— Ами ако откажа? Сигурно ще ме набиете.
— Изкушен съм да прибягна и до това средство — отговори грубо Майлс, сграбчи я за рамото, обърна я и я притисна да легне така, че дългите й коси увиснаха през ръба на леглото.
Докато Майлс насапунисваше дългата й коса, а после внимателно я изплакна с хладка вода, Фиона не помръдваше. Разбираше, че е отишла твърде далеч с предизвикателствата си, но не съжаляваше. Поведението му беше възмутително. Този мъж беше толкова уверен в себе си, толкова самонадеян. Непременно трябваше да открие слабото му място. Вече беше видяла, че хората му изпълняваха всяка заповед с готовност и дори не помисляха да възразяват. Сигурно и жените му се покоряваха само след едно махване…
Вероятно беше сгрешила, като се опита да предизвика гнева му. Може би той щеше да я освободи, ако се престореше, че се е влюбила истински в него. Ако се облегнеше на гърдите му и избухнеше в плач, вероятно щеше да постигне онова, което искаше; ала независимо от погнусата, която изпитваше при представата, че ще се наложи да се докосне до него доброволно, тя просто не беше в състояние да си заповяда да се държи покорно и да се обърне с молба към който и да било мъж.
Майлс среса косата й с красив гребен от слонова кост, а когато свърши, излезе от шатрата и се върна почти веднага с прекрасна рокля от брокат, смес от коприна и вълна. Донесе и бельо от най-фина батиста.
— Довършете банята си или не, както желаете — проговори меко той. — Предлагам ви да облечете дрехите, които съм ви донесъл.
Фиона се изми бързо и на няколко пъти се сгърчи от болка, когато докосваше с кърпата още едно окървавено и подуто място, което не беше забелязала досега. Зарадва се на дрехите. Те щяха да улеснят бягството й.
Майлс се върна в шатрата, понесъл голяма сребърна табла с ядене, и запали няколко свещи.
— Донесох ви по малко от всичко, защото не познавам вкуса ви.
Фиона не си даде труд да му отговори.
— Харесва ли ви роклята? — Погледът му беше прикован в лицето й и тя се извърна настрана. Роклята беше много скъпа, обшита със златни конци. Повечето жени щяха да се разтопят от благодарност и възхищение, но Фиона очевидно не се интересуваше дали е облечена в коприна или в груб лен.
— Яденето ще изстине. Седнете на масата да вечеряме заедно.
Фиона го погледна унищожително.
— Нямам желание да се храня с вас на собствената ви маса.
Майлс понечи да отговори, но бързо затвори уста.
— Ако сте гладна, яденето чака.
Фиона седна на леглото, притиснала колене, със скръстени ръце, съсредоточила цялото си внимание върху големия, богато украсен свещник на масата. Непременно трябваше да намери възможност за бягство.
Тя се постара да не обръща внимание на апетитната миризма на храната, изчака Майлс да се навечеря, легна на тясната постеля и принуди тялото си да се отпусне. Трябваше да събере всичките си сили за бягството. Преживяното през деня беше толкова изтощително, че много скоро тя потъна в дълбок сън.
Събуди се посред нощ и веднага напрегна всичките си мускули, сякаш усещаше опасност, която обаче не можеше да си представи ясно в полусънното си състояние. Само след минута главата й се проясни и тя раздвижи леко глава, за да погледне към Майлс, който спеше на леглото до отсрещната стена.
Като дете, израснало в изпълнено с ужаси домакинство, тя беше овладяла изкуството да се движи безшумно. Първо уви около хълбоците си широката пола, за да не шумоли, после тръгна на пръсти към задната стена на шатрата. Без съмнение, отвън стояха стражи, но вероятно не охраняваха шатрата и отзад.
Минаха няколко минути, преди да вдигне достатъчно високо платнището, за да успее да се промуши. Тя си прилепи до земята и запълзя бавно, сантиметър по сантиметър. Един страж мина покрай шатрата, но тя се скри в тревата зад ниските храсти и се сля със сянката им. Когато стражът й обърна гръб, тя се втурна към гората и се скри в най-дълбокия мрак под дърветата. Благодарение на дългия си, болезнен опит, който я научи да се измъква незабелязано от брат си Едмънд и пияните му приятели, тя умееше да се движи безшумно при всякакви обстоятелства. Роджър често й се надсмиваше за това и твърдеше, че от сестричката му ще излезе първокласен разузнавач.
