от кашлицата. — И благодари на дъщеря ми за любезния комплимент.
Джура продължи да гледа напред и не отвърна. Трудно й бе да се съсредоточи, докато този мъж стоеше зад гърба й.
Когато Тал направи опит отново да се надигне, Лора го зауспокоява:
— Моля те, татко, не се разстройвай. Сигурна съм, че Джура е привикнала към подобни комплименти. Роуан, твоят оръженосец и пленникът като че ли се готвят да се избият. Може би трябва да се намесиш.
Джура не се обърна, но усети колебанието му. Той отстъпи едва когато чу звука на желязо, удрящо се в желязо. Без да може да се овладее Джура се извърна, за да наблюдава как се приближава към двете високи момчета, които се опитваха да се убият едно друго. В лицето на единия тя разпозна младежа, който й бе съобщил, че я чакат в конюшнята. Той бе тъмен като ланконите и тя не бе разбрала, че е англичанин. Тъй като предаде съобщението на ланконски тя се зачуди дали не го бе зазубрил и повторил след това.
Виждаше как Роуан крачи през полето към момчетата. Не показваше страх или колебание, когато застана между двамата, гневно размахващи мечове. Роуан просто постави по една длан на гърдите на всяко от момчетата и ги отблъсна. Те се стовариха на земята сред облаци прах.
— Моите хора не се бият помежду си — каза Роуан тихо, но заплашително.
— Аз не съм твой боец — извика Кеон към Роуан. — Баща ми е Брокаин и…
— Аз съм твоят господар — прекъсна го Роуан. — Ти не си зерна, а ланкон и аз съм твоят крал. А сега и двамата идете да почистите ризниците ми.
Монтгомъри, надигайки се от прахта, простена. За да се почисти ризница, тя се слагаше в голяма кожена торба, сипваше се мазнина и се хвърляше като вързоп от човек на човек. Беше равносилно да подмяташ тежък камък напред-назад.
Тал се захили от удоволствие при това разрешение на спора, което намери синът му.
Джура се обърна към него:
— Каквото и да направи той, ти си доволен — изсъска тя към стария мъж. — Та той претендира за трон, който не му се полага. Хвали се, че е крал на всички ланкони, но за да стане такъв ще трябва да обяви война на останалите племена. Какво — ще убие Брокаин и Брита ли? Ами Марек и Уейн? Сега живеем в мир, но ще бъде ли така, ако този мъж просто започне да избива, за да задоволи суетата си, че е крал не само на ириалите? Моля те, не ни го натрапвай; той не е подходящ. Нямаме нужда от повече войни. Всяко племе охранява своите граници. Ако едно бъде унищожено, ще бъдем нападнати и ще престанем да съществуваме. Умолявам те, всички те умоляваме, дай ни крал, който знае как трябва да живеем.
Тал я гледаше ядосано, лицето му се зачерви от потискания гняв, което неистово го накара да се закашля.
— Върви си! — извика Лора, скачайки на крака и се засуети около Тал като разгневена мечка. — Достатъчно го разстрои.
Джура се извърна и без да погледне ни на ляво, ни на дясно напусна тренировъчното поле.
Роуан тръгна към баща си, но очите му следяха Джура в гръб.
— Ти си глупак — успя да каже Тал на Роуан. — Тя ще съсипе живота ти.
Роуан се усмихна.
— Нямам избор. Така както аз ще бъда крал, така и тя ще бъде моя.
— Твоя?… — изуми се Лора. — За какво говорите? Роуан, да не искаш да кажеш, че… ще се жениш за тази жена? Тя е невъзпитана, безжалостна, не мисли за никого освен за себе си и не уважава твоето право да си крал. Тя е съвсем неподходяща дори да живее в нашия дом, а още по-малко да заема почетно място.
— Х-хм… — бе единственото, което се чу от Роуан, който се обърна, за да наблюдава стрелбата.
