предназначено за него, задържа клепача си спуснат, след като дамата махна пръстите си. После извади червената си кърпа и я върза около челото си, за да скрие окото си.
Мигът на чисто величие отмина. В словесното състезание за храброст вече се примесиха смехове. Чаплата беше пред месир Жан дьо Ено, който се бе надявал, че предизвикателството на Робер ще завърши иначе. Не обичаше да му дават уроци по чест и кукленското му лице трудно прикриваше недоволството.
— Когато сме на трапезата и повече си пийнем — каза той на Робер, — обетите не ни струват скъпо, за да привлечем погледите на дамите. Тогава между нас има само подобни на Оливие, Ролан и Ланслот. Но когато сме на бойното поле, яхнали препускащи жребци, с щитове на гърди и сведени копия и когато ни побиват ледени тръпки при наближаването на врага, колко самохвалци тогава биха предпочели да бъдат в избите! Кралят на Бохемия, фландърският граф и маршал Бертран също са доблестни рицари като нас, братовчеде Робер, и вие знаете отлично това, защото макар и двамата да сме прогонени от френския двор, само че поради различни причини, достатъчно добре ги познаваме. Не сме вземали все още откуп за тях. От своя страна, аз се заклевам да бъда до крил Едуард, ако той благоволи да мине през Ено, и винаги да подкрепям каузата му. И това ще бъде третата война, в която ще му служа.
Тогава Робер пристъпи към кралица Филипа. Опря коляно до земята. Закръглената Филипа обърна към Едуард обсипаното си с лунички лице.
— Не мога да положа обет — каза тя — без разрешението ни своя повелител.
С тези думи тя спокойно даде урок на дамите от двора си.
— Обещайте всичко, каквото искате, мила моя, обещайте поименно. Предварително одобрявам и нека бог ви помага! — каза кралят.
— Ако, скъпи мой господарю, мога да обещая каквото искам — поде Филипа, — понеже чакам дете и чувствувам дори движенията му, полагам обет, че то няма да излезе от тялото ми, преди да ме отведете отвъд морето, за да изпълните своя обет… — гласът й леко трепереше, както, в деня на сватбата й — …но ако се случи да ме оставите тук и да заминете с други отвъд морето, тогава ще се пронижа с голям стоманен нож, за да погубя едновременно душата си и детето!
Произнесе тези думи без излишен патос, но съвсем ясно, за да стигнат до съзнанието на всеки от присъствуващите. Те избягваха да гледат графиня Сализбъри. Кралят сведе дългите си мигли, улови ръката на кралицата, доближи я до устните си и каза, за да разпръсне настъпилото неловко мълчание:
— Скъпа моя, вие давате на всички урок за чувство на дълг. Никой няма да полага обет след вас.
После се обърна към Робер:
— Братовчеде д’Артоа, заемете мястото си до госпожа кралицата.
Един щитоносец разпредели чаплата, чието месо бе твърдо, защото бе прясно опечено и студено, защото отдавна бе върху блюдото. Ала при все това всеки изяде по една хапка За Робер ловната му плячка имаше чуден вкус: в този ден войната наистина започна.
VI. СТЕНИТЕ НА ВАН
И дадените в Уиндзор обети бяха спазени.
На 16 юли същата 1338 година Едуард III отплава от Ярмут с флота, съставен от четиристотин кораба. На другия ден дебаркира в Анверс. Кралица Филипа го придружаваше, а много рицари, по подражание на Готие дьо Мони, бяха закрили дясното си око под ромб от червено сукно.
Не беше още времето на битките, а на преговорите. В Гобленц Едуард се срещна на пети септември с германския император.
За тази церемония Лудвиг Баварски си бе измислил странен костюм, наполовина императорски, наполовина папски — далматика на глава на църквата над кралска туника и корона с цветчета, проблясваща около папска тиара. В едната си ръка държеше скиптър, в другата земното кълбо с кръст отгоре. По този начин той се утвърждаваше като сюзерен на целия християнски свят.
Той разобличи от трона си безчестната постъпка на Филип VI, призна Едуард за крал на Франция и му връчи златната пръчка на императорски викарий. Това беше още една идея на Робер д’Артоа, който си припомни, че Шарл дьо Валоа преди всяка своя лична експедиция държеше да бъде провъзгласен за папски викарий. Лудвиг Баварски се закле да защищава в продължение на седем години правата на Едуард и всички немски владетели, дошли заедно с императора, положиха същата клетва.
