клевети, фалшификация на документи, магия, отрова, политическа агитация. Както ще видим, тази борба завършила трагично за Мао, трагично за Робер, трагично за Англия и Франция.
Що се касае до бургундската фамилия или по-точно до бургундските фамилии, свързани с тази афера, както и с всички останали големи афери на кралството, по онова време имало две съвсем независими помежду си Бургундии: Бургундия-херцогство, васална земя на френската корона, и Бургундия-графство, съставляващо палатинат, зависим от Свещената империя. Столицата на херцогството била Дижон, а на графството Дол. Прословутата Маргьорит Бургундска произхождала от херцогското семейство, а братовчедките й етърви — Жана и Бланш — от графското.
6
Палатен — дворцов, придворен. — Б. пр.
7
Сир — господарю. — Б. пр.
8
Суверенният орден на рицарите на Ерусалимския храм (Тампл) е бил основан през 1128 година, за да осигури охраната на светите места в Палестина и да пази пътищата на поклонничеството. Изработеният от свети Бернар устав бил строг. Той повелявал на рицарите целомъдрие, бедност и послушание. Забранено им било „да се заглеждат в жените… да целуват жена — било вдовица, било девица, било майка, сестра, леля, било каквато и да е друга жена“. Длъжни били във война да приемат бой един срещу трима и нямали право да се освобождават от плен чрез откуп. Позволен им бил лов само на лъвове.
Като единствена добре организирана военна сила тези монаси бойци давали командния състав на бандите, често пъти твърде разюздани, които съставлявали кръстоносните армии. Поставяни винаги в първите редици при атака и в ариергарда при отстъпление, страдащи често от некомпетентността и съперничествата на командуващите принцове, те загубили по бойните полета в течение на два века повече от 20 000 души — число, значително за ефективите им. Към края допуснали няколко пагубни стратегически грешки.
През цялото това време те се проявявали като добри администратори и тъй като всички имали нужда от тях, европейското злато се стичало в джобовете им. Цели провинции били поставени под тяхно попечителство. В продължение на сто години тамплиерите осигурявали действителното управление на Латинската империя в Цариград. Движели се из света като господари и не плащали данъци, нито даждия, нито някакви такси. Зависели само от папата. Имали командерии из цяла Европа и в Средния Изток, но центърът на организацията им бил в Париж. Обстоятелствата ги довели до големи банкови операции. Светият престол и главните европейски владетели имали при тях текущи сметки. Давали заеми срещу залог и авансирали откупи за пленници. Император Балдуин им заложил „истинския кръст на Христа“.
Експедиции, завоевания, богатства — всичко при тамплиерите е било чрезмерно, включително и процесът, който довел до унищожението им. Пергаментният свитък, който съдържа записа на разпитите им през 1307 година, е дълъг двадесет и два метра и двадесет сантиметра. По този гигантски процес споровете не са престанали и досега. Някои историци се обявяват против обвиняемите, други против Филип Хубави. Няма съмнение, че повдигнатите срещу тамплиерите обвинения са до голяма степен лъжливи или преувеличени; но също така няма съмнение, че тамплиерите са допуснали доста сериозни догматически отклонения. Продължителните им пребивавания в Ориента ги поставили в допир с известни увековечени обреди на първичната християнска религия, а също така и с ислямската религия, срещу която са се борили, а даже и с някои тайнствени езотерични традиции на древния Египет. Така че по силата на едно твърде обичайно за средновековната инквизиция отъждествяваме, по повод церемониите им при приемането, се повдигнало обвинението в идолопоклонничество, демонизъм и магьосничество.
Аферата с тамплиерите не би представлявала голям интерес, ако не беше дала отзвук чак в нашата съвременност. Известно е, че орденът на Тампл веднага след официалното му разтуряне се е възстановил под формата на тайно международно сдружение и имената на тайни велики магистри се срещат чак до XVIII век.
Тамплиерите са основоположници на Компаньонажа (работнически отраслови сдружения), институция, която и днес съществува.
За далечните си командерии тамплиерите се нуждаели от работници християни. Организирали ги и им дали правилник, наречен „дълг“. Тези работници не носели меч, били облечени в бели дрехи и като участници в кръстоносните походи построили в Средния Изток грамадни крепости, чийто стил се нарича в архитектурата „великолепие на кръстоносците“. Там възприели някои методи в работата от античността, с които си послужили на запад при строежа на готическите църкви. В Париж тези компаньони живеели около Тампл или в съседните квартали и се ползували с данъчни привилегии. Този квартал в продължение на петстотин години бил център на квалифицираните работници.
Посредством сдруженията на компаньоните тамплиерският орден се свързва с началото на франкмасонството. Във франкмасонството срещаме „изпитанията“в приемните церемонии и дори съвсем определени емблеми, които са същите като на бившите работнически сдружения, и факт, още по-странен — срещат се и върху гробовете на някои архитекти от фараонския Египет. Всичко това дава основание да се мисли, че тези обреди, емблеми и стил на работа са били внесени в Европа от тамплиерите.
9
Средновековният календар не е бил като днешния и се е различавал в отделните страни.
В Германия, Швейцария, Испания и Португалия официалната година започвала на Коледа. Във Венеция — на 1 март, в Англия — на 25 март, в Рим — ту на 25 януари, ту на 25 март, в Русия — на пролетното равноденствие.
Във Франция официалната година започвала на Великден. Това се нарича великденски стил или френски стил. Този странен обичай да се счита за начало на годината един празник с непостоянна дата е довел до разлика и в продължителността на годините — някои били с 330, други с 400 дни, а имало и години с два пролетни сезона — единият в началото, другият на края! Този великденски стил е източник на безброй заблуждения и точното определяне на датата е било свързано с големи затруднения. Така например по този стил краят на процеса на тамплиерите остава в 1313 година, защото през 1314 година Великден се пада на 7 април. Едва през 1564 година при царуването на Шарл IX, предпоследният крал от династията Валоа, за началото на годината се определя 1 януари. Русия възприела новия стил през 1725 година, Англия в 1752 година и Венеция едва при превземането й от Бонапарт. Указаните в настоящия разказ дати са, разбира се, по нов стил.
10
Замъкът на тамплиерите, пристройките и насажденията му, както и всички съседни улици са образували квартала на Тампл и това име остава и до днес. Голямата кула, в която е бил затворен Жак дьо Моле, почти пет века по-късно послужил за тъмница на Луи XVI. Оттам бил отведен на гилотината. Тя е била разрушена през 1811 година.
11
Сержантите са били дребни чиновници, натоварени с разнообразни обществени и съдебни функции. Службата им е близка с тази на пазачите на портите. Между другото те са били длъжни да придружават или предхождат краля, министрите, членовете на парламента и на университета. Тояжката (палката) на днешните полицаи е далечна останка от тояжките на някогашните сержанти. През 1254 година имало