Следващите няколко дни Джура тренираше по-усилено от когато и да било. Тя не присъстваше на пиршествата в чест на пристигащите състезателки, нито напускаше полето за упражнения, за да ги поздрави. Ставаше преди зазоряване, пробягваше километри по дългите, лъкатушещи трасета извън градските стени. Прескачаше широки потоци, преминаваше по тесни стволове, упражняваше се в хвърляне на копие и стрелба с лък. Спираше само, за да погълне огромни количества храна, тъй като се чувстваше изгладняла като вълк, а вечер потъваше в тежък сън.
— Джура — каза на четвъртия ден Силеан, — намали малко темпото. Ще бъдеш прекалено уморена на състезанието.
— Трябва да съм готова. Трябва да победя.
— Искаш да спечелиш? — попита Силеан плахо.
— Искам да спечеля, за да съм сигурна, че ти ще спечелиш. До него на трона трябва да има някой със здрав разум. Суетата и глупостта му са безгранични. Ако ти не си там, се опасявам, че той ще унищожи Ланкония.
Силеан се намръщи.
— Джура, не мисля, че си права. Той въобще не прилича на суетен човек. Упражнява се почти колкото теб и наблюдава бойците си по цял ден. Изключително справедлив и безпристрастен е при уреждане на спорове и е любезен към жените, които пристигат за Хонориума. — Тя спря и се усмихна. — Помниш ли как преди три години налетяхме на онази ловна група от зерни? Ти и аз бяхме сами, а те бяха спрели да напоят конете си.
— Да. Скрихме се в храстите и изчакахме да си отидат.
— Помниш ли предводителката им? Онази едра жена с набразденото от белези лице?
— Чухме гласът й и я взехме за мъж.
— Да. Точно тя — каза Силеан. — Казва се Мела и е дошла да се опита да спечели ръката на Роуан.
Джура се усмихна злобно.
— Той заслужава точно такава. — Изразът на лицето й се промени. — Но не и ние, ириалите. Силеан, ти трябва да спечелиш.
Силеан погледна приятелката си строго.
— Защо го мразиш толкова? Откакто отвори портата, повечето от нас са склонни да му дадат шанс да се докаже.
— Да — сряза я Джура, — всички вие сте склонни да забравите, че мястото му въобще не е сред нас и че заема трона, който се полага на Гералт. Ти виждаш само красивата му външност, а не подлостта в душата му.
— Не знаех, че го познаваш толкова добре.
— Въобще не го познавам — отвърна Джура, но усещаше, че се издава. Образът на мъжа я преследваше всяка минута, а сутрин, преди напълно да се събуди, тя опипваше неволно леглото до себе си, за да го усети. — Не искам да го познавам. Какво — цял ден ли ще говорим или ще се упражняваме?
Джура печелеше във всички дисциплини по време на предварителните упражнения. Хонориумът траеше три дълги трудни дни, изпълнени със състезания, и участничките получаваха точки, според класирането си в отделните дисциплини. В края на първия ден една трета от тях, имащи най-малко точки, щяха да бъдат отстранени, а втора третина щеше са ги последва в края на следващия ден. На третия ден всички дисциплини отново трябваше да се повторят, но вече по двойки. Която загубеше, напускаше игрите. До края на деня трябваше да останат само две състезателки и победителката от финалния двубой — борба с дървени пръти — печелеше наградата — кралица на Ланкония. На два пъти Джура получаваше съобщения, че спешно я викат в някое тъмно, отдалечено местенце, но отказваше да се отзове. Той сигурно си мислеше, че е въртиопашка, лесна плячка за неговата похот и е попадала под обаянието му, но нямаше да става глупачка за пореден път. Зачуди се колко ли други жени съблазнява в момента. Всеки път, когато видеше някоя от стажантките да се връща от Ескалон, лицето й поруменяваше, гласът й се снишаваше, очите й заблестяваха и се чудеше дали не е била с Роуан.
— И коя е избрал за леглото си? — ненадейно попита веднъж тя Силеан. Беше обляна в пот, мускулите я боляха, но не спираше упражненията.
— Кой?
— Синът на Тал, разбира се — процеди през зъби Джура. — За кого друг се говори напоследък? По кого се е прехласнала сега цяла Ланкония?