Междувременно Якоб Ван Артевелде продължаваше да подбужда към бунт населението на фландърското графство, от което Луи дьо Невер окончателно бе избягал. Едуард III отиваше от град на град, свикваше многолюдни събрания, на които биваше признаван за крал на Франция. Обещаваше да присъедини към Фландрия Дуе, Лил, дори Артоа, за да може всички тези области с общи интереси да образуват една-единствена нация. Артоа беше споменато в грандиозния проект и лесно се отгатваше кой бе негов вдъхновител и кой щеше дн го владее под английско попечителство.
Същевременно Едуард реши да разшири търговските привилегии на фламандските градове. Вместо да иска помощи от тях, той им отпускаше субсидии и подпечатваше обещанията си с печат, върху който бяха гравирани преплетени гербовете на Англия и Франция.
В Анверс кралица Филипа роди втория си син Лионел. Папа Бенедикт XII напразно полагаше в Авиньон все по-голсми усилия, за да въдвори мир. Той бе забранил похода, за да осуети войната между Франция и Англия, а сега тя беше повече от сигурна.
Вече доста сериозни стълкновения ставаха между английския авангард и френските гарнизони във Вермандоа и Тиераш, като в отговор Филип VI изпращаше отряди в Гийена и в Шотландия, за да бунтуват населението в името на малолетния Дейвид Брюс.
Едуард III сновеше между Фландрия и Лондон, залагаше в италианските банки скъпоценностите на короната си, за да насмогне на поддържането на войските си и на изискванията на новите си васали.
Филип VI свика войнството си, взе знамето в Сен Дьони и напредна до Сен Кентен, после, когато му оставаше само един ден път до англичаните, направи кръгом с цялата си армия и върна знамето върху олтара на Сен Дьони. Каква бе причината за странното бягство на краля-любител на турнири? Всеки си задаваше този въпрос. Дали времето се бе сторило много дъждовно на Филип, за да встъпи в бой? Или пагубните предсказания на чичо му Роберто Астролога внезапно бяха изплували в съзнанието му? Той заявяваше на всеослушание, че е намислил нещо друго. През една нощ тревогата му бе внушила друг план: щеше да завладее Английското кралство. Не за първи път французите щяха да стъпят там. Нима три века преди това един нормандски херцог не бе завладял Великобритания?… Е добре! Той, Филип, щеше да се появи на същото крайбрежие при Хастинг! Така че всеки от двамата крале се домогваше до кралството на другия.
Само че подобно начинание изискваше преди всичко господство над морето. Тъй като по-голямата част от армията на Едуард беше на континента, Филип реши да го откъсне от продоволствените му бази, за да не може да снабдява с припаси войските си, нито да получава подкрепления. Канеше се да унищожи английския флот.
На 22 юни 1340 година пред Еклюз, в широкия залив, който разделя Фландрия от Зеландия, навлязоха двеста кораба, украсени с най-хубави имена, с френското знаме, развяващо се върху главната мачта. „Поклонничката“, „Божи кораб“, „Миколет“, „Влюбената“, „Кипрата“, „Света Богородица — носителка на радост“… Тези кораби носеха на борда си двадесет хиляди моряци и войници, допълнени с цяла дружина стрелци с арбалети. Но между тях едва ли имаше повече от сто и петдесет благородници. Френското рицарство не обичаше морето.
Капитан Барбавера, който командуваше петдесетте генуезки галери, наети от краля на Франция, каза на адмирал Беюше:
— Монсеньор, английският крал и флотът му идват срещу нас. Излезте на открито море с корабите си, защото ако останете тук, затворени между двете диги, англичаните, които имат на своя страна вятъра, слънцето и прилива, ще ви притиснат така, че няма да можете да си помогнете.
Би трябвало да се вслушат в съвета му. Той имаше тридесетгодишен морски опит и предишната година дръзко бе изгорил и ограбил Саутхемптън за сметка на французите. Адмирал Беюше, бивш заповедник на кралските гори и води, му отвърна надменно:
— Позор на оня, който си отиде оттук!
Той даде заповед да наредят корабите им на три реда: най-напред моряците от Сена, после пикардците