Щом навлезе в гората, тя въздъхна дълбоко и съсредоточи волята си върху лудо биещото си сърце. Трябваше да се успокои. Нямаше нищо страшно, че се е озовала нощем сама в гората, и друг път й се беше случвало. С леки, енергични крачки тя тръгна напред между големите дървета, без да вдига почти никакъв шум.
Когато слънцето изгря, Фиона беше вървяла почти два часа и крачеше доста по-бавно. Вече повече от денонощие не беше хапнала дори парче хляб и силите й отслабваха. Краката й се влачеха по земята, полите й се захващаха за бодливите храсталаци, в косата й се заплитаха клончета.
Вървя още един час и се разтрепери. Седна на едно паднало дърво и се опита да се овладее. Трябваше да приеме, че липсата на храна и преживяното вчера са изтощили силите й. При мисълта за почивка очите й натежаха и тя осъзна, че ако не поспи малко, няма да може да продължи пътя си.
Без да съзнава какво прави, тя се сви на кълбо под едно дърво и веднага заспа. Хилядите мравки, които лазеха наоколо, не й пречеха. Не за първи път прекарваше дните си в гората. Направи опит да се покрие с нападалите листа, но не можа да довърши тази важна работа, тъй като силите й измениха.
Събуди се от силен удар в ребрата. Едър, недодялан мъж, облечен с мръсни дрипи, беше застанал пред нея и се хилеше злобно. Предните му зъби липсваха. Зад него стояха още двама мъже, също така мръсни и занемарени.
— Нали ви казах, че не е мъртва — ухили се още по-широко първият, сграбчи Фиона за рамото и я изправи на крака.
— Каква красива лейди — промърмори вторият, протегна ръка и погали бузата й. Фиона се дръпна назад, но ръката му закачи роклята й, разкъса я и разголи рамото.
— Аз съм пръв! — изхриптя задавено третият мъж.
— Ама това е истинска лейди — рече тромавият и стисна по-силно рамото на Фиона.
— Аз съм Фиона Чатауърт и ако ми сторите зло, брат ми, граф Бейхам, ще заповяда да ви отсекат главите.
— Имаше някога един граф, който ме прогони от фермата ми — отвърна злобно вторият мъж. — Жена ми и дъщеря ми умряха от студ. Замръзнаха, разбираш ли! — Той се ухили грозно и впи жаден поглед в голото й рамо. Тя се опита да се отдръпне, но гърбът й се опря в стъблото.
Едрият мъж вдигна ръка към гърлото й.
— Обичам жените да ме молят.
— Повечето мъже обичат женските молби — отговори хладно тя и мъжът примигна изненадано.
— Тя е коварна змия, Бил — изсъска третият. — Дай я на мен!
Изведнъж на лицето му се изписа безкрайно смайване. В гърлото му се надигна странен бълбукащ звук, той се олюля и се строполи в краката на Фиона. Тя се отдръпна настрана, за да избегне падащото тяло, и изобщо не обърна внимание на стрелата, която стърчеше от гърба му. Докато другите двама мъже зяпаха с отворени уста мъртвия си другар, Фиона събра полите си и хукна да бяга между дърветата.
Майлс излезе насреща й, сграбчи я за рамото и като видя лицето му, тя спря да диша. Чертите му бяха разкривени от гняв, устните опънати в тънка линия, очите черни като най-дълбоката нощ, веждите събрани, а ноздрите издути като на разярен кон.
— Стойте тук! — заповяда кратко той.
Тя се подчини, без да разсъждава, и в този миг разбра защо Майлс Аскот е получил рицарските шпори на бойното поле още преди да навърши осемнадесет години. Мъжете, срещу които се готвеше да излезе, бяха въоръжени. Единият размаха над главата си тежък боздуган с железни шипове и се прицели право в главата му. Майлс се наведе светкавично, измъкна меча си и нападна третия мъж.
Само след секунди на тревата се търкаляха още два трупа, а пулсът на убиеца изобщо не беше ускорен, Фиона го гледаше като замаяна и не можеше да повярва, че същият този момък беше измил косата й, без да я оскубе нито веднъж.
