрехи или нещо друго, освен закуска и гореща вода. И съм длъжна да ви кажа още, че е наел един мъж, който през целия ден ще стои на пост под прозореца ви, ако се опитате да избягате по този начин.
Рийган изтича до прозореца и се убеди с очите си, че момичето казваше истината.
— Трябва да ми помогнете — каза тя с гореща молба в очите. — Този мъж ме държи в плен тук. Моля
